Защо терапията се е превърнала в табу?

Много хора, дори днес, се срамуват да си признаят, че ходят на терапия или дори, че им трябва помощ. Изглежда все още съществува огромно табу около терапията. Станали сме много добри в прикриването на емоциите си под твърда горна устна. Но както всички знаем, това няма как да продължи вечно. Хората се страхуват да кажат, че са били на терапия и още повече се страхуват да признаят, че имат проблеми с психичното им здраве.

Не сте сами.

Според най-новите данни, приблизително 1 на 4 души във Великобритания изпитва психични проблеми или затруднения всяка година, като 7.8 на всеки 100 души страдат от лека тревожност и депресия, а всеки 5.9 на 100 души страдат от генерализирано тревожно разстройство. Важно е да се подчертае, че макар много да го прикриват, всеки може да се почувства по този начин. За жалост съществуват негативни предразсъдъци относно търсенето на професионална помощ, което е меко казано нелепо. Ако си счупите ръката веднага бихте потърсили помощ в болница, но ако става дума за здравото психично състояние, почти никога не прибягваме към мисълта, че ни трябва професионална помощ.

Психичното здраве не е постоянно.

Съществува идеята, че можеш да бъдеш “поправен” и в даден момент нещата просто ще се оправят. Психичното здраве е постоянен баланс – добри дни, месеци или дори години могат да бъдат последвани от периоди на дълбока и непоносима тъмнина. Изисква се постоянна грижа и понякога просто не можем да се справим сами. Няма универсално решение, когато става въпрос за терапия. Там може да откриете свят от възможности. Ако опитате и не проработи това не означава, че цялата система е погрешна, а по-скоро тази конкретна опция не е подходяща за вас. Направете собствено проучване, попитайте близки и приятели и просто опитайте.

Табуто около самоубийството е още по-голямо от терапията. Това е нещо, за което нормално се говори или дори споменава с разговор, но през 2015 г. самоубийства във Великобритания и Ирландия са достигнали 6,639. Този брой е твърде голям и разкрива сериозен проблем из обществото, което скришно се бори с психиката си. Още по-лошо е, че в много от тези случаи семейството и приятелите просто не знаели, че любимия човек страда. Ако не се грижим за себе си и близките ни, тогава за кой? Грешно е да пренебрегваме собствените си нужди и да вярваме на негативното мнение спрямо терапията.

Автор: Мартина С. Попова