Изглежда, че музикалният гений има много измерения. В случая с композитора Йохан Себастиан Бах (1685-1750), анатомична дарба може да засили неговата виртуозност. В проучване, публикувано в немско научно списание, анатомистът и музикант Андреас Отте заключи, че Бах – талантливият композитор и музикант – има изключителен обхват с ръка на клавиатурата на пианото.

Използвайки снимка за това, което историците смятат за скелетта на Бах, Отте изчисли размера на ръката – близо 8½ инча от китката до върха на пръстите – и нейния обхват, колкото 10¼ инча от палеца до последния пръст с широко отворена ръка. Използвайки тези измервания, Отте разбра, че Бах може да свири това, което се нарича 12-то: позиция, свързваща 12 бели клавиша. Този обсег е рядкост дори днес, когато хората като цяло са по-големи, отколкото по времето на Бах.

„Не можем да преценим колко точно е подходяща продължителността на ръката за изкуството на музикант“, казва Отте. И той настоява изследванията му да не се интерпретират като обуславяне на музикалната доблест на Бах при неговия обсег: “Това би било светотатство” казва той.

The post Анатомията на Бах appeared first on Зелен Свят.

Векове на опитомяване радикално са променили анатомията на веждите на кучетата, като лицата и емоциите им са лесно четливи за хората. Когато срещат погледа на човек, кучетата често вдигат вътрешния си мускул на веждите, за да направят очите си по-големи и по-привлекателни.

“Няма доказателства, че кучетата умишлено местят този мускул, но създава преувеличено движение, което ние лесно отразяваме”, казва лидерът на изследването Джулиане Камински, психолог от Университета в Портсмут в САЩ. Движението на веждите играе важна роля в човешката комуникация, казва Каминиски: „Аз правя това сега, когато говоря с вас, въпреки че знам, че не можете да ме видите.“

Изследването е най-новият пример за това как 20,000 години съжителство са направили нашите домашни любимци фино настроени тълкуватели на човешките емоции – вероятно повече от всички други видове. В миналото си Каминиски е открил, че кучетата са уникално опитни в разбирането на жестове, които надминават дори не човекоподобни примати като шимпанзетата. Камински започнал да изследва обратната страна на тази връзка, като разгледал как хората дешифрират поведението на кучето. В един експеримент, публикуван през 2013 г., тя заснема приют на кучета, за да види дали някой от техните поведения са свързани с това колко бързо е било осиновено животното.

От всички фактори, разгледани от Камински, само едно се откроява като значимо: движението на веждите на кучето нагоре и навътре.

Първоначално „това беше много изненадващ резултат. Не очаквахме нещо толкова малко като движението на веждите да има голям ефект” казва Камински. Но останал въпросът: дали това движение на веждите е уникално за кучетата, или може да се открие в техния прародител, сивия вълк.

Новото проучване, публикувано в сборник с доклади на Националната академия на науките, Камински и колеги анализирали мускулите на лицето на шест кучета, включително лабрадори, сибирски Хъски, Чихуахуа, Немски овчарки и други, както и четири диви сиви вълци. Всички животни са умрели от естествена смърт и телата им са били дарени на науката. Екипът открива големия и видим мускул на anguli oculi lateralis, във всичките екземпляра от кучета, но почти не присъства във вълците.

Камински и колегите също установили, че прибиращият anguli oculi lateralis мускул е по-малък и по-променлив по размер и присъствие в вълците, отколкото при кучетата, с изключение на сибирското хъски, по-древна кучешка порода, тясно свързана с вълка. Този мускул, който минава покрай външния ръб на окото, излага повече бялото на окото, което кара кучешките очи да изглеждат като човешки.

“Малките промени могат да имат видими въздействия, когато става въпрос за промени в анатомията”, казва Моли Селба, докторант, който изучава еволюцията и опитомяването на кучета в Университета на Флорида. “Мускулите на изражението на лицето са относително малки мускули, но те могат да окажат голямо влияние върху начина, по който възприемаме лицето, ”казва Селба, която не е участвала в изследването.

Брайън Харе, еволюционен антрополог от университета Дюк, отбелязва, че кучетата са вълци и са много сходни анатомично – с изключение на тези очни мускули.

„Това ново проучване показва, че тези морфологични промени се развиват, когато кучетата и хората са взаимодействали през последните 20,000 години“, казва Харе. “Те почти със сигурност не са се развили поради умишлена селекция, а са дали предимство на кучетата при взаимодействието си с хората.”

The post Кучешките очички appeared first on Зелен Свят.