Mожем ли да спрем кихавица?

Ако трябва да сме честни… кихането не винаги е подобаващо. Ясно е, че помага за прочистването на носната кухина, но ако седите в киното или сте на сватба, или по-лошо ако държите нещо в двете си ръце и има човек точно пред вас… ситуацията става не малко неловка.

Казват, че да си затворим устата и да си стиснем носа ще намали потенциална за смущение, но също така това затваря всичкото това налягане в главата ви. Възможно е да се причинят увреждания на тъканите.

Една широко позната идея е, че ако поставим пръст под носа си ще спрем кихавицата. Ако се направи правилно, учудващо работи в повечето случаи. Това е благодарение на някои специфични нерви в лицето. Кихаме когато нещо раздразни мембраните в носът или гърлото. Това стимулира един от най-важните нерви в лицето, наречен троичния нерв. Той минава през челото, носа и челюстта. Носа подава сигнал, че е раздразнен към мозъка и … кихаме.

Ако просто поставим пръст под носа, когато почувстваме, че ще кихнем няма да постигнем много. Трябва да натиснем върху горната устна, което ще изпрати сигнал към мозъка чрез нервите в носа. Най-просто, това действие разсейва мозъка. Това е подобно на ситуацията, при която сме си ударили коляното и бихме се ощипали силно, за да разсеем болката. Пръстът под носа няма да спре всяка кихавица, но

може да засече поне някои от тях.

Ако се нуждаете от нещо по-неочевадно от това действие или просто нямате свободни ръце, с които да го направите, можете да пробвате да натиснете езика си срещу небцето или да погъделичкате мястото. Същите нерви минават и от там, за това е много възможно да се получи същият ефект.

Важно е да подчертаем, че няма никакви солидни научни доказателства за тези методи. Все още никой не е измъчвал хора да кихат за да се тества, но базирано на анатомията ни, би трябвало това да проработи. Доста хода също казват, че тези техники работят за това следващият път когато трябва да кихнете и не искате да се поставите в неловка ситуация пробвайте. Шансовете да проработи са поне нещо… нали?

Автор: Мартина С. Попова