Какво е погубило могъщия султан

Какво е погубило могъщия султан

16/01/2019 Off By nina

Какво е убило султан Саладин, който през 12-ти век е обединил мюсюлманския свят, завоювал е обратно Йерусалим от християните и е помогнал да се предизвика третия кръстоносен поход? Доскоро това беше загадка. Но чрез пресяване на улики по медицинските симптоми на Саладин, описани преди повече от 800 години, един лекар може най-накрая да определи каква болест е погубила могъщия султан.

Това е коремен тиф, казва д-р Стивън Глюкман, професор по медицина в Медицинския университет на Пенсилвания, съобщи на 25-тата годишна историческа клинико-патологична конференция, състояла се през май 2018г. в Медицинския университет на Мериленд. Експертите на конференцията диагностицират историческа фигура всяка година, а миналите диагнози включват Ленин, Дарвин, Елинор Рузвелт и Линкълн.

Глюкман предупреди, че окончателната диагноза вероятно никога няма да бъде известна, тъй като Саладин е живял преди ерата на съвременните диагностични средства. Но коремният тиф – болест, с която хората се сблъскват, когато погълнат храна или вода, заразена с бактерията Salmonella typhi – изглежда най-вероятна, каза той.

“Той със сигурност е един от най-важните мюсюлмански лидери в епохата на кръстоносните походи през Средновековието,” каза Том Асбридж, професор по средновековна история в Лондонския университет Queen Mary.

Бившият египетски президент Гамал Абдел Насер (1918-1970) беше обсебен от Саладин, както и бившият президент на Ирак Саддам Хюсеин (1937-2006), който имаше пощенски марки с лицето си до Саладин, и дори спонсорира детски книги с участието на Саладин и Саддам – каза Асбридж, който също говори на конференцията.

Саладин, роден през 1137 или 1138 г. в Тикрит, в днешния Ирак, е част от кюрдско семейство. Той се е бил със своя чичо, важен военен лидер, срещу египетския Фатимидски халифат, религиозна династия, управляваща от 909 до 1171 г. Но когато чичо му починал през 1169 г., Саладин го заменил на възраст 31-32 години, каза Асбридж. След като триумфирал в битката, Саладин бил назначен за командир на сирийските войски в Египет и за везир на Фатимидския халиф, според Енциклопедия Британика.

През 1187 г. армията на Саладин бележи отлична победа над свещения град Ерусалим, сваляйки франките, които го завзели 88 години преди Първия кръстоносен поход. Действията му довели до Третия кръстоносен поход (1189-1192), който завършил със споразумение между Саладин и неговите противници, включително краля на Англия Ричард I, по-известен като Ричард Лъвското сърце, каза Асбридж.

Въпреки това, след загадъчна треска и двуседмична болест, Саладин умира през 1193 г. на възраст 55-56 години. Помощници се опитват да го спасят с кръвопускане и клизми, но без резултат.

Глюкман разполагал с малко подробности, за да направи диагнозата, но успял да изключи няколко заболявания. Чума или едра шарка вероятно не са убили Саладин, защото тези болести убиват хората бързо. Също така, вероятно не е туберкулоза, защото в записите не се споменават проблеми с дишането. И вероятно не е било малария, защото Глюкман не можал да намери никакви доказателства, че Саладин е имал треска, често срещан симптом на болестта.

Симптомите обаче се вписват в коремен тиф – болест, която е била често срещана в този регион по онова време, каза Глюкман. Симптомите на коремен тиф включват висока температура, слабост, болки в стомаха, главоболие и загуба на апетит. Бактериалното състояние съществува и днес – всяка година около 21,5 милиона души по света се сблъскват с бактериалната инфекция, според Центровете за контрол и превенция на заболяванията.

Днес на хора с коремен тиф се предписват антибиотици, но, разбира се, те не са били на разположение през 12-ти век, казва Глюкман. Все пак, има причина за безпокойство, тъй като резистентността към антибиотици сред тифозните бактерии нараства, добавя Глюкман.

“При повечето инфекции има антибиотична резистентност”, споделя ученият. – Опитаните и истински лекарства днес са по-малко ефективни. Въпреки това, някои антибиотици все още работят срещу тиф, каза той.

Автор – Нина Жишева