Хълмове като трюфели

Хълмове като трюфели

20/01/2019 Off By djani

Бохол е десетият по големина остров във филипинския архипелаг. Тропически рай, граничещ с бели пясъчни плажове – най-големият остров в едноименната провинция и признат център за туризъм и гмуркане. Площта на острова е 3269 км², а бреговата ивица е 261 км. Остров Бохол е признат предимно за курорт от световна класа с бели пясъци и отлично място за гмуркане, а също така е известен със своите живописни реки.

Най-популярната атракция на острова са, т.нар. шоколадови хълмове. Те са визитна картичка на острова и дори са изобразени на знамето и герба.

На остров Бохол има повече от хиляда (според различни източници) хълма. Всички тези красиви шоколадови хълмове са перфектно конични под формата на шоколадови бонбони от трюфели или купа сено, но те се различават по височина от 30  до 121 метра (най-големият от всички хълмове). Не всички хълмове са с такъв шоколадов цвят, обикновено повърхността им  е покрита със зелена трева, която избледнява до края на сухия сезон и цвета става кафяв като шоколад, а след дъжд, приличат повече на тъмен шоколад. Поради уникалността на това място има много легенди, от които идват тези необичайни шоколадови възвишения и в такова огромно количество.

В една от тези легенди се казва, че на тези места живеели двама гиганти, които се биели един с друг,  хвърляйки огромни камъни един на друг, след което огромните купчини оставали да лежат на земята.

Според една друга легенда, живял гигант на име Арого и той  се влюбил в обикновено красиво момиче Алоя, но тъй като животът на обикновените хора е по-кратък от този на гигантите, той  плакал дълго време след смъртта ѝ, оставяйки следи от сълзи – хълмовете.

Учените не вярват в легенди и излагат своите хипотези . Според една версия, този естествен ландшафт се е формирал по време на възхода на кораловите находища под влиянието на дъждовната вода и почвената ерозия върху тях. Според втората, поради активната вулканична активност на тези места е възможно някой древен вулкан да е изоставил такива отломки. Според третата версия,  по-рано тази зона е била наводнена с вода и хълмовете са били на дъното на океана с вековни отлагания от варовик, които в резултат на намаляване на морското равнище са били на сушата. През вековете вятърът и водата им дават формата на шишарки. Едно е ясно. Това не е дело на човешки ръце, тъй като то е отвъд властта на човека.

За тези, които искат да съзерцават хълмовете, един от тях има специална наблюдателна площадка.  По пътя към площадката има много ресторанти, хотели и магазини за сувенири. Благодарение на шоколадовите хълмове, туристическата зона непрекъснато се развива.

През 1988 г. това място получава статут на обект от световното наследство на ЮНЕСКО.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани