Мегалитните структури не са просто камъни – Те са живи!

Не отнема много, за да се стимулира електромагнитната верига на човешкото тяло, всъщност малка промяна в местната среда е достатъчна, за да промени и съзнанието.

Хората, които посещават древни храмове и мегалитни места често описват такова усещане. Стандартното обяснение е, че такива чувства не са нищо повече от “уау” фактор: резултат от визуалните усещания, породени от огромното впечатление от мегалитни конструкции като каменни кръгове, древни храмове и пирамиди.

Но кумулативните данни доказват друго: мегалити и други древни свещени места всъщност привличат, съхраняват, дори генерират собствено енергийно поле, създавайки средата, в която човек може да изпадне в променено състояние на съзнанието.

През 1983 г. инженер Чарлз Брукър прави обширно проучване, за да открие магнетизма в свещените места. Той тества каменния кръг на Ролари в Англия. Изследването на магнетизма на мястото разкрива как магнитната лента се привлича в каменния кръг през тесен отвор в камъните, които действат като вход. След това лентата започнала да се навива на спирала надолу, сякаш слизала в заешка дупка.

Засечени били и два от западните камъни на кръга да пулсират в концентрични пръстени с променлив ток, наподобяващи вълнички в езерото.

Анализът накарал Брукър да представи как “средната интензивност на [геомагнитното] поле в кръга е значително по-ниска от тази, измерена навън, като че ли камъните действат като щит.”

Такива открития ни помагат да дешифрираме какво правят древните, когато изграждат мегалитни структури. В храма на Едфу в Египет има стена, представяща рецепта за създаване на пространство, което енергично се различава от околния пейзаж, който всъщност е храм. Инструкциите описват как някои богове-създатели първо направили могила и „пробили змия“ на мястото, след което специална природна сила осветила могилата, което довело до изграждането на физическия храм.

Символът на змията винаги е бил културно споделена метафора на криволичещите сили на земята, което учените наричат ​​телурични потоци.

Изглежда, че древните архитекти са имали отличен контрол над законите на природата, тъй като скорошно проучване на енергийните полета в и около Ейбъри, най-големият каменен кръг в света, показва как мегалитите му са предназначени да привличат земната енергия навътре в кръга.

Електродите, забити в Ейвбъри, разкриват как обиколната канавка прекъсва предаването на телуричен земен поток и провежда електричеството в канавката, всъщност концентрирайки енергията и освобождавайки я на входа на площадката, понякога с двойно по-висока скорост отколкото в околността.

Магнитните показания в Ейвбъри замират през нощта и се връщат при изгрев слънце, захранени от земният телуричен поток от околността, привлечен към кръга, точно когато магнитните колебания на обекта достигат своя максимум.

Проучвания, проведени от покойния физик Джон Бърк, също разкриват как камъните на Ейвбъри са умишлено поставени и подредени така, че да фокусират електромагнитните течения да се движат в преднамерена посока, използвайки идентичен принцип на съвременните атомни частици, в които се управляват въздушни йони в една посока.

Ефектът на свещените места, които се държат като генератори на електромагнитна енергия, се засилва от избора на камък. Често преместен от огромно разстояние, камъкът, използван в мегалитни места, съдържа значителни количества магнетит. Комбинацията кара храмовете да се държат като слаби, макар и огромни магнити.

Всичко това оказва огромно влияние върху човешкото тяло, особено на разтвореното желязо, което тече в кръвоносните съдове, да не говорим за милионите частици магнетит, плаващи в черепа и епифизата, която сама по себе си е силно чувствителна към геомагнитните полета и стимулирането започва производството на химикали като пинолен и серотонин, което от своя страна води до създаването на халюциногена ДМТ. В среда, в която интензивността на геомагнитното поле е намалена, хората изпитват психични и шамански състояния.

Изчерпателно изследване на региона на Карнак във Франция, където са концентрирани около 80 000 мегалита, разкрива подобна духовна технология в действие. Първоначално водещият изследовател, електроинженерът Пиер Меро, бил скептичен, че мегалитните обекти притежават някакви специални способности.

Изследването на Карнак показва, че долмените усилват и освобождават телурична енергия през целия ден, като най-силните показания се наблюдават призори. Напрежението и магнитните вариации са свързани и следват явление, известно като електрическа индукция. Според Меро: „Долменът се държи като намотка или соленоид, в който се индуцират токове, провокирани от измененията, по-слаби или по-силни, на околното магнитно поле. Но тези явления не са създадени с какъвто и да е интензитет, освен ако долменът не е изграден от кристални скали, богати на кварц, като гранит. “

Неговите обяснения относно побитите камъни разкриват енергия, която пулсира на равни интервали в основата, положително и отрицателно заредена, на разстояние до тридесет и шест фута от тях, някои от които все още имат змийски извивки. Екстремните пулсации рециклират приблизително на всеки 70 минути, показвайки, че камъните се зареждат и освобождават редовно.

Също така Меро забелязва как напрежението на побитите камъни в редицата Grand Ménec намалява, колкото повече се отдалечаваш от каменния кръг, който се държи като вид кондензатор или концентратор на енергия.

Съставът на камъните и тяхната способност за провеждане на енергия не се губи. Тъй като съдържат висока концентрация на кварц, специално избраните скали са пиезоелектрични, което означава, че те произвеждат електричество, когато са компресирани или подложени на вибрации.

Това показва, че побитите камъни не са били забити на това място случайно, особено след като са били транспортирани на разстояние от 97 км и, защото тяхното присъствие и ориентация са в пряка връзка със земния магнетизъм.

Традициите на древните мистерии по света споделят един особен аспект: всички те твърдят, че определени места по лицето на Земята притежават по-висока концентрация на сила от други. Тези обекти, наречени от хопите[1] “еленови петна”, в крайна сметка са станали основа за много свещени места и храмови структури, които виждаме днес. Интересното е, че всяка култура твърди, че тези специални места са свързани с небето чрез куха тръба или тръстика и с тази пъпна връзка душата е способна да се ангажира с Другия свят по време на ритуал. Обаче, тя също така дава възможност на духовния свят да навлезе в тази физическа област.

През 2008 г. НАСА може би несъзнателно доказа, че това наблюдение е вярно, когато публикува подробности за разследване на събитията за прехвърляне на потока, в което се описва как Земята е свързана със Слънцето чрез мрежа от магнитни портали, които се отварят на всеки осем минути.

Такива открития помагат да се потвърди, от научна гледна точка, дългогодишната вяра на чувствителните радиестезисти, че мегалитни места и древните храмове са места, отделени от нормалния свят, където човек може да се свърже с места далеч отвъд планетарната сфера.

Със сигурност древните египетски свещеници разглеждали храма като много повече от конгломерат от мъртви камъни. Всяка зора те разбуждали всяко помещение с реч, третирайки храма като жив организъм, който спи през нощта и се събужда на разсъмване.

[1] Хопи е северноамериканско индианско племе от групата Пуебло, което обаче е разглеждано като отделно племе. – https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BF%D0%B8  Бел.пр.

Превод от английски – Нина Жишева