Магията не е от вчера

Древна Месопотамия е обширна област в Западна Азия, която е известна като „люлката на цивилизацията“ поради огромния брой подвизи, които културата постига. Селското стопанство, животновъдството и опитомяването са се развили там преди 8000 години. През 3000 г. пр. Хр. там са създадени най-старите известни градове в света и е изобретено колелото. И заедно с техните усъвършенствани решения на практическите нужди на едно общество, са се справяли със сложни традиции на окултни ритуали и магьосничество, което е ясно документирано в плочките Маклу.

Дълбокото вникване в месопотамската цивилизация идва от стотиците хиляди глинени плочки, изписани с клинопис, една от най-ранните форми на писане, които те са оставили. Когато клинописът е бил дешифриран от археолозите в средата на 19-ти век, текстове като епоса за Гилгамеш най-накрая са могли да бъдат достъпни и оценени.

Месопотамците са били плодотворни в обхвата на своето писане, а заедно с епоса за Гилгамеш, библиотеката на Ашурбанипал съдържа и плочки, описващи военни кампании, договори, подробни сведения за царуването на монарха, Енума Елиш (вавилонски мит за сътворението) и астрономически наблюдения. Плочки, открити на друго място, обсъждат кодекси на законите, карти, медицински ръководства, търговия, вътрешни спорове и дипломатическа кореспонденция.

Текстовете спомагат за разбирането на месопотамската култура и общество, но сред хилядите сравнително обикновени надписи има някои, които се открояват и подчертават по-необичайните аспекти на живота в Древна Месопотамия.

Какво е Маклу?

Маклу, което означава “изгаряне”, е произведение, съставено около 700 г. пр. Хр., обхващащо девет плочки. То описва церемония, която е трябвало да осуети и отблъсне злата магия, да защити обекта от лошата магия и да отслаби човека, който е отговорен за направената зла магия или проклятие. Първите осем плочки имат почти 100 заклинания, а деветата дава указания за ритуала. Това е творба, предназначена да помогне на един екзорсист и неговия пациент.

Плочките Маклу дават подробни инструкции за изгаряне на фигурка, представляваща вещицата, за да се разсеят последиците от нейната магия, а ритуалът дава името му.

Един от основните аспекти на магьосничеството, което Маклу подчертава, е анонимността на вещицата. Интересно е да се отбележи, че церемонията не е фиксирана да открие кой е практикувал магьосничество и е наранил пациента, той избира вместо това да замени вещицата с безименен образ и вярва, че боговете ще знаят коя е целта.

Също така можем да научим много от факта, че за да противодействаме на злата магия, магическа церемония е предприета от екзорсист. Маклу, заедно с няколко други месопотамски текстове, рисуват картина на общество, в което магията се практикува както законно, така и скришом, незаконно и злонамерено.

Подразбира се, че злата магия е работила, когато практикуващите подмамват боговете да вярват, че помагат на човек в истинска нужда. Ритуалът в Маклу трябва да работи, като разкрива измамата пред боговете, за да преобърнат онова, което са направили, за да помогнат на злодейката. Но можем да изградим и картина на общество, в което „добрата” магия е ежедневна част от живота на много хора.

Езикът на древната Месопотамия е акадският и въпреки че клинописът е бил използван в продължение на няколко хилядолетия от различни древни култури, се смята, че 30% от оцелелите акадски клинописни надписи са за магьосничество и свръхестественото. Много от тях не са магьосничество по начина, по който можем да мислим за тях днес под формата на магически заклинания и ритуали, а неща около непознатото.

Въпреки че в много отношения Месопотамия е била забележително напреднала, нещата не са напълно разбрани като небесни тела и непредсказуеми природни явления. Тези неща често са били виждани като начин да се предскажат и да се избегнат негативните събития, а много от оцелелите надписи са много подробни опити да се изброят поличби и да се избегне бедствието.

Един забележителен мистичен текст беше Enuma Anu Enlil, който описва около 7000 небесни предзнаменования, свързани конкретно с краля и държавата. На царя били изпращани редовни съобщения и доклади от предсказанията на личните му учени, на които било възложено да дешифрират предчувствията му.

Един от най-необичайните поредици от знамения е Šumma izbu. Това са предзнаменования, които са свързани с причудливи раждания на хора и животни, като съединени животни. Те не винаги са били отрицателни и често са били свързани със страната на тялото – деформация от дясната страна е лоша, но отляво може да се разглежда като късмет.

Въпреки че много хора вярвали в или дори практикували рудиментарна магия, в древната Месопотамия имал и професионални магьосници. Тези професионални магьосници са били специалисти в определена област на магията. Някои били специалисти по гадания, а други били професионални екзорсисти. Както и при някои други древни общества, много от тези, които са работили в поле, което не е било напълно разбрано, се считат за магьосници; така учени, лекари и астрономи били третирани като мистици и екзорсисти.

Освен това е било възможно да се специализира в тези области. Една група мистици, които специализирали в определена форма на предсказание, са бару. Те са правели предсказания по черния дроб на жертвените животни.

Има една плочка, която предоставя доказателства за ежедневни магьосничества, изброявайки видове камъни и техните магически сособности, така че потребителят да знае какъв камък да носи, за да привлече или разсее определени богове и богини.

Допълнителни доказателства за ежедневната вяра и практикуване на магьосничество се виждат в изобилие от оцелели артефакти. Глинени фигурки, представляващи богове, животни и мистични същества, са открити в домовете в Месопотамия и често са били държани скрити в райони на къщата, които биха могли да се разглеждат като склонни към достъп на духове и демони.

Бременните жени са носили висулки с представяния на демона Ламашту, за когото е известно, че атакува бременни жени и кърмачета, в опит да го омилостивят и да защитят себе си и бебетата си от него

Когато клинописът е бил дешифриран за пръв път в средата на 19-ти век, за първи път става възможен достъпът до стотици хиляди текстове. Трябва да е било изненадващо да научат, че хората в древната Месопотамия, които са толкова напреднали и са направили толкова много значими открития, че общество, което е направило толкова много логически и интелектуални скокове, е вярвало в магията, нещо, което днес се приема за нерационално.

Но може би месопотамската вяра в магията трябва да се разглежда като допълнително доказателство за тяхната рационалност и интелигентност. Ритуалният екзорсизъм, описан в Маклу, може лесно да се отрече днес, но той осигури е давал утеха и увереност на жертвата. Може би по-важното е, че вещицата е бивала наказвана анонимно, което е избегнало всякаква нужда от публичен лов на вещици – нещо, което би завършило с насилие и конфронтация.

Превод от английски – Нина Жишева