За родина на кактуса се приемат Северна и Южна Америка.

Кактусът става известен, когато Христофор Колумб прави най-голямото си откритие. И днес зеленият “таралеж”, произхождащ от Южна Америка, вече е известен на целия свят.

Индианците го използвали за различни цели: с лечебна цел, ядяли го, дори го използвали за магически ритуали.

Днес кактуси могат да бъдат намерени в Патагония. Те растат на Галапагоските острови. Мексико е известен с многото си видове кактуси.

В Андите има невероятно странни форми на кактуси. Кактусите  в средиземноморските страни са се вкоренили доста добре.

Някои видове от тези светлолюбиви растения, са се разпространили в цяла Европа. Отглеждат се успешно в южната част на Русия. 

Кактуси украсяват апартаменти, оранжерии и градини по цял свят.

Някои видове от тези растения са характерна черта на района, където обикновено се считат за прости плевели, от които е трудно да се отървете. Така например, кактусите от вида „бодливи круши” са  избрали територията на Австралия. За да се отърват от тях, е трябвало да донесат къртицата от Аржентина.

В продължение на голям период от време, на планетата настъпват геоложки промени, в резултат на което климатът на местообитанията на кактусите става по-сух. В следствие, растения, които не могат да се адаптират към намаляване на влажността, изчезват от лицето на Земята, но кактусът оцелява! Видовете, които растат в скали, имат корени, които могат да проникнат в скалите. Много игли и косми спомагат за създаването на т.нар. “Мъртва зона”, при която въздухът е почти неподвижен. Това води до факта, че изпарението е намалено, и животните не могат да стигнат до растението, за да се угощават с неговото месесто и нежно “тяло”.

Една от най-интересните особености на кактуса е способността му да абсорбира електромагнитното излъчване. Този мит се появява през 80-те години, след което бодливите растения стават чести обитатели на компютърни маси. Малко по-късно тази хипотеза беше опровергана, тъй като само едно растение не е достатъчно за защита от електромагнитно излъчване.

Ето и малко любопитни факти за кактусите събрани на едно място:

Някои видове кактуси се хранят с малки насекоми. Червените им цветове излъчват миризма, подобна на развалено месо, която привлича мушиците и ги обрича на смърт.

Saguaro е най-големият вид кактус в света. Достига до височина 20 м. и 1 м. широчина.

Бодлите на някои видове кактуса са отровни.

Ацтеките използвали кактус с името  Lophophora Williamsii като анестезия.

Водата в тялото на кактуса е различна от питейната, но е подходяща за пиене.

Кактуси наречени Pitaya, Индийска смокиня дават плодове. Бодлите на кактуса го предпазват от обезводняване и го защитават от нападение на животни.

Някои шамани вярвали, че благодарение на халюцинациите, които получават от някои видове кактус се свързват директно с Бог.

В зависимост от вида си, те живеят от 15 до 300 години.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Зелен таралеж, наречен кактус appeared first on Зелен Свят.

Тези антарктични бебета са част от една доста специална групичка. По-малко хора са родени в Антарктика от хора, отишли на луната. Какво и да си говорим, да си родиш бебето в Антарктика е малко безразсъдно.

Тогава защо?

Нека да се върнем в ХХ век. Световните войни са на лице, хората осъзнали, че емпиричната власт не работи и разбрали, че Антарктика съществува. Великобритания имала тенденция да изисква всяка територия. Заявили, че част от Антарктика е под великобританска власт. Други държави направили същото, но се появил проблем. Британската, чилийската и аржентинската част се застъпвали. Никой не признавал тези заявления, тъй като нямало постоянни жители.

Емилио Маркос Палма

Аржентина избрали да си решат проблема като направят бебета. През 1977г. основали военна база. Жената на генерала била бременна и когато достигнала до седмия месец я качили на самолет и прелетели до Антарктика. След около 2 месеца се родил Емилио Маркос Палма на 7 Януари, 1978г. В мислите на аржентинците, при положение, че вече имали антарктични граждани, Антарктика принадлежала на тях.

Чили решили да направят същото, но по-добре. Те изпратили новоженци с идеята, че не само ще се роди бебе, но и ще бъде заченато там. Това се случило на 21 Ноември 1984г. когато се ровил Хуан Пабло Камачо Мартино.

С продължение на времето общо 11 бебета били родени – 3 чилийски и 8 аржентински. Спокойно, всички майки и бебета били напълно здрави.

Вероятно се чудите какво направили Великобританците? Техния метод бил малко по разумен. Пратили военноморски флот и учени. Няма великобритански бебета родени в Антарктика. От множеството военни бази само аржентинската и чилийската имат жители. В днешни дни изглежда, че са решили да спрат да пращат бременни в Антарктика, което със сигурност е добра новина. Твърде опасно е да се излагат животите на граждани само за да се докаже претенцията за собственост на територия, негодна за нормален живот.

Автор: Мартина С. Попова

The post Бебетата в Антарктика appeared first on Зелен Свят.