Добре, може да се побъркате, ако искаш. Но в това няма нищо лошо. Тези кървави паякообразни са известни като лицеви акари (род Demodex) и, според новото видео, създадено от момчетата в KQED San ​​Francisco, те живеят спокоен живот, заровен в лицевите пори на повечето възрастни хора. (Акарите не се срещат при бебета и се смята, че те се предават чрез майчиния контакт.)

Тези зловещи животинки са осмокраки, предимно прозрачни и с микроскопични размери, с размер около 0,3 милиметра, според статия, придружаваща новото видео. Те живеят близо до корените на космените фоликули по лицето на мъже и жени, скрити вътре в порите.

Какво ги привлича в тези тесни жилищни помещения? Представете си шведска маса от себум, който може да бъде хапнат – восъчното масло, което излъчва лицето ви, за да бъде хидратирано. Себумът се произвежда от жлези, пъхнати в порите ви, близо до дъното на космените фоликули; Демодекс кърлежи търсят тази мазна храна, като се заравят в тези пори, където спят денем. През нощта, когато вие спите, те пълзят по повърхността на кожата ви, за да се чифтосат. Точно така – на лицето ви се провеждат партита, а вие не сте поканен!

Като се имат предвид техните диетични предпочитания, акарите са привлечени от най-големите пори на тялото ви, включително тези около бузите, носа и челото. Според проучване, публикувано през 1992 г. в списание Clinical and Experimental Dermatology, заразените фоликули могат да задържат половин дузина акари наведнъж, с възможност за много повече. Всеки кърлеж може да живее около две седмици. Тези акари не представляват известни заплахи за хората, освен ако не натрупат в наистина огромни количества, понякога водят до заболяване, наречено демодекоза или демодекозна краста. При хората демодекозата може да предизвика образуването на червен или бял блясък върху кожата и често се свързва с намаляване на реакцията на имунната система, казва д-р Канаде Шинкай, дерматолог от Калифорнийския университет в Сан Франциско.

Но състоянието е рядко, казва Шинкай, и повечето хора съжителстват мирно с акарите си до старост. Само си помислете, че в живота ви носът ви може да послужи за семеен дом на стотици поколения паякообразни, които се хранят с мазнини. Ако мисълта не изпълни вашите пори с гордост, помислете за една последна сребърна подробност: Вероятно никога няма да се наложи да почиствате след вашите домакини на Демодекс. Както KQED посочва във видеото, лицевите акари нямат анус, затова задържат изпражненията си в телата си за цялата продължителност на краткия си живот. Е, това не са ли просто добри маниери?!

Превод – Нина Жишева

The post „Лицевите кърлежи“ живеят във вашите пори, ядат мазнините ви и се чифтосват на лицето ви, докато спите appeared first on Зелен Свят.

За да разберат това, те изследвали 41 изоставени гнезда на шимпанзета в долината Иса в Западна Танзания. Шимпанзетата прекарват една нощ в гнездо, преди да се преместят в друго и е най-добре да не бъдат обезпокоявани, когато са в спалнята си. Изследователите събрали микробите и изсмукали с прахосмукачка членестоногите, като паяци или акари, от тях.

Авторите на изследването предположили, че леглата на шимпанзетата ще следват модел, подобен на човешкия – ще бъдат щедро поръсени с микроби и организми от тялото им. Предишни изследвания на микроорганизмите на човешките спални сочат, че 35% от микробите по нашите възглавници и чаршафи идват от устата, кожата или червата ни. Данните, публикувани в Royal Society Open Science, разказват различна история. Микробите от маймунските гнезда били едва 3,5% от това, което изследователите са открили. „Очаквахме също така да видим значителен брой паразитни членестоноги, но не открихме такива“, заяви Тоемс. – Бяха намерени само четири ектопаразита, във всички гнезда, които гледахме. И това бяха четири отделни екземпляра, а не четири различни вида.“

Изследователите подозират, че това би могло да се дължи на редица фактори, включително това, което наричат ​​„хигиената на тоалета“ на шимпанзетата – комбинация от придирчиви хигиенни практики и добри цели. Шимпанзетата пощят акари или други членестоноги от тялото си и ходят по нужда извън гнездото, преди сън. Също така, една нощ е сравнително кратко време за прекарване в едно легло. Хората спят в едно и също легло много нощи наред, а, освен това, невинаги перат чаршафите си редовно.

Това откритие накарало изследователите да се замислят за времето, когато ранните хора са се преместили на закрито. Гнездата на шимпанзетата не изглеждат драматично различни от съседните листа или гористата околност, докато ние създаваме много различни микробни светове – леглата ни са различни от тротоарите, които са различни от бара надолу по улицата. Просто нашите затворени пространства се различават от дивата природа.

Автор – Нина Жишева

The post Спалнята на шимпанзето – по-чиста от човешката appeared first on Зелен Свят.