Сапънця – най-веселото гробище

Обикновено, когато някой умре, паметта му навлиза в едно идеализирано място в съзнанието на онези, които са го обичали. Недостатъците му са простени и забравени. Само сладките истории за човека остават. На надгробния му камък са написани обобщени хубави неща, често се свеждат до толкова малко, като „Почивай в мир!“

Не е така обаче в град Сапънця в Румъния, където се намира най-веселото гробище в света. Неговите над 600 дървени кръста разказват житейски разкази, споделят мръсни детайли от живота на тези, които лежат под тях. Изрисуваните кръстове разказват за обезглавени войници, за градски чиновник, ударен от камион. Епиграфите разказват историята на човешкия живот по един весел, непривичен начин.

„Тъщата ми мила под този кръст лежи.

Моля те не я буди!

Че върне ли се у дома,

отхвърча моята глава!“

Стан Йоан Патраш е роден в Сапънця през 1908 г., и на 14 години вече е започнал да дяла кръстове за местното гробище. Към 1935 г. Патраш започва да дълбае върху кръстовете умни и иронични стихотворения, написани на груб местен диалект, както и да рисува образите на покойниците, като често включва начина, по който са умрели.

Скоро Патраш разработва своя символика в работата си. Зеленото представя живота, жълтото стои за плодородие, червеното за страст, черното за смърт. Тези цветове стоят отделно от едно характерно тъмно синьо, известно като сапънцко синьо, което Патраш представя като надежда, свободата и небето. В неговите кръстове белите гълъби са душата, черните птици представят трагична или подозрителна смърт,  бели гълъби за душата, черна птица, представляваща трагична или подозрителна смърт – пробиха пътя си на кръстовете, както и чувството за черен хумор на Патраш. 

Сапънця е малък град с малко тайни и често мръсните детайли на починалия могат да бъдат прочетени на кръста, като например “Йоан Тоадеру обичаше конете. Обичаше още  масата в бара и чужда съпруга да пообара.“ Покойният пияница има кръст с изобразен на него черен скелет, който го дърпа надолу, докато той се излива от бутилка.

За 40 години Патраш е изработил, оцветил и написал стиховете на над 800 от тези шедьоври на народното творчество. Едва в края на живота му, в началото на 70-те години на миналия век, веселото гробище, както го нарича градът, е било открито от външния свят, когато френски журналист пише за него.

Стан Йоан Паташ умира през 1977 г., като е издялал и собствения си кръст. Оставя дома си и работата на най-талантливия си чирак, Думиру Поп. Оттогава Поп прекарва последните три десетилетия в изработването на кръстовете на гробището. Къщата е превърнал в музей на работилницата за весели гробища.