Праисторическите ленивци се появили за първи път преди около 35 милиона години. Те живеели из Централна и Южна Америка. Някой били с размерите на котки, но много били гиганти. Ленивеца, който получил Джеферсън тежал близо тон, а това било малко за видът. Някой от тях достигали до 6 тона тежест. Те използвали големите ни нокти да изриват растения и да катерят дървета. Хранили са се с треви, листа и праисторическото авокадо.

Преди около 10 хиляди години те започнали да изчезват заедно с останалите гиганти. Учените смятат, че може би това е било поради наставаща ледена епоха. Някой от по-малките ленивци оживели. Днес съществуват само 6 вида. Животът им не дърветата е добър начин да избягват хищниците и ги снабдява с изобилие от листа за храна. Но тази диета има и своите недостатъци. Животните се снабдяват с енергия от храната, която ядът. Всички изисквания на тялото за живот се базират на това. Листата не съдържат особено много енергия. Те са еволюирали по начин, който им позволява да поддържат тази диета. Те извличат колкото се може повече енергия от храната. Може да им отнеме от 5 до 7 дни, а в някой случаи дори седмици да я обработят. Другата част от пъзела е да използват колкото се може по-малко енергия. Начинът, по който те правят това е с малкото движения които правят. През повечето време те ядът, почиват си и спят. Слизат от дърветата веднъж на седмица за да изхвърлят ненужното от тялото си.

Този лежерен начин на живот означава, че ленивците не се нуждаят от много мускули. Те имат около 30% по-малко мускулна маса в сравнение с другите животни с техните размери. Използват и по-малко енергия за да се топлят. Телесната им температура е около 5˚С.  Тези адаптации помагат за бавното изразходване на енергия, но също така им предават чара на бавните, мудни движения.

Автор: Мартина С. Попова

The post Защо ленивците са толкова бавни? appeared first on Зелен Свят.