Но, ако великолепието на гръцката богиня на любовта е установено като научни факти, какво друго може да се каже за нея? Ако погледнем само класическите изкуства, Афродита сякаш няма други отличителни черти освен красотата си, но тя е била и много повече от красавица. Богинята е била почитана от всички – от проститутки до магистрати, ат девици до войници, от моряци до поети – и не винаги като красавица и повелителка на любовта.

Култът на Афродита е бил много популярен и в древна Гърция съществуват множество светилища и храмове. Културните центрове, посветени на богинята, включват град Коринт, както и островите Китира и Кипър. Древният пътешественик и писател Павзаний споменава, че майките на булки са принасяли в жертва древен дървен образ на Афродита Хера, хибрид, очевидно потвърждаващ връзката между любовта и брака. Той споменава седнала фигура на Афродита Морфо („Изящната Афродита“), която носи воал на главата си и вериги на краката си. Павзаний заявява, че Тиндарей, бащата на Хелена и Клитемнестра, е създал скулптурата, за да покаже, че съпругите са верни на съпрузите си. Тези изображения показват асоциацията на Афродита с булки, както и очакванията, свързани с тях.

В една не толкова романтична сфера, въпреки че все още е свързана с жените и очакванията на обществото от тях, в Спарта имало група магистрати, които почитали Афродита, наречена gynaikonomoi (магистрати, отговарящи за жените). За тази магистратура се казва, че е била „kata ta archaia ethe kai ton nomous“ („в съответствие с древните обичаи и закони“) и за първи път удостоверява това пред Спарта в надпис, датиран от началото на първи век.

Въпреки че Афродита има много култови места в Атина, тази на Пандемос била най-старата. През 230 г. пр. Хр. Атинският съвет посвещава надпис на Афродита Пандемос („Афродита, която е обща за всички хора”). Афродита Пандемос била свързана с героя Тезей. Поклонниците търсят нейните благословии в обединяването на хората в Атина както в личните отношения, така и в политическата сфера. По-старите източници свързват този култ с основите на демокрацията.

Различни групи на магистрати в Тасос между 3 и 1 г. пр. Хр. предлагат заедно хвалебствия както на Афродита, така и на Хермес, и на Хестия, и на Афродита и Хермес. В Самос офицерите, занимаващи се с внос на царевица, посветили надписи и на Хермес, и на Афродита. В Делос полицейските служители предложили заедно редица посвещения на Хермес и Афродита, както и само на Афродита. На остров Крит е построен храм с портик на Арес и Афродита, а на остров Кос един офицер от армията и неговият отряд предлагат посвещение само на Афродита.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Афродита – богиня на любовта и първото божество, свързано с демокрацията appeared first on Зелен Свят.

Несръчното съчетаване на руса коса с божествеността не е от вчера. Две от норвежките богини, Сиф и Фрея, са описани като блондинки. Сиф е известна със златната си коса, която символизира плодородието и просперитета в селското стопанство и е описана като най-красивата от жените. Фрея, богинята на любовта, красотата и плодородието, най-справедливата от всички богини. Фрея имала руса коса и сини очи.

За да представи младостта, невинността и плодородието, Дева Мария е нарисувана предимно като блондинка от 15-ти век. В политиката, кралица Мария Антоанета и господарката на царя, мадам де Помпадур са представяни като непобедими божества с руси перуки, толкова високи, че са се извисявали над всички останали.

Древните гърци също са си падали по русата коса. Гръцката богиня на любовта, Афродита, често е описвана като златокоса и е изобразявана в изкуството с руси коси. Поетесата Сафо от Лесбос (около 630 – 570 г. пр. Хр.) възхвалява Афродита за златните й коси, заявявайки, че тъй като златото не познава ръждата, златната коса на Афродита представлява нейната свобода от ритуално замърсяване. Сафо пише също, че пурпурните украси за глава са достатъчно добри, освен ако косата е руса: „… за момичето, което има коса, по-жълта от факла [по-добре е да бъде украсена] с венци цъфнали цветя.“ Лиричният поет Алкман от Спарта възпява златната коса като едно от най-желаните качества на една красива жена и описва “момичето с жълтата коса” и момичето „с косата като най-чисто злато“ в различни свои стихотворения.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Ах, тези блондинки! appeared first on Зелен Свят.