Несръчното съчетаване на руса коса с божествеността не е от вчера. Две от норвежките богини, Сиф и Фрея, са описани като блондинки. Сиф е известна със златната си коса, която символизира плодородието и просперитета в селското стопанство и е описана като най-красивата от жените. Фрея, богинята на любовта, красотата и плодородието, най-справедливата от всички богини. Фрея имала руса коса и сини очи.

За да представи младостта, невинността и плодородието, Дева Мария е нарисувана предимно като блондинка от 15-ти век. В политиката, кралица Мария Антоанета и господарката на царя, мадам де Помпадур са представяни като непобедими божества с руси перуки, толкова високи, че са се извисявали над всички останали.

Древните гърци също са си падали по русата коса. Гръцката богиня на любовта, Афродита, често е описвана като златокоса и е изобразявана в изкуството с руси коси. Поетесата Сафо от Лесбос (около 630 – 570 г. пр. Хр.) възхвалява Афродита за златните й коси, заявявайки, че тъй като златото не познава ръждата, златната коса на Афродита представлява нейната свобода от ритуално замърсяване. Сафо пише също, че пурпурните украси за глава са достатъчно добри, освен ако косата е руса: „… за момичето, което има коса, по-жълта от факла [по-добре е да бъде украсена] с венци цъфнали цветя.“ Лиричният поет Алкман от Спарта възпява златната коса като едно от най-желаните качества на една красива жена и описва “момичето с жълтата коса” и момичето „с косата като най-чисто злато“ в различни свои стихотворения.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Ах, тези блондинки! appeared first on Зелен Свят.