Дискът на смъртта от Мексико

Дискът на смъртта от Мексико

20/12/2018 Off By nina

Тази странна скулптура на страшен череп, заобиколен от слънчеви лъчи, е открита в подножието на Пирамидата на Слънцето.

Докато се разхождате из галериите на изложбата Теотиуакан в Националния музей на антропологията в Мексико, погледът ви изведнъж бива привлечен от очевидно мрачната скулптура.

Става въпрос за плосък диск, изобразяващ огромен ухилен череп с празни очи, вперени злобно във вас, а дългият му, червен език виси присмехулно от устата му. Най-странното е, че черепът е  заобиколен от нещо, което на пръв поглед много прилича на сложен ореол, странно напомнящо за католически светец.

Макар че не можем да кажем със сигурност какво означава тази загадъчна скулптура за изгубената цивилизация на Теотиуакан, местоположението й при откриването й може да ни даде някои подсказки за символиката й.

През 1964 г., по време на голямо археологическо проучване на Теотиуакан, дискът е изкопан от района непосредствено пред известната пирамида на Слънцето (третата по големина пирамида в света) от екип от изумени археолози. Откритието скоро се превръща в световна новина и скулптурата е преместена в новооткрития Национален антропологичен музей, открит през същата година, за да бъде показан на обществеността. 

Археолозите вярват, че “ореолът” на скулптурата може да бъде приет като символ на залязващото и изгряващо Слънце, тъй като промяната от ден в нощ е възприета от много мезоамерикански цивилизации като цикъл на смъртта и възраждането на Слънчевата система. Символичният смисъл на самото изображение на черепа е по-трудно да бъде идентифициран, но се смята, че той може да се позове на ритуалната практика на човешкото жертвоприношение или да бъде приет като изображение на теотиуаканския бог на смъртта, Миклантекутл.

Също така може да се окаже, че този “диск на смъртта” по някакъв начин е свързан с човешките жертви, направени около изграждането на Пирамидата на Слънцето. Около пирамидата съществуват погребални места и въз основа на тяхното местонахождение, може да се смята, че жертвата на хора и животни е била практикувана по време на строителството на сгради. Жертвоприношенията вероятно са правени за успокояване и умилостивяване на боговете, за осгуряване на материален просперитет, сигурност и защита от честите земетресения в региона или от вулканичните изригвания.

Автор – Нина Жишева