Историята е разказана за първи път в роман от 1937г.. Азърбейджанското момче Али и Грузинката Нино, са влюбени един в друг, но любовта им завършва трагично. Срещат се при тежки обстоятелства, дори имат дете, но въпреки това, любовта им завършва трагично. Али, който е азербайджански мюсюлманин, се влюбва в грузинската принцеса Нино, но за съжаление, след като най-сетне успяват да се съберат, Али е убит. Авторът на романа е неизвестен, приписван е на човек с псевдонима Курбан Саид (в буквален превод това означава „жертва”). 

Въпреки неизвестния си произход, историята се превръща в литературна класика в района и се счита за национален роман на Азербайджан. И до ден днешен не се знае със сигурност кой точно стои зад този псевдоним, водят се доста дебати по темата. Романът отразява периода на Първата световна война в Кавказ

Именно тази любов вдъхновява грузинската художничка Тамара Квеситадзе да създаде монументална движеща се скулптура през 2010г.

Гигантската метална творба, известна още като “Статуята на любовта”, се състои от две донякъде прозрачни фигури, направени от подредени сегменти. Всеки ден в 7 часа двете фигури се плъзгат един към друг, като в крайна сметка се сливат, докато техните сегменти преминават един в друг. Никога не се свързват наистина.

Целият този автоматизиран и механизиран процес започва всяка вечер точно в 19.00 ч. и се повтаря на всеки 10 минути. Осветена е с ярки, променящи се цветове, които придават на фигурите още по-голям живот от обикновени метални тела.

Самата статуя е висока 8 метра, проектирана е през 2007г и е инсталирана през 2010г.

Освен, че е изключителна творба на съвременно изкуство, смятам, че любовта на двамата злочести влюбени е символ на мир.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Вечната любов на Али и Нино appeared first on Зелен Свят.