Мечката гризли, наричана понякога сива мечка заради козината й със сребристи върхове на космите, е в действителност подвид на кафявата американска мечка. Много агресивна, тя населява Северна Америка. Отличен ловец на сьомги, тя ги улавя със зъби или с удар на лапата.

Кафявата мечка е най-разпространеният вид. Намира се в Европа от полярния кръг до Иран. Рядка в Централна Европа, тя е напълно изчезнала в Западна Европа. От много години се правят опити за развъждането й, особено в Италия в парка Абрудзес. Мечки от Словения са заселени в Централните Пиренеи. Кафяви мечки се намират и на север в Канада. Ръстът, теглото и цветът на кафявите мечки се менят според областите.

Черната тибетска мечка се отличава от американския си братовчед по козината. Научното й име, selenarctos, на гръцки “лунна мечка”, идва от бялата огърлица с форма на полумесец на гърдите. Затова често я наричат мечка с огърлица. Живее в планинските области и може да се окаже особено агресивна и опасна.

Кодиакът се нарича така, защото обиталището му обхваща няколко острова на юг от Аляска, един от които е Кодиак. Това също е подвид на кафявата американска мечка. Със своите 800 кг. кодиакът е един от гигантите на земния животински свят.

Барибалът живее само в гористите области на Северна Америка. Един от най-дребните видове (от 0,90 до 1 м), той произлиза от същия вид като черната тибетска мечка. Двата вида черни мечка са се обособили след отделянето на Азия и Северна Америка.

The post Горските мечки appeared first on Зелен Свят.