Незаменимите Бабини илачи

Науката, технологиите, медицината напредват, но едно нещо остава непроменено… Едно нещо, до което винаги опираме и ценим… И не, не познахте… Не е Лили Иванова!

Това са т.нар. Бабини илачи.

От къде идва бабини е ясно, илач – от турски: „лек, лекарство”. Например аз не съм привърженик да тъпча детето и себе си с всякакви лекарства с неясен произход, отлагам до последно с надежда антибиотиците, за да се разминем с тежки лекарства и затова, (ако искате ме мразете), аз съм фен на мъдростта предавана ни от вековете. От нашите прадеди.

Учителят Дънов също е привърженик на народната медицина и билките.

В преходният сезон да си припомним някои НАИСТИНА полезни ходове, които могат да ни спестят усложнения.

При настинка и грип – добрата стара инхалация с лайка и сода за хляб. Достъпно, но ефективно в борбата с упорита хрема. Приятелски съвет – използвайте тенджера или съд, в който не готвите.

Имам едни кофти спомени от детството ми, които не са особено приятни и вероятно сега създавам подобни в детето, но… какво да направя, като действат?!?

При висока температура:

Чорапки напоени с оцет и вода ( 1:1);

Разбит белтък и намазване на ходилата;

Резенчета суров картоф на ходилата.

(Пробвала съм само първото)

Към днешна дата ненавиждам миризмата на оцет, защото го свързвам с боледуване…

При кашлица – надупчен и намазан със свинска мас и сода за хляб вестник, сложен като компрес на гърди и гръбче.

Не разбирах за какво служи като малка и още помня неприятното скърцане и шумолене на вестника, но като дете в болница съм лежала само веднъж и то за усложнена ситуция с ечемик на окото…Майка ми се справяше отлично с превенцията.

При болки в ухото, няколко капки загрято олио.

Моята баба (Бог да я прости) пък ползваше лайката като панацея.

– Бабо, боли ме зъб!

– Жабуркай с лайка, бабиното.

– Бабо, имам пъпки!

– Намажи си лицето с чай от лайка.

И така, за всичко лайка та лайка. И изобщо, баба си имаше железни принципи – като ѝ трябваше олио за да изпържи най-вкусните картофи на света, винаги дядо отиваше да ѝ го донесе от шкафа, който се намираше в другата част на къщата… Картофите пържеше в тенджера, палачинките ѝ бяха ултра дебели и леко солени, кафето беше смъртоносно сладко, но в живота ми имам 2 сериозни случки, в които баба ме спаси и то доста изобретателно.

Първият път беше, когато без маааалко щяха да ме изключат от училище в 10-и клас. Е, тя някак убеди класната да не го прави… Тя измисли сценария и двете го изиграхме. Тя повече, аз без малко да прецакам всичко.

Вторият път, след една репетиция в театъра, излизайки от сцената с бясна скорост, видях звездички вместо масивният люлеещ се стол в тъмното… Няколко часа след това, оставете маратонки, чехъл не можах да обуя.

Баба ме посъветва да наложа компрес от прясно зеле, поръсено с малко сол и да го увия с найлон. На сутринта нямаше и помен от заплашителния оток…

Аз принципно говоря от личен опит.

Дано съм ви била полезна, ако и вие искате да споделите нещо любопитно, което искате да разкажа, оставям ви имейл адрес за всеки случай.

Ето : tazood@abv.bg

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани