Ученето на език не е лесно

В един момент всички сме били бебета и сме разговаряли с ба- и га-. Мозъкът ни е произвеждал звуци, които не са били по-сложни от възхитителните “агъ” и “агу”. Но по време на ранните ни проучвания сме започнали да схващаме думите и скоро „агу“ и „агъ“ са започнали да придобиват смисъл.

Сега, ново проучване показва, че изучаването на език между раждането и зрялата възраст не е толкова лесно, колкото изглежда. Средностатистически  англо-говорящ възрастен вероятно ще е научил около 12,5 милиона бита информация, свързана с езика, съобщава група изследователи на 27 март в списание Royal Society Open Science.

“Бит” се отнасят до информация, която се съхранява в 0 и 1, типичният формат, използван в цифрови устройства като компютри. Човешкият мозък кодира информация в различен формат, но битът може да се използва като сравнение. Оценките на изследователите се основават на редица изчисления и изчислителни модели.

“Това може да изглежда изненадващо, но като дигитален метод на съхранение, познанията ни по език могат да се поберат в една дискета”, пишат авторите в изследването. В този случай това би било дискета, съдържаща около 1,5 мегабайта информация, или еквивалент на песен с дължина 1 минута, съхранена като Mp3 файл.

Изследователите изчисляват, че в най-добрия случай един възрастен си спомня от 1000 до 2000 бита на родния си език. В най-лошия случай си спомняме около 120 бита на ден.

Голяма част от тези 12,5 милиона бита информация за езика, съхранявана в мозъка, не е свързана с граматиката и синтаксиса, а по-скоро са думи и техния смисъл, според изследването.

“Много изследвания на изучаването на езици се фокусират върху синтаксиса, като реда на думите”, коментира в изявление съавторът Стив Пиантадоси, асистент по психология в Калифорнийския университет в Бъркли. “Но нашето проучване показва, че синтаксисът представлява само една малка част от изучаването на езици и че основната трудност се състои в изучаването на значението на толкова много думи.”

Именно това отличава хората, които се обучават, от обучаемите роботи, добавя той. “Машините знаят какви думи вървят заедно и къде трябва да стоят в изречения, но знаят много малко за значението им.”

Тъй като значението на думите може да бъде много сходно в различните езици, Пиантадоси добави, че двуезичните хора вероятно няма да имат нужда да съхраняват два пъти по-голямо количество информация.

Превод от английски – Нина Жишева