Откритието на “Книгата на мъртвите”

През 1842 г. немският египтолог Карл Ричард Лепсиус преобрази разбирането ни за египетската духовност, след като публикува колекция от древни текстове. Лепсиус ги нарича Книга на мъртвите. Неговите 200 глави са вълнуващо прозрение за вярванията за изпитанията, радостите и страховете на пътуването в тайнствената област на смъртта.

В продължение на векове се предполагаше, че писанията, открити в египетските гробници, са откъси от друго древно писание. По-късно, когато учените се научили как се четат йероглифите, открили, че тези текстове са магии – магически „пътни карти“, предоставени на мъртвите, за да се движат безопасно през задгробния живот. Открити са пасажи, изписани на ролки от папирус, върху превръзки, използвани за мумифициране, върху гробници и саркофази. Най-старите части на Книгата на мъртвите били извлечени от погребални писания, известни като “Текстове на пирамидите”, които датират от Египетското старо царство до 2300 г.пр.Хр.

Как и кога книгата на мъртвите за пръв път е събрана, е загадка. Най-ранният известен пример се е появил на саркофага на 13-та династия царица Ментухотеп (1633-1552 г.пр.Хр.). Между Средното и Новото царство, използването на Книгата на мъртвите вече не се ограничавало до кралски особи. Всеки, който има достатъчно пари, за да произведе или придобие версия на текста, би могъл с надеждата да увеличи шансовете си за плавно преминаване през задгробния живот.

От Новото царство (около 1539 – 1075 г. пр. Хр.) достъпът до Книгата на мъртвите е по-широко разпространен. Някои копия били пищно илюстрирани и скъпи; други изглеждали по-масово произведени с празни места, където името на починалия може да бъде попълнено, за да се персонализира тяхното копие. Въпреки продължителната еволюция на текста, обаче, функцията му остава същата както за богатите, така и за бедните – облекчаване на преминаването на починалите през подземния свят, предлагайки им защита, за да посрещнат изпитанията и ужасите там.

Автор: Мартина С. Попова