Може би чувате гласа на майка си или баща си в главата си – “Не бъди бебе! Просто изяж около плесенясалото!” Или чувстваш вината на хранителните отпадъци.

Но науката изглежда отхвърля вината и родителския натиск, поне в този случай.

“Ние не препоръчваме да се премахва мухъла от хляб, защото това е мека храна”, казва Мериан Грейвели, старши специалист по техническа информация за американското министерство на земеделието. “При мека храна е много лесно корените на плесента, или пипалата, или която и да е друга зловеща дума, която искате да използвате, да проникнат” по-дълбоко в храната.

Да, по-добре хвърлете този хляб.

Плесени и гъби

Плесените са вид гъбички и идват от едно и също семейство – гъби. В действителност, ако погледнете плесени под микроскоп, те изглеждат като много тънки гъби, според USDA. Те имат дръжка със спори на върха, които оформят цветните синьо-зелени петна, които виждате по храната.

Това, което не виждате, са коренните нишки под тях, които нахлуват в храните, в които живеят. Тази мрежа от корени е микроскопична и е невъзможно да се види. Така че онова, което изглежда като “чист” хляб, може всъщност да е пълно с тази мрежа от преплетени нишки. В допълнение, плесенясалите храни също могат да имат невидими бактерии, които растат заедно с плесени, казва USDA.

Но какво, ако хлябът ви е нарязан, предлагайки всяко парче, леко отделено от следващото? Можеш ли да вземеш парче малко по-надолу по хляба или целият самун е заразен?

Има вероятност мухълът да не се разпространи от парче до парче. Но Gravely посочва, че мухълът може да направи скока. Всъщност, легионите от спори на мухъл могат да танцуват около хляба в торбата ви – като семената на глухарче, раздухана над вашата морава.

Ами мухлясало сирене и други храни?

Може да решите да хвърлите половин плесенясал хляб, но може ли да направите същото, когато забележите плесен върху блокче сирене или дори на някои плодове и зеленчуци? Ето какво казва USDA  в такива случаи – „Отпадъците от храна са съвсем друг въпрос.“

Ако нещо е плесенясало, не го подушвайте. Това може да доведе до проблеми с дишането.

Когато изхвърляте плесенясалата храна, сложете я в малка хартиена торбичка или я увийте в пластмаса. Изхвърлете я в покрит кош за боклук, където децата и животните не могат да го достигнат.

Почистете хладилника или килера на мястото, където е стояла плесенясалата храна. Проверете предметите, съхранени близо до нея. Мухълът се разпространява бързо, особено в плодовете и зеленчуците.

Повечето храни, включително месото за обяд, меките или нарязани сирена и меките плодове трябва да се изхвърлят, ако се появи мухъл. Но има няколко храни, които могат да бъдат спасени, според USDA.

Някои сирена като Горгонзола и Рокфор са създадени с плесен, който е безопасен за ядене. Но ако в хладилника имате друго сирене, което внезапно получи необичаен синьо-зелен оттенък, все още можете да го запазите. Ако откриете мухъл в твърдото сирене, го отрежете поне на един инч около и под мястото на мухъла и след това отново покрийте сиренето. Можете да направите същото за твърди плодове и зеленчуци като моркови и зеле. Но винаги изхвърляйте мухлясало фъстъчено масло, желета, кисело мляко, гювечи и паста.

Може ли мухълът да ви разболее?

Ако не сте устояли на сандвича или не сте забелязали амухъла, преди да отхапете, сигурно нищо няма да ви стане. Много видове плесени са безвредни за хората. Но някои плесени могат да предизвикат алергични реакции и дихателни проблеми. Но има и плесени, произвеждащи микотоксини, отрови, които могат да сериозно да разболеят хора и животни.

Тъй като не знаете коя от тези форми се е зародила на вашето парче хляб, може би е по-добра идея да забравите сандвича и просто да направите омлет.

Това видео на Science Insider разглежда по-задълбочено целия плесенясал хляб.

Превод – Нина Жишева

The post Бива ли да ядем “чистата” част от плесенясалия хляб? appeared first on Зелен Свят.

Това твърди ново проучване, според което 1 на 10 души в САЩ са засегнати от хранителни алергии, докато почти два пъти повече от тях погрешно смятат, че са хранително-алергични.

Учените са изследвали повече от 40 000 възрастни, живеещи в цялата страна, като установили, че около 10% са били алергични към една или повече храни.

Освен това, те също открили, че 19% от техните субекти съобщават, че са алергични към определени храни, въпреки че не са преживели физическите реакции, които обикновено съпътстват истинска хранителна алергия.

Въпреки че няма съмнение, че хранителните алергии са реални – и за някои, потенциално животозастрашаващи – хората, които сами се определят като хранително алергични, без да са се консултират с медицински специалист, могат да тълкуват погрешно своите симптоми като алергична реакция, споделят авторите на изследването.

