Венера носи белези на интензивна вулканична дейност – потоци лава на стотици километри, вулкани с широки кратери, както и издигания на почвата от натиска на магмата под кората на повърхността. Интересните кръгли и плоски формирования, вероятно образувани от изригване на лепкава лава, се наричат pancakes (палачинки). Диаметърът им е десетки километри, а височината – приблизително 1км.

На Венера има големи кратери, остатък от удари на мереорити.

Също като Земята, Венера се върти около Слънцето. Нужни са й 225 дни за пълна обиколка, докато при Земята това са 365 дни. Също като Земята, Венера се върти и около себе си. Но гокато Земята се завърта за 24 часа, Венера се върти много по-бавно: нужни са й 243 дни за пълно завъртане около оста, или 8 месеца.

Продължителността на “венериния ден” отговаря на 116 земни дни. Освен това Венера се върти в обратна посока. През 1961г. един астроном-аматьор забелязва върху облачния слой на Венера по-тъмни и подвижни петна. Чрез тях той доказва, че на височина 90км атмосферата на Венера се завърта за 4 дни.

Тъй като Земята и Венера се въртят около Слънцето с различна скорост разстоянието помежду им е различно варира между 40 и 260 милиона километра. Въпреки големите колебания в разстоянието, Венера, гледана от Земята, има постоянно сияние. Това се обяснява с факта, че когато е най-далеч и изглежда по-малка, тогава получава повече слънчева светлина. Когато се доближи до Земята, тя показва само малък полумесец светлина. Тези два аспекта се наблюдава лесно с малък телескоп.

The post Какво има на Венера? appeared first on Зелен Свят.

Орбитата на Венера е разположена между Земята и Слънцето. Гледана от Земята, тя следва Слънцето при залез и го изпреварва при изгрев. Нея наричат Зорница. Въпреки това, дори с телескоп не могат да се видят подробности от повърхността й, защото е обгърната от плътни облаци, отразяващи слънчевата светлина.

През 1975 и 1982г. две съретски сонди кацнаха на Венера. Макар че оцеляха само няколко десетки минути (най-дългата връзка продължи 127 минути), те предадоха на Земята снимки, показващи плоска и напукана почва, покрита с плочи от пръст, малки скални отломъци и прах. Видът на тези скали е близък до базалтовите потоци лава на Земята. Значи на Венера е имало вулканична дейност, която днес е спряла.

Венера може да се сондира от Земята чрез радар. Точността на радарите позволява да се изясни релефът на планетата. Благодарение на съветските и американските сонди познаваме структурата и състава на атмосферата на Венера. Тя се състои от 95% въглероден двуокис, 3.5% азот и се откриват следи от други газове, например аргон. Венера е обградена от облаци на 90км височина, докато на Земята тяхната височина е 10-12км. Слоят между 90 и 70км е мъгла, съставена от капчици сярна киселина, но от по-едри капки. Между 50 и 30км атмосферата е изградена от мъгли. Накрая на 30 км височина атмосферата се изяснява, а ветровете са слаби. Тъй като слънчевата светлина не може да пресече облачния слой, на повърхността й винаги е тъмно като при бурна вече на Земята. Температурата на повърхността е 460 градува, което обяснява краткия живот на изследователската апаратура. Атмосферното налягане е 90 пъти по-голямо от земното.

The post Венера appeared first on Зелен Свят.

Несръчното съчетаване на руса коса с божествеността не е от вчера. Две от норвежките богини, Сиф и Фрея, са описани като блондинки. Сиф е известна със златната си коса, която символизира плодородието и просперитета в селското стопанство и е описана като най-красивата от жените. Фрея, богинята на любовта, красотата и плодородието, най-справедливата от всички богини. Фрея имала руса коса и сини очи.

За да представи младостта, невинността и плодородието, Дева Мария е нарисувана предимно като блондинка от 15-ти век. В политиката, кралица Мария Антоанета и господарката на царя, мадам де Помпадур са представяни като непобедими божества с руси перуки, толкова високи, че са се извисявали над всички останали.

Древните гърци също са си падали по русата коса. Гръцката богиня на любовта, Афродита, често е описвана като златокоса и е изобразявана в изкуството с руси коси. Поетесата Сафо от Лесбос (около 630 – 570 г. пр. Хр.) възхвалява Афродита за златните й коси, заявявайки, че тъй като златото не познава ръждата, златната коса на Афродита представлява нейната свобода от ритуално замърсяване. Сафо пише също, че пурпурните украси за глава са достатъчно добри, освен ако косата е руса: „… за момичето, което има коса, по-жълта от факла [по-добре е да бъде украсена] с венци цъфнали цветя.“ Лиричният поет Алкман от Спарта възпява златната коса като едно от най-желаните качества на една красива жена и описва “момичето с жълтата коса” и момичето „с косата като най-чисто злато“ в различни свои стихотворения.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Ах, тези блондинки! appeared first on Зелен Свят.