Петра – изгубеният каменен град

Петра – изгубеният каменен град

01/11/2018 Off By martha

Попитайте всеки каменоделец и ще ви каже колко е трудно и времеемко е да се дълбае и оформя камък. Сега си представете цял град с нечовешки огромни пропорции, издълбан директно в скала.

Това е Петра.

Каменния град се намира в днешна Йордания и до ден днешен си нямаме представа как е било възможно да се построи и защо. Целия град се простира из каньона в 12 километра и завършва с т.н „Манастир“.

За да се достигне до града се преминава през тесен каньон, дълбок около 80 метра. Kогато достигнете до другия край, пред вас се появява огромна структура наречена „Хазната“, което е най-известното помещение в Петра. От само един поглед е ясна почти нелепата големина на тази хазна – висока е около 40 метра и широка около 25 метра.

Kато продължите след Хазната, по пътя се намират стотици домове и гробници.

След тях достигате до „Амфитеатъра“ на Петра, който също е издълбан директно в каменна скала. Отново големината му е почти безобразна.

За да се стигне до „Манастира“ трябва да се изкачат големи каменни хълмове на крак. Дизайна и стила на тази структура са наистина запленяващи – на ширина е 50 метра, а на височина – 45 метра.

В момента, в който сравните мащаба на вратата с хора, ви става ясно колко масивна е тази постройка. Не само това, но стъпалото на вратата е почти колкото ръста на нормален човек, което означава, че хората трябва да се покатерят за да влязат. Може би е имало стълби, които са унищожени или някакъв вид рампа, но дори височината на вратата ни кара да се позамислим защо…

Оригиналните строители не са ни познати. Много спорят кой, кога и как е построил това място, но не притежаваме никакви убедителни факти, с който да докажем теориите. Естествено, доста е възможно да е било построено с длета, но взимайки гигантските мащаби би било доста абсурдно да си представим как хора копаят и блъскат с дребни длета ден след ден с години наред. Изглежда почти непосилно за човека, а и мащабите може би подсказват, че не е било направено за нас… кой знае…

 

Автор: Мартина С. Попова