„В тези случаи това, което индивидите са преживявали, може да е признак за непоносимост към храни “или други условия, свързани с храната”, отколкото истинска алергична реакция“, пише авторът на изследването д-р Ручи Гупта, педиатър и професор по педиатрия в Northwestern University Feinberg School of Medicine в Илинойс.

Алергичните реакции са реакцията на имунната система към всичко, която се възприема като заплаха. По отношение на хранителните алергии, когато някои хора ядат определен вид храна – като ядки, миди, пшеница или млечни продукти – тя излъчва алармен сигнал към имунната им система, провокираща реакции, които могат да варират в широки граници между отделните хора, според Центровете по превенция и контрол на заболяванията.

Симптомите на хранителните алергии могат да включват уртикария, сърбеж и подуване на носа и гърлото, стомашни болки или гадене. В крайни случаи, хранителните алергии могат да доведат до анафилаксия – състояние на шок, придружено от ниско кръвно налягане и стеснени дихателни пътища – което може да бъде фатално, ако не се лекува.

Черупчести мекотели са най-честите хранителни алергени в САЩ, засягащи около 7 милиона възрастни, според проучването. Млечните алергии засягат близо 5 милиона души, следвано от алергии от фъстъци, които засягат около 5 милиона души. Други широко разпространени алергени включват ядки, риба, яйца, пшеница, соя и сусам, съобщават учените.

Алергиите могат да бъдат наследени или придобити, понякога неочаквани – ухапванията от определен тип кърлеж са свързани с появата на алергия към месото, а жена, която наскоро е получила белодробна трансплантация, също е придобила алергия към фъстъци от донора на органа.

Всъщност, развиването на хранителни алергии в зряла възраст се случва по-често от очакваното, съобщават учените. В проучването си те са открили, че около 48% от лицата, които са имали хранителни алергии, са преживели поне една от тях в зряла възраст. “Бяхме изненадани да научим, че хранителните алергии при възрастни хора са толкова чести”, споделя Гупта.

Ако човек подозира, че има алергия към храната, е изключително важно да посети лекар за тестване и диагностика, преди да се опитва да коригират проблема чрез премахване на храни от диетата си.

“Ако хранителната алергия се потвърди, начинът, по който я управлявате също е от особено значение, включително разпознаването на симптомите на анафилаксия и как и кога да се използва епинефрин”, добавя той.

Автор – Нина Жишева

The post Алергия или непоносимост към храни? Проверете! appeared first on Зелен Свят.

Има твърдения, че името ѝ произлиза от италианският танц “тарантела”, защото след ухапване от тарантула, хората започвали да подскачат със смешни движения, наподобяващи споменатият танц… Но ето информация по същество.

Тарантулата  е голям паяк, чийто размер, като се имат предвид краката, може да надвишава 20 см. Тези паяци често са и домашни любимци.

Структурата на тялото на тарантула е покрита с най-фини косми, има две основни части: цефалоторакс и коремът.

В горната част на главата на тарантулата има 8 очи, четири от които образуват права линия, а останалите, по-големи, са поставени под формата на трапец. Поради тази структура на органите на зрението, тарантулите имат възможност да видят околната среда на 360 °. В търсене на храна и особено женските индивиди, по време на размножителния сезон, освен отличното зрение, използват добре развитото си  обоняние. Вътрешните органи на паяка се намират в коремната област.

Тарантулата има 6 чифта крайници, четири от които са крака,  използвани за ровене, защита, лов или влачене на плячка, а педипалпите имат тактилна (или сетивна) функция. Челикерата с малки отровни жлези е насочена отпред.

Всички тарантули са до известна степен отровни. Въпреки че за възрастен човек отровата на тарантулата не представлява смъртна опасност, тя може да бъде фатална за малки животни, като котки. Паяковите тарантули също могат да бъдат смъртоносни за деца и хора, склонни към алергии към отрова на паяк.

Паяците не използват отрова всеки път, често се наблюдават „сухи“ ухапвания, без да се инжектира отрова. Тялото на тарантулите е покрито с отровни косъмчета, които паяците тъкат в мрежата, за да предпазят гнездото, а също така отстраняват от корема при стрес и самозащита.

Тарантулата паяци са разпространени по целия свят, с изключение на Антарктика.

Въпреки името, тези паяци не ядат редовно месо или птици, така че менюто им се състои предимно от насекоми: малки паяци, хлебарки, мухи, щурци, скакалци и комари. Възрастната тарантула яде пилета, жаби, малки гризачи (мишки), малки змии и риба.

По време или след чифтосването, женският паяк, често изяжда мъжкия, така че след успешен акт мъжът се опитва да избяга.

И какво излиза дори да си тарантула, щом си от мъжки пол… бягаш.

Това е положението…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Тарантула – митове и предразсъдъци appeared first on Зелен Свят.