Ако нещо е изглеждали сигурно на хората от Античността, то е, че Земята, на която живеят, е неподвижда. Слънцето сякаш се движи непрестанно по доста сложни пътища. Дверните са установили, че то изгрява и залязва, като се намира на различна височина на небето според сезона, а часовете между изгрева и залеза също много се различават в зависимост от годишните времена.

Звездите също сякаш се движат, като описват голям кръг на небето около определена точка. След подобно проучване астрономите откриват небесни тела, по-странни от звездите: планетите, които скитат странно по небето и сякаш напредват, спират, връщат се и пак потеглят; да не говорим за съседката ни Луната, която не само изгрява и залязва, но се явява ту пълна, ту изтъняла.

Тъй като винаги съществуват оригинални умове, идеята, че самата Земя се движи, бързо хрумва на някои учени: ако нашата Земя се върти около себе си, това би спестило на звездите по небосвода да танцуват бясно, а на Слънцето – да изгрява и залязва; тя би могла също да се завърта около Слънцетп за една година и това би опростило небесния механизъм на движение. Историята на астрономията се върти около големия спор върху тези схващания. Тя винаги е била увлекателна и страстна, много научна, понякога опасна за тези, чиито идеи разтърстват приетия ред. Спорът не е завършил и може би някога няма да спре.

The post Какво е астрономията? appeared first on Зелен Свят.

Предишни изследвания показват, че нашата домашна галактика е съставена от два отделни комплекта звезди, но точната хронология на галактическото сливане оставаше неуловима.

Изследователи от Instituto de Astrofisica de Canarias (IAC) използваха космическия телескоп Gaia за точно измерване на положението, яркостта и разстоянието от около един милион звезди в Млечния път в рамките на 6500 светлинни години от Слънцето.

Те идентифицираха два различни звездни комплекта – един “син” и съдържащ по-малко метал и един “червен”, съдържащ повече.

След изучаване на тяхното движение и състав, екипът установява, че и двете групи звезди са еднакво стари, но сините са били поставени в “хаотично движение” – доказателство за Млечния път, поглъщащ по-малка галактика в далечните времена.

“Новото в нашата работа е, че успяхме да определим точното време, когато звездите, които принадлежат на галактиките, са се слели, познавайки епохите, когато се е случило това,” съобщи за АФП Карме Галарт, водещ автор на изследването, публикувано в Nature Astronomy.

Тя обясни обаче, че сблъсъкът се е развивал милиони години.

“Това е много постепенен процес, не е било като автомобилна катастрофа – това е нещо, което оказва влияние върху галактиката като цяло, а тя е толкова масивна, че процесите текат много бавно в човешки смисъл, но не толкова бавно в космическо време.”

Екипът смята, че останките на джуджетата галактика, известна като Гая-Енцелад, в крайна сметка формират ореола на днешния Млечен път.

Те също така определиха, че сблъсъкът е допринесъл за “бурни изблици” на звездното образуване за около още четири милиарда години, след което газ от тези образувания се установява в тънкия диск на Млечния път, който минава през центъра на галактиката.

В Млечния път има най-малко 100 милиарда звезди, а центърът му съдържа интензивен радиоизточник, за който се смята, че е супермасивна черна дупка Стрелец А.

Превод – Нина Жишева

The post Астрономите разкриха бурното раждане на Млечния път appeared first on Зелен Свят.

Сега, едно ново изследователско усилие не донесе една, а две потенциално поддържащи живота нови планети и те се намират точно в нашия галактически двор. Откритието, което беше представено в нова статия, публикувана в Astronomy and Astrophysics, скоро би могло да бъде по-голяма мисия за изследване на това, което тези нови светове може да предложат.

Планетите обикалят около една близка звезда, известна като Звездата на Тегардън. Звездата е била открита за пръв път през 2003 г., но съвсем наскоро учените са успели да видят какво обикаля в нейната орбита.

Звездата на Тегардън е само на около 12 светлинни години и също е невероятно стара. Изследователите смятат, че звездата е най-малко на осем милиарда години, което означава, че планетите около нея вероятно са имали достатъчно време за насърчаване на живота. Звездата е доста малка в сравнение с нашето Слънце, с маса по-малка от 10% от нашата звезда.

Това, което прави откритието толкова вълнуващо, е, че на базата на разстоянието си от звездата и техния размер, планетите изглеждат идеални места за живот, подобен на Земята. Температурите на планетите са точно подходящия диапазон, където вода може да тече по повърхността им, и те са скалисти светове приблизително със същия размер като Земята.

Продължавайки напред, изследователите предлагат по-нататъшно разследване на двете планети. С новите, по-мощни телескопи, които в момента работят, можем да получим още по-добра представа за това какви са планетите на повърхността и може би дори да забележат признаци, че те всъщност са домакин на някаква форма на живот.

Превод – Нина Жишева

The post Учените откриха двойка планети, които може би са изненадващо подобни на Земята appeared first on Зелен Свят.

Но това не е причина за безпокойство, съобщи един от авторите на изследването Николас Шмер, геолог от университета в Мериленд.

“Тъй като луната се охлажда, нейният общ размер е намалял с около 100 метра през последните 4,5 милиарда години, поради което казваме, че се свива”, каза той. „Това поставя лунната кора под налягане. Ако има достатъчно натиск, лунната кора може да поддаде и да предизвика земетресения – или в този случай лунните трусове”, каза той.

За щастие, масата на луната не се променя, “и промяната на радиуса е малка, така че ефектът върху Земята е малък и няма да повлияе на приливите и отливите, нито луната ще изчезне “, каза Шмер.

За да открият лунотресенията, изследователите са прегледали данните, събрани от астронавтите на Аполо още в края на 60-те и началото на 70-те години, заедно с новата информация от Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO). LRO е безпилотна сонда в орбита около луната.

Ето какво се случва там, според изследването: Точно както гроздето се набръчка, докато се свива до стафиди, Луната получава бръчки, когато се свива. За разлика от гъвкавата кожа на гроздето, повърхностната кора на Луната е крехка. Ето защо, кората се пука, когато луната се свива, образувайки „thrust faults” – разломи при нагъването на кората, където едната част се казва върху съседната.

“Нашият анализ дава първите доказателства, че тези разломи са все още активни и вероятно произвеждат лунни вълни и днес, тъй като Луната продължава да се охлажда и свива”, казва водещият автор на изследването Томас Уотърс от Smithsonian Institution’s National Air and Space Museum. “Някои от тези земетресения могат да бъдат доста силни, около пет по скалата на Рихтер.”

Това, което е впечатляващо, казват учените, е, че данните от програмата „Аполо“ преди десетилетия все още изплащат дивиденти за изследователите днес: „Това е голямо свидетелство за продължаващите ползи от програмата„ Аполо ”, тъй като сеизмичните данни, събрани преди повече от 40 години, помагат да се потвърди, че Луната е вероятно тектонично активна днес ”, казва Уотърс.

Шмер казва, че констатациите също “подчертават, че трябва да се върнем на Луната. Научихме много от мисиите на Аполо, но те наистина само почесаха повърхността. С по-широка мрежа от съвременни сеизмометри можем да направим огромни крачки в разбирането на геологията на луната. Това дава основание да се надяваме на някои много обещаващи напълно постижими проучвания в бъдещите ни мисии на Луната.”

Превод – Нина Жишева

The post Луната се свива и трепери. Трябва ли да се тревожим? appeared first on Зелен Свят.

Планета 9, според нова публикация, публикувана на 10 февруари в списанието Physics Reports, вероятно е пет до десет пъти по-голяма от Земята. И вероятно пътува по удължена орбита, която достига 400 пъти разстоянието на Земята от слънцето. Тази орбита също е вероятно от 15 до 25 градуса от главната орбитална равнина на нашата слънчева система, където повечето планети обикалят около него.

Съществуването на Планета 9, както е докладвано за Live Science, е идея, която е станала популярна сред астрономите още откакто е била първоначално сериозно предложена през 2014 г. Изследователите подозират съществуването на планетата поради моделите на обектите в пояса на Кайпер, пръстен от отломки във външната Слънчева система. Тези обекти са склонни да се съчетават заедно по начини, които предполагат, че масата на нещо голямо там ги притегля.

А доказателствата са станали по-силни. В отделен доклад, публикуван на 22 януари в “Астрономическия вестник”, някои от същите автори на физичния доклад изчислиха вероятността за съществуването на Планета девет само на 1 на 500.

Силно подозирайки, че тъмната планета съществува, не е същото като да знаеш, че това съществуване е реално. Добрата новина е, че това ново изследване подсказва, че Планетата девет е значително по-близо, отколкото се смяташе преди. Но астрономите все още имат много място, в което да го търсят.

Авторите на доклада по физика обаче обявиха съмнение, че такава планета изобщо има. Те добавиха, че колкото и силни да са настоящите доказателства, вероятността трябва да бъде „сериозно проучена“.

Най-вероятното алтернативно обяснение е, че това, което човечеството може да си представи за пояса на Кайпер, е непълно и че обектите се появяват, само за да се съберат поради някакви пристрастия в усилията им да ги открият. Също така авторите предполагат, че групирането е резултат от “само-гравитацията” на пояса на Кайпер, действащ върху собствените си обекти и не възниква от притеглянето на някаква скрита планета.

Все пак астрономите започнаха все повече да се интересуват от доказателствата за Планета девет през последните години. И сега те правят значителен напредък към определянето й в космоса.

Превод – Нина Жишева

The post Тайнствената Планета 9 вероятно е от 5 до 10 пъти по-голяма от Земята appeared first on Зелен Свят.

„Астротуризъм“ също се издига в Националния исторически парк на културата Чако. Разположен в часове на пустинен каньон извън Албакърки, паркът е дом на вековни археологически чудеса, включително петроглифи и все по-популярния Pueblo Bonito, 1100-годишният велик дом на американските индианци. Чако е известен и с ограниченото си светлинно замърсяване и безпрепятствен изглед към съзвездията.

Между IX и XIII век, наследствените хора на Пуеблон са правили домовете си в Каньон Чако и други места в района на Четирите ъгъла. Наследствените пуеболанци погледнали към небето и звездите за напътствия за това кога да прибират храна или кога да провеждат церемониални събития на предците. Запазването на тези важни, уязвими обекти е жизненоважна грижа за персонала на Чако, който често ограничава броя на посетителите, които могат да участват в техните програми за нощно небе, като предпазна мярка.

Търсенето е вдъхновило нови програми, включително астрономически фестивал, допълнение създадено и въведено през 2016 година, което става по време на есенното равноденствие. Силното астрономическо наследство на парка Чако го прави специален. Хората, които никога не са виждали Млечния път или звездите блестящи из чистото нощно небе, се завръщат променени. Независимо дали гледат към небето през един от телескопите или просто стоят и наблюдават небето, организаторите правят всичко възможно, за да им покажат как древните народи по целия свят могат да видят едно и също небе.

Автор: Мартина С. Попова

The post Астротуризъм в Чако appeared first on Зелен Свят.