Призрачният остров Хашима – Част Първа

Остров Хашима има сложна история. Но това, което е очевидно е, че когато един остров бъде изоставен то сградите  ще се разрушат и природата ще вземе превес.
На около 14 километра от град Нагасаки се намира изоставен остров, на който вече няма жители, но е потопен в историята. Островът Хашима е бивша мека за подземен въгледобив, някога блестящ пример на бързата индустриализация на Япония. Също известен като Гуканджима (което означава Боен кораб) поради териториалната му приликата с японски боен кораб, Хашима функционира като въгледобивно съоръжение от 1887 до 1974 година.
След като запасите от въглища започват да се изчерпват и петролът започва да ги заменя, мините спират работа и хората си тръгват. След това остров Хашима бива пренебрегнат почти три десетилетия. Но тъй като изоставените бетонни стени започват да се разпадат и флората да ги превзема, разрушеният остров привлича вниманието на онези, които се интересуват от необезпокояваните исторически руини.

Обаче миналото на остров Хашима не е толкова просто. По време на Втората световна война историята на острова е по-тъмна, тъй като японските военни политики за мобилизация използват включените в списъците корейски и китайски военнопленници за работа в мините. Поради суровите условия за работа, се изчислява, че стотици души са починали на острова между 30-те и края на войната в резултат на опасни условия в мините, както и поради недохранване и изтощение.

През 2015 г. островът е обявен за исторически обект от организацията на обединените нации за образование, наука и култура – ЮНЕСКО, и групи от посетители могат да посещават острова за туристически обиколки. Въпреки силният интерес на хората, наследството на острова остава загадка. Не е ясно дали фокусната точка на острова трябва да се върти около неговата роля в японската индустриална революция или като напомняне за принудителния труд наложен върху работниците, които са изтърпели тежки обстоятелства.

Въглищата биват открити за пръв път на острова около 1810 година. В опит да се изравни със западните колониални сили, Япония се заема със задачата за бързо промишлено развитие, започвайки към 1890 година, като използва острова Хашима за тази цел.

След като Митсубиши купува острова през 1890 г., компанията следователно разработва морски канали и поставя началото на първата голяма японска експлоатация на подземни въглища.

През 1916 г. е построен седем етажен блок (първата голяма стоманобетонна сграда в Япония) за миньорите. За да се предпази от повреждане от тайфуни, бива използван здрав бетон за създаване на жилищни комплекси, училище и болница за разрастващата се общност.

Докато процъфтява като съоръжение за добив на въглища, остров Хашима бива дом на хиляди. През 1959 г. достига своя връх на население с над 5 000 жители, развивайки се като проспериращо индустриално селище.