Из градската джунгла 1-ва част

Синът ми е вманиачен на тема градски транспорт.
Когато си на 5 години, навярно това ти се струва като забавно приключение из градската джунгла. Разбира се, той не вижда как понякога плахо, понякога с досада, мама отмества я някой лакът, я тежка раница или просто гнусни найлонови торбички, застрашаващи да пометат иначе толкова симпатичната му главица. Искам да кажа, че имам богат опит и ежедневни наблюдения от цветната въртележка на хората из транспорта. Понякога завързваме дори полезни контакти.
(например – току що се сещам, че едни детски учителки, чакат от мен една книга да изпратя на един имейл, който кой знае къде записах тогава)…
Та джиткаме си ние из транспорта и попадаме на разни цветни образи. Днес например в студентския автобус, от цял автобус млади хора, седалка за сина ми отстъпи една възрастна баба, която веднага след това обяви шумно, че била на цели седемдесет и нещо си години…Няма справедливост, защото нямаше и пет минути, когато беше наругана от още по-възрастен от нея дядо, който отчаяно се бореше за място до вратата, макар, че имаше още няколко спирки до слизането му… Подеха спор, който продължи по-дълго от очакваното. Де факто докато дядото слезе, мигом всички заболи нос в екрана на телефоните си, шумно си отдъхнаха, благодарни на възцаряването на нормалният баланс в превозното средство, чийто шофьор навярно беше изключил тотално, че вози хора. Той си беше шофьор на картофи тоя.
Но това с отстъпването на място за дечко не е принцип на младите де.
Да не останете с грешни впечатления. Повечето са доста учтиви и винаги отстъпват място на детето. Не знам дали е признак на добро възпитание или респект от „лошият ми поглед, тип: „Ако не станеш до 2 секунди, ще слезеш преждевременно и то през прозореца”.
Не знам и не мога да знам. Но понякога е наистина забавно да гадаеш мислите на хората, на база дочути случайни реплики. Например вчера преди да се качат в метрото две контрольорки на средна възраст ожесточено спореха дали заедно да отидат за банички или едната да отиде и да се срещнат в следващ влак някъде по трасето… Аз винаги съм си мислела, че в метрото няма нужда от проверяващи, защото как за Бога се влиза вътре… докато един ден видях с очите си как една тийнейджърка се промуши нелегално, умело използвайки ме за параван…

/следва продължение/

снимка: Личен архив

автор: Тезджан Ферад – Джани