Разположена в сухите долини на Антарктика, падането се излива от ледника Тейлър, а течността произлиза от пукнатините на повърхността на ледника. Потокът бил загадка, тъй като средната температура е -17 градуса по Целзий и малко повърхностно топене може да се види из тези райони. Това, което не се забелязва от повърхността е сложната мрежа от подледникови реки и дори подледниково езеро – всички изпълнени със саламура с високо съдържание на желязо, което дава на водопада неговият известен кървав оттенък. Според проучването това обяснява защо тече вместо да замръзне.

Езерото под ледника има необичайно солена консистенция и тъй като солената вода има по-ниска точка на замръзване от чистата вода и отделя топлина при замръзване, то топи леда, което позволява на реките да текат. Това означава, че това е най-студения ледник на Земята с постоянно течаща вода, макар че тази вода е толкова пълна с желязо, че изглежда като нещо съвсем друго.

Изследването също така измерва количеството на богатия на желязо солен разтвор в речната вода и установява, че съдържанието на солен разтвор се увеличава, тъй като измерванията се доближават до водопада. Също така е установено, че температурата на водата и съдържанието на саламура са свързани: пукнатини с различни размери оставят солена вода в ледника. След това саламурата започва да замръзва, а латентната топлина затопля леда около него, увеличавайки концентрацията на саламура в центъра на пукнатините.

The post Кървавите водопади на Антарктика appeared first on Зелен Свят.

До ХХ век почти всяко местенца на земята било посетено и проучено от човека. Само две ключови места останали – Северния и южния полюс. Ветеран в сферата на експедициите, Руал Амундсен мечтаел да достигне до северния полюс. Но през 1909 година, по време на подготовката достигнали до него вести, че американски изследователи вече са направили пътешествието. Вместо да се отказва от плановете си, Амундсен решил да промени посоката. Той крил плановете си от всички до последният момент. Британски изследовател вече бил посетил Антарктика и гледал да постави името си на това постижение. Той също провеждал експедиция до южният полюс. Вестниците нарекли това „Състезание до полюса“.

Но ако това е било състезание, със сигурност е било странно. Експедициите започнали по различно време, от различни места и имали различни планове за пътешествието. Амундсен искал просто да достигне до южният полюс. Той пристигнал с малка група от хора и повече от сто кучета. Те били оборудване с специални дрехи и обувки за да могат да се преборят с ледът и снеговете. Неговият противник имал изцяло различен план. Той започнал обширна научна експедиция и пътувал с три пъти повече хора. Но по-голямото количество екипаж забавило тяхното придвижване.

През 1911 година, пред като изчакали края на дългата полярна нощ, и двата екипажа се отправили на юг. Британците избрали бавен и труден път. Амундсен, с неговите петима души отбор, се справяли бързо с терена макар да са използвали до тогава непозната пътека. Те изпреварили конкуренцията и на 14 Декември достигнали първи до пустата им дестинация. Заедно с флагове, те оставили писмо за британците, което не било открито до повече от месец след това.

Когато британците достигнали до там, загубата на състезанието било най-малкият от проблемите им. На обратният път към лагера двама мъже починали от студ, глад и преумора. Останалите се надявали да бъдат пресрещнати от хора от лагера, но поради редица злополуки и лоша комуникация тяхното спасение никога не пристигнало. Техните останки, заедно с дневника на изследователя не били намерени до пролетта.

Днес редица учени от различни краища на света живеят и работят в Антарктика, но пътешествието на тези първи изследователи не е забравено.

Автор: Мартина С. Попова

The post Опасното състезание до Южният полюс appeared first on Зелен Свят.

70% от чистата питейна вода на планетата се намира в Антарктика. Проблемът е, че тя е заледена. Ако целият континент се размрази и всичката тази вода се влее в океаните, картата на светът би изглеждала драстично по-различна. В реалност, ледът наистина се бавно топи вече десетилетия поради индустриализацията на ежедневието ни. Парниковите газове в атмосферата не позволяват на слънчевите лъчи да се отразят извън атмосферата ни след като навлязат в нея. Това води до известното глобално затопляне, за което всички говорят. То е истинско и доста страшно, а доказателствата в Антарктика могат да ни избодат очите.

Учените продължават да работят върху опознаването на този изолиран заледен континент. Изключително е трудно да се достигне до самата почва тъй като има километри от лед, с които трябва да се преборят. Чрез нови технологии под формата на бормашини те достигат до същността на континента и това, което намират е изумително. Антарктика, както може би знаете, преди милиони години е била част от огромният континент Пангея, който с времето се разделил на континентите, които познаваме днес. На Антарктика е имало живот и зеленина преди. Намерени са фосили на листа и микроорганизми, чрез които могат да се определи температурата на континента в определения период. Учудващо дори и за изследователите било множеството пъти, в които Антарктика се заледявала и топяла. Това разбират чрез резките промени в почвата.

Това означава, че ако се стигне на разтапяне на ледовете няма да е за първи път. Възможно ли е тези исторически резки промени на Антарктика да имат общо с легендите са потопа, който залял земята? Дали е възможно това да се повтори? Всичко зависи от нас и нашето отношение към природата.

Автор: Мартина С. Попова

The post Ледът се топи! Отново… appeared first on Зелен Свят.

Тези антарктични бебета са част от една доста специална групичка. По-малко хора са родени в Антарктика от хора, отишли на луната. Какво и да си говорим, да си родиш бебето в Антарктика е малко безразсъдно.

Тогава защо?

Нека да се върнем в ХХ век. Световните войни са на лице, хората осъзнали, че емпиричната власт не работи и разбрали, че Антарктика съществува. Великобритания имала тенденция да изисква всяка територия. Заявили, че част от Антарктика е под великобританска власт. Други държави направили същото, но се появил проблем. Британската, чилийската и аржентинската част се застъпвали. Никой не признавал тези заявления, тъй като нямало постоянни жители.

Емилио Маркос Палма

Аржентина избрали да си решат проблема като направят бебета. През 1977г. основали военна база. Жената на генерала била бременна и когато достигнала до седмия месец я качили на самолет и прелетели до Антарктика. След около 2 месеца се родил Емилио Маркос Палма на 7 Януари, 1978г. В мислите на аржентинците, при положение, че вече имали антарктични граждани, Антарктика принадлежала на тях.

Чили решили да направят същото, но по-добре. Те изпратили новоженци с идеята, че не само ще се роди бебе, но и ще бъде заченато там. Това се случило на 21 Ноември 1984г. когато се ровил Хуан Пабло Камачо Мартино.

С продължение на времето общо 11 бебета били родени – 3 чилийски и 8 аржентински. Спокойно, всички майки и бебета били напълно здрави.

Вероятно се чудите какво направили Великобританците? Техния метод бил малко по разумен. Пратили военноморски флот и учени. Няма великобритански бебета родени в Антарктика. От множеството военни бази само аржентинската и чилийската имат жители. В днешни дни изглежда, че са решили да спрат да пращат бременни в Антарктика, което със сигурност е добра новина. Твърде опасно е да се излагат животите на граждани само за да се докаже претенцията за собственост на територия, негодна за нормален живот.

Автор: Мартина С. Попова

The post Бебетата в Антарктика appeared first on Зелен Свят.