Макар и да спестяват накисването на тигани и тенджери, трудното измиване, „практичността” на съдовете с незалепващо покритие е за сметка на вашата безопасност. Политетрафлуоретилен, се нарича покритието, което прави ястията “незалепващи”,  но отделя вредни за човешкото здраве газове при нагряване.

Токсините, съдържащи се в ароматизаторите на въздуха, могат да се натрупват в тялото с течение на времето. Според проучвания, тези токсини могат да повлияят на хормоните и репродуктивното здраве, особено при деца. Ако проветряването не реши проблема с неприятната миризма, по-добре е да се използват кафе на зърна, цитрусови кори или други естествени източници на приятен аромат.

Много от почистващите средства съдържат разяждащи основи, които при вдишване или поглъщане могат да имат сериозни последици върху стомашно-чревния тракт и дихателната система. Алтернативно, опитайте газирана вода, лимонов сок или сода, които вършат страхотна работа с отстраняването на мазнини.

Всичко, което работи с газ, отделя токсини, а използването им на закрито е изключително опасно и може да доведе до отравяне с въглероден окис – състояние, което има много малко предупредителни симптоми.

Сами по себе си удължителните кабели  не са опасни, но начинът, по който те обикновено се използват, могат да доведат до трагедия. Голям брой изходи в един удължител не гарантират, че вашият кабел ще издържи такова напрежение. Ако свържете голям брой устройства, може да се стигне до късо съединение и пожар. Така, че преди да закупите подобен аксесоар винаги се консултирайте със специалист за капацитета на