Местните легенди на Италия

Става дума за Бари, пристанищен град в южната част на Италия, дом на около 300 000 души и плодородна почва за човешката автентичност.

Всички сме чували за далечни острови, които са станали люлка за биологичното разнообразие. Светилище за уникални видове, които иначе биха били унищожени от основните хищници или развитието. Бари е един от тези острови, но това не става благодарение на неговата изолация, а защото е буквално и метафорично пристанище. Пристанището на Бари е, най-поетично, неизбраната дестинация, която достига до брега. Казват в Бари, че никой не е непознат.

Там отклонението от нормата е неразделна част от ДНК на града. Мекият климат и чувството за хумор на жителите позволява тази ексцентричност да се разпространи по улиците. Трябва да се вгледате внимателно – сред провинциализма на Бари, неговите съкровища може би не са очевидни на пръв поглед. Вторият ви поглед обаче ще бъде наистина възнаграждаващ.

Уникалните характери населяват тротоарите и седят зад магазините, процъфтяващи от най-красивия дворец чак до местното гробище. Те ще казжат неща, които никога преди не сте чували, имат работа, която не съществува, споделят приказки, които не можете да повторите, и изглеждат като никой друг. Тяхната автентичност е толкова силна, че започвате да се съмнявате в собствената си.

Бари черпи магията си от напрежението, което Италия носи като цяло. Разкъсвани между миналото и бъдещето си, с надеждата, че и двете измерения ще оцелеят и никой няма да надделее. Докато много градове са обсадени от кръстоносен поход на глобализацията, най-добрият начин да популяризират странността е да я отпразнуват. Хората на Бари нямат начало, а доколкото ни се иска да си представим, нямат и край.

Автор: Мартина С. Попова