Паметникът Стоунхендж

При всяко лятно слънцестоене хиляди хора се събират около паметникът Стоунхендж в южна Англия, за да гледат изгрева. Това което знаем е, че Стоунхендж е бил изграден и модифициран няколко пъти в продължението на около хиляда години. Структурата, която днес съществува е само част от общата картинка. Много от камъните, които чрез анализи знаем, че трябва да са там ги няма. За това няма как археолозите да потвърдят, че паметникът е бил завършен, но имат добра идея за това как би трябвало да изглежда.

Гигантските каменни структури, поставени вертикално се наричат трилитони. Най-високия е около 9 метра. По-малките камъни наредени около тях са донесени от почти 300 километра разстояние до това място. Спорно е дали са били пренесени от хора или ледници. Дори тези малки камъни тежат около 3-4 тона, така че би било изключително трудно да се преместят на такова разстояние без употребата на колелото. Това е бил праисторически проект, което означава, че неолитните хора, които са го построили не са оставили никакви данни за това как и защо са направили това. Оставили са някои малки улики, като еленовите рога които са използвали да копаят дупки.

Най-крайният кръг е направен от камъни, които да намерени по-локално. Все пак е трябвало да бъдат преместени поне 20 километра и археолозите си нямат никаква идея как това е било възможно. Вида камък е по-твърд от стомана, но по някакъв начин са оформени в огромни колони като са използвали каменни инструменти. След като са ги изработили са ги избутали в ями и са ги издърпали, така че да ги изправят. По някакъв начин са успели да изчислят височината на всичките камъни така, че отделните кръгове да са изравнени. Това е изумяващо, защото височината им е изключително голяма за хора, които са нямали оборудването да погледнат цялата структура от високо.

Стоунхендж е наистина чудо на инженерството. Не знаем защо точно са построили нещо с такива огромни размери. Вероятно е било начин да определят времето, по точно сезоните. Може би е било място за специални ритуали. Каквато и да е причината можем само да гледаме и да се възхищаваме на това уникално сътворение.

Автор: Мартина С. Попова