Моногамни са и се размножават с една и съща женска. В целия свят, с изключение на Австралия и Океания, броят на лешоядите,  застрашително намалява. Особено в Индия и Непал, в резултат на което са налице някои екологични последствия. Някои изследвания стигат до заключението, че лекарството диклофенак (което се използува във ветеринарната медицина) има тясна връзка с лешоядите. Затова индийското правителство забрани производството на това лекарство. Тъй като нямат претенции към храна, повечето  от тях ядат мърша. Разбира се, също и ловуват. Само някои видове атакуват беззащитни животни, като агнета  или костенурки.

Със своите големи криле, могат елегантно да се въртят цели часове във въздуха. Ако един от тях намери мъртво или ранено животно, другите от километри могат да видят и веднага да дойдат. Разбира се, че предимството първи да яде, е на най-едрия лешояд. Гнездата им обикновено са на стръмни скали или високо в някое дърво.

Женската снася едно или две яйца и ги мъти 7-8 седмици.

Има няколко вида лешояди. В Северна и Южна Америка живее черният лешояд. Американските лешояди уринират върху краката си. Пикочната киселина убива бактериите, попаднали по птицата, докато е ходила сред мършата, а също така ѝ действа охлаждащо.

В Южна Европа и Северна Африка чак до Индия и Китай живее верният лешояд. Те са най-едрите сред видовете и най-грубите. Те живеят в планинските райони. Врата им е гол, а големите му крила са със тъмно кафяв цвят, което им дава предимството да се сливат с природата.

Живеят на семейства по двойки. Ако единият от семейството умре, чак тогава  могат да живеят с друг съпруг или съпруга. Съпрузите се редуват да мътят и после да отглеждат малкото. След 100-110 дена, малкото достига до необходимите размери за да полети.

Мисля, че някои хора трябва да прочетат тази статия. Има факти, които биха им послужили за пример. Респект за лешоядите.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Из светът на Лешоядите appeared first on Зелен Свят.