Вписани в списъка на световното наследство през 1986 г., древните мегалити от Стоунхендж и Ейвбъри разкриват сложните инженерни умения и загадъчните ритуални вярвания на британските народи от неолита и бронзовата епоха. Целият обект обхваща 10 квадратни мили и включва пътища, селища, около 350 гробища и лечебни центрове. Тези комплекси били умело подредени въз основа на небесни графици по неизвестни за нас причини.

Строителството на Стоунхендж започна около 3000 г.пр.Хр. като кръгова пръстена банка и прилежащ ров, и е укрепен в продължение на хиляди години с дървен материал и по-късно с камък. Кръгът се състои от блокове, които тежат повече от 45 тона и са високи до 7 метра. Някои от тях били преместени километри през хълмовете – един подвиг, който може да бъде постигнат само от напреднало общество.

Днес повече от един милион души ежегодно посещават Стоунхендж, а лятното слънцестоене привлича хиляди. Пешеходна пътека обгражда прочутия кръг, но поради опасенията за опазване на обществеността обикновено не се допуска вътре в ринга. Но няма нищо типично за лятното слънцестоене в Стоунхендж, един от малкото случаи, в които вътрешният кръг е отворен за обществеността. Хиляди пътници от всички ивици се събират на място за ежегоден фестивал.

Разнообразие от хотели и къщи за гости са достъпни в Уилтшир, а няколко къмпинги са разположени в рамките на 16 километра от Стоунхендж. Тъй като това е популярно събитие, не забравяйте да резервирате предварително.

The post Лятното слънцестоене в Стоунхендж appeared first on Зелен Свят.

Голият скалп бил показ на вяра. Религиозното значение на косата е разпространено из целият свят. Будистките монаси си бръснат главите, докато някои ортодоксални евреи не докосват косата от двете страни на лицето си. Това е традиция и до днес. Католическите монаси били познати със специалната си прическа в продължение на векове. Нарича се тонзура. Нейното начало било през IV – V век. Смята се, че стилът произлиза като опит за подобаване на короната от бодли, която била на главата на Исус при неговото разпъване на кръста.

През VI век Папа Грегорий изпратил мисионери от Рим към Англия намерил разлики между Римската католическа църква и Келтската църква. Тогава настанали и сериозните разногласия относно религиозните практики. Било сблъсък на традиции и култури. Съществували са силни разминавания между двете църкви. Най-голямото неразбирателство било кога да се чества Великден. Друг проблем настанал с формата на тонзурата. Римската църква използвали вече познатата ни кръгла тонзура, а англичаните използвали друг вид, който днес остава мистерия, тъй като тя била изтрита от лицето на всяка историческа книга. Учените, който се опитали да разберат как би изглеждала тя използвайки стари текстове, казват че е възможно да е била триъгълна тонзура вместо кръгла.

През 664 година се съгласили да използват Римската дата на Великден и променили прическите на монасите си. В Римската католическа църква тонзурата била премахната през 1972 година, когато всички се съгласили, че тя показва разделение, което показва силата на църквата над народа. Днес някой монаси все още използват тази прическа, докато други не. По ясен пример може да е самата ни култура. Вероятно сте забелязали младежи, който са решили да си обръснат косата от двете страни на главата. Това естествено няма религиозни наклони, но все пак показва културата, от която те са част.

Автор: Мартина С. Попова

The post Странните прически на монасите appeared first on Зелен Свят.

Професорът Сара Рийс Джоунс е главният изследовател на проекта за разкритието и казва пред репортери, че откритието на екипа й е „необикновено – като скица на Монти Пайтън“. Доклад, публикуван на Medievalists.net обяснява, че екипът на университета в Йорк си партнира със специалисти от Националния архив и Съвета за изследвания в областта на изкуствата и хуманитарните науки йоркската катедрала.

Получавайки близо 1 млн. паунда от Съвета за изследвания в областта на изкуствата и хуманитарните науки, Институтът за архиви Borthwick в университета в Йорк, в партньорство с Националния архив, в момента превежда 16 книги от Латинска Америка, като предоставя тяхното съдържание онлайн.

По същество цифровият архив на регистрите на архиепископите на Йорк между 1304 и 1405 г. предлага на специалисти и изследователи-аматьори по-дълбоко разбиране на социално-политическия контрол, упражняван от архиепископите на Йорк над англичаните от Севера.

Монахинята, избягала заради един забавен живот

Според статия в The Guardian историците са научили за монахинята от 14-ти век, която е фалшифицирала собствената си смърт, за да избяга от своя манастир, „от бележка в полето“, написана на латински, в един от „16 тежки регистри“, използвани за записване на делата на архиепископите на Йорк през 14-ти век.

Конкретната бележка е датирана от 1318 г. и е написана от архиепископ Уилям Мелтън до декана на Бевърли, в която му разказва за „скандалната“ бенедиктинска монахиня Джоан, която „безочливо отхвърлила вероизповеданието и скромността на своя пол”. Джоан страдала от „зъл ум, симулиращ телесно заболяване“, което я накарло да фалшифицира собствената си смърт.

С помощта на „многобройни съучастници, злодеи, с преднамерена злонамереност“, тя изработила манекен и дори го подготвила за погребение. След фалшифицирането на собствената си смърт, „обръщайки гръб на благоприличието и доброто на религията”, Джоан избрала „извратен път на живот, като се обърнала към пътя на плътска похот и се отдалечила от чистотата и послушанието”.

Съдбата на монахинята-бежанка

Не е ясно дали Джоан някога се е върнала в своя манастир и Рийс споделя пред репортерите, че това „наистина е разочароващо“, защото „не винаги получаваме пълни подробности или не знаем какъв е резултатът“. Рийс допълва, че между другите причини простото „нежелание да останат безбрачни“, често карали монахините да бягат от религиозните си домове и това се отнася както за мъжете, така и за жените.

Въпреки това, една следа за съдбата на монахинята може да бъде намерена в История на окръг Йорк, в която се споменава, че през 1301 г. “монахиня в манастира на Св. Климент на име Сесил се срещнала с мъж  на манастирската порта“ и „отхвърляйки от себе си монашеския си обет“,  се метнала на коня и отпрашила към Дарлингтън, където я чакал Грегори дьо Тортнън, с когото тя живеела повече от три години.

Не само историята на бягащите монахини интересува историците, но и живота на архиепископ Мелтън, който не само проследява монахините, но и в по-късния си живот повежда армия от обикновени хора и свещеници в битка срещу армия от шотландци.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Монахиня бяга от манастира заради “плътска похот” appeared first on Зелен Свят.

Срещата на Новата и Стара година е свързана с традиции, които са запазени от древни времена. До ден днешен в различни страни прибягват до различни трикове за “примамване” на късмет, просперитет и благополучие.

Например в Англия, според древен обичай, когато часовникът започне да нанася удари в 12.00 , задните врати на къщата се отварят за освобождаване на старата година, а с последния удар отварят входните врати.

В Австрия се смята, че за да бъде човек щастлив, в навечерието на Нова година, трябва да се яде парче от свинската глава или даже от муцуната.

В Унгария през първата секунда от Новата година свирят с детски тръби и свирки. Смята се, че именно те отблъскват злите духове от домовете и призовават радост и благополучие.

Веднага щом часовникът започне да отброява полунощ, в Германия хора от всички възрасти се качват по столове и маси, и с последния удар заедно „скачат” с радостни поздрави в Новата година.

В Румъния неомъжените жени обикновено отиват до кладенец, запалват свещ и поглеждат надолу. Вярват, че образът на пламъка ще привлече лицето на бъдещия ѝ съпруг в тъмните дълбини на водата. Тези, които не рискуват да се скитат по улиците през нощта, вземат клон от базиликата и го поставят под възглавницата: надяват се, че сънят ще покаже бъдещият годеник.

В Гърция Новата година е денят на св. Василий, който е известен с изключителната си доброта. Децата оставят обувките си до камината, с надеждата, че светецът ще ги напълни с подаръци.

В Италия е обичайно да се изхвърлят  стари дрехи и дори мебели от апартаментите в последната минута на старата година. След тях летят бисквити, конфети, искри.

В Испания има традиция, в навечерието на Нова година да се яде грозде. Когато се отброяват последните минути трябва да имате време да изядете 12 зърна грозде, по едно за всеки от дванадесетте следващи месеца.

В Шотландия Новата година се празнува с един вид факелно шествие: варели катран се подпалват и се търкалят по улиците. Така шотландците „изгарят” старата година и осветяват пътя към новото. Благосъстоянието на собствениците зависи от това кой първи влиза в къщата сутринта на новата година. Смята се, че щастието ще донесе тъмнокос мъж, който дойде с подарък.

В древен Китай в новата година е обявен единственият празник на просяците през годината, когато някой може да влезе в къщата и да вземе това, което му е необходимо, а ако откажете, съседите ще ви отвърнат с презрение. В съвременния Китай, Новата година е празник с фенери. Тя се чества на петнадесетия ден от Новата година по лунния календар. В навечерието на Нова година, на улиците и площадите светват безброй малки фенери, които вярват, че искрите от тях ще отблъснат злите духове.

Във Виетнам Новата година на лунно-слънчевия календар се нарича Тет. Това е семеен празник, през който всички спорове са забравени, обидите са простени. Виетнамците украсяват домовете си с миниатюрни мандаринови дървета с малки плодове.

В Монголия, с пристигането на първия ден от Нова година в страната започва истински национален празник – не можете да се карате, да спорите, да се кълнете и да заблудите, това се счита за голям грях.

Японските деца празнуват Нова година в нови дрехи, вярвайки, че това ще донесе късмет и здраве. В навечерието на Нова година децата слагат рисунка с картина на мечтата си под възглавницата, след което желанието трябва да бъде изпълнено.  Най-важното за японците е да се смеят през първата секунда на Нова година – тогава щастието ще ги съпровожда през цялата година.

В Индия има осем дати, които се отбелязват като Нова година, тъй като в страната се пресичат много култури.

В Алжир, Бахрейн, Йордания, Ливан, Мароко, Оман, Пакистан, Судан, Сирия и Танзания Мухаррам е посрещнат – първият месец от мюсюлманската лунна календарна година. Няколко седмици преди тази дата, мюсюлманите слагат пшеница или ечемик на блюдо с вода, за да поникнат. Към началото на новата година се появяват кълнове, които символизират началото на нов живот.

Еврейската Нова година – Рош Хашана – денят на Върховния съд. Смята се, че на този ден Всемогъщият съди хората и въз основа на действията си решава каква съдба ги очаква през следващата година. Затова най-важното в това време е покаянието на всеки човек. Този ден е изпълнен с молитви и сдържана радост. На масата има кръгла хала с ябълки, потопени в мед, така че годината да е сладка.

В Куба, в навечерието на Нова година, всички ястия, които са в къщата, са пълни с вода, а в полунощ те започват да изливат течност от прозорците.

В Непал Новата година се празнува с изгрева на слънцето. През нощта, когато луната е пълна, непалските хора хвърлят ненужни неща в огъня. На следващия ден рисуват себе си – лица, ръце, гърди, а след това танцуват и пеят песни по улиците.          

Новогодишните празници децата в Дания прекарват в търсене на подаръци. Проверяват не само собствените си чорапи, подготвени за Улемен (тоест Дядо Коледа), но и претърсват цялата къща

Където и да сте, както и да посрещате новата година, не забравяйте, точно в 12.00 да целунете любимият си човек.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post “Трикове” за късмет на народите за новата година appeared first on Зелен Свят.

Ясно е, че би отнело на кралица Елизабет няколко часа да се приготви всеки ден. Главните компоненти, без които тя не е била виждана, са порцелановото, изчистено, бледо лице, силен руж на бузите и искрящо червени устни. Преди да се нанесе грима се поставяла основа от белтък на лицето. Използвало се е, за да се изпъне кожата и да се свият порите. Спомагало и с появяването на лунички, които не били модерни по това време. Днес белтъците се използват за подхранване и изчистване на кожата.

Но някои от нещата, които са се използвали, за да се постигне желаният резултат са били доста опасни. Лицето на кралицата не било толкова бледо. За това се използвало козметично белило. То се правело от миксирането на бяло олово и оцет или лимонов сок. Проблемът с това е, че оловото е изключително токсично за кожата. Натуралната влажност на кожата реагира с този компонент и бавно буквално я разяжда. Идеята на бялото лице била да постигне ефекта на млада невинна мома, което било изключително важно за кралица Елизабет.  Имиджа и бил всичко, но с годините всеки остарява. Не само това, но щетата, което оловото нанясало върху кожата й я накарало да слага все повече и повече с времето, за да го прикрие.

Знаем, че като момиче Елизабет е преминала през едра шарка, което оставило белези по кожата й. Вероятно заради това е започнала нейната обсебеност с перфектното порцеланово лице. За да го подчертае тя добавила искрящи червени устни. Придържала се е към малките устни, тъй като те правят илюзията на по-големи очи. Критична стъпка бил ружа. Той добавял живот към бледото лице. Ако кралицата е здрава, значи народа също е здрав.

Монарха по това време наистина е играл ролята на знаменитост, която поставяла модните тенденции. Елизабет е пример за това колко далеч може да стигне един човек, за да бъде харесван. Красотата не е причина да неглижираме здравето си.

Автор: Мартина С. Попова

The post Убийственият грим на кралица Елизабет I appeared first on Зелен Свят.

Но дали е бил харизматичен реформатор или безскрупулен тиран?

Както и да го сложим, той реформирал религията и правителството и поставил Англия на път към модернизация. Много спорят, че той бил жесток и крайно импулсивен. Нямал грижи за населението, точно както няма и за шестте си жени. Първият му брак бил организиран още като е бил дете, за да се затвърдят отношенията между Англия и Испания. За един крал едно от най-важните неща е да има наследник, но първата му жена не успяла да му предостави такъм в продължение на техния 20 годишен брак.

Той нямал избор освен да си потърси нова кралица. Но Папата отказал да отмени брака и да позволи на английския крал да се ожени повторно. Критикуват краля, че тази ситуация довела до откъсването на английската църква от католическата, а това нямало как да не доведе до раздор. Реалността е, че Хенри VIII спестил корупцията на римската църква и върнал силата в ръцете на англичаните.

Фондовете от затварянето на католически заведения били използвани за построяването на нови катедрали и училища. Било от голямо значение за Англия да могат да контролират собствената си държава, а не да са подвластни на Рим. Всички реформи на краля минали през парламента и били одобрени. Никоя друга държава по това време не е позволявало на народа си такъв избор.

Известно е, че той обезглавил един от близките си съветници, както и жената, за която отрекъл римската църква. Но кралицата била обвинена в предателство свързано точно с този съветник. Краля няма как да си позволи да се планува срещу него зад гърба му от хората най-близки до него. По това време тайните убийства на крале не било рядкост и той трябвало да предприеме адекватни мерки.

Краля още нямал наследник и се оженил за трети път само 11 дена по-късно. От този брак най-накрая получил стабилността, която Англия търсела. За жалост обаче, новата кралица починала при раждането. Следващите му две жени били обвинени в изневяра, за което си признали в съда. Бракът с последната му жена бил сравнително сполучлив.

Той бил образован човек и музикант, който щедро приоритизирал изкуството. Дали Хенри VIII бил брутален тиран или всъщност умен владетел, който положил пътят към английската империя остава въпрос на мнение.

Автор: Мартина С. Попова

The post Хенри VIII – реформатор или тиран? appeared first on Зелен Свят.

Гигантските каменни структури, поставени вертикално се наричат трилитони. Най-високия е около 9 метра. По-малките камъни наредени около тях са донесени от почти 300 километра разстояние до това място. Спорно е дали са били пренесени от хора или ледници. Дори тези малки камъни тежат около 3-4 тона, така че би било изключително трудно да се преместят на такова разстояние без употребата на колелото. Това е бил праисторически проект, което означава, че неолитните хора, които са го построили не са оставили никакви данни за това как и защо са направили това. Оставили са някои малки улики, като еленовите рога които са използвали да копаят дупки.

Най-крайният кръг е направен от камъни, които да намерени по-локално. Все пак е трябвало да бъдат преместени поне 20 километра и археолозите си нямат никаква идея как това е било възможно. Вида камък е по-твърд от стомана, но по някакъв начин са оформени в огромни колони като са използвали каменни инструменти. След като са ги изработили са ги избутали в ями и са ги издърпали, така че да ги изправят. По някакъв начин са успели да изчислят височината на всичките камъни така, че отделните кръгове да са изравнени. Това е изумяващо, защото височината им е изключително голяма за хора, които са нямали оборудването да погледнат цялата структура от високо.

Стоунхендж е наистина чудо на инженерството. Не знаем защо точно са построили нещо с такива огромни размери. Вероятно е било начин да определят времето, по точно сезоните. Може би е било място за специални ритуали. Каквато и да е причината можем само да гледаме и да се възхищаваме на това уникално сътворение.

Автор: Мартина С. Попова

The post Паметникът Стоунхендж appeared first on Зелен Свят.

В момента, в който престъпите портата ще бъдете уведомени, че всяко едно растение в градината може да ви убие. Не е позволено да се пипат или помирисват по каквато и да е причина. Също така не е препоръчително да стоите в близост до тях. Насети точно като цветя в градина са многобройни разнородни растения, от които могат да се извлекат силни смъртоносни отрови или плодове. С вас ще влезе и човек, играещ ролята на водач, който ще ви обясни за растенията и естествено ще ви наблюдава през цялото време. Ако се случи злополука, неговата задача е да реагира колкото се може по-бързо и да помогне.

Веднъж възрастен градинар влязъл да посети градината при растението рута гравеоленс забелязал бурен. Без предпазни мерки посегнал да го изтръгне, при което в следващият час започнали да се появяват мехури по кожата и се озовал в болницата с трета степен изгаряне. Това растение е доста разпространено и реално може да се купи, но то е изключително фото-токсично. Това означава, че ако неговият сок се озове на ръката ви при слънчеви лъчи кожата ви ще почне да създава мехури. Токсините на това растение остават в системата на човек до 7 години. За избягване на такива злополуки препоръчваме наистина да спазвате правилата, които са зададени.

Това място е плашещо, но и чудесно, тъй като може да образова хората или аматьорите градинари за опасностите, на които могат да се натъкнат. Много от растенията там са широко разпространени и много от тях могат да се купят от магазини. Използвани в градинарството или като улично озеленяване, много от хората, които ги използват си нямат никаква идея за опасността, на която излагат себе си и околните.

Автор: Мартина С. Попова

The post Градината на отровата appeared first on Зелен Свят.

Първите форми на фойерверки са отбелязани в древен Китай около 2 в. Пр. Хр в… познахте, в Китай…
Трогателните китайци вярвали, че високите шумове плашат злите духове

( и са го обърнали на бизнес е гати, ние що не направим така с нашите кукери като сме много отворени, а…).

Италианците са пичовете, които са превърнали фойерверките във форма на забавление.
По време на Ренесанса са ги възприемали като отделна форма на изкуство.
Добавили някакви цветни метали и са получили цветни фойерверки
(дали фойерверките са ухаели на кафе историята не казва).
С времето са разнообразили и формата.
Няма пък да ви превеждам как точно се правят да не изкушим децата…
Обаче попаднах на едни любопитни нещица свързани с фойерверките, които няма как да не ви споделя.

Най-мащабният клиент на фойерверки в света се води компанията Walt Desney,
но във вътрешната класация на САЩ са на второ място, водени от… американската армия…

Както знаете на 4 юли , Щатите празнуват денят на Независимостта.
В чест на празника властите купуват и гърмят толкова много фойерверки,
че в сравнение с дните преди въпросната дата е по- замърсен от предишните дни със (седнете някъде)
… около 42 %… Като бонус, вредните прахови остатъчни частици във въздуха
се поемат от човека и са изключително вредни, защото застрашават белият дроб.

( аз съм още на 42- та процента, не знам за вас)

Принципно съществуват фойерверки, които могат да се видят и през деня.

Когато гърмят фойерверки, в кучетата заработва механизъм, който ги прави агресивни и готови за нападение.
Само за сравнение, механизмът на агресията им намалява с около 70 % ако слушат соло на пиано.

На 4 юли 2012г. било планирано 17 минутно шоу с фойерверки, но поради някаква техническа неизправност
всички гръмнали заедно и шоуто е продължило малко по-малко от минута.

(защо ли не ми дожаля изобщо…помните ли 42 % процента по-мръсният въздух, защото аз- ДА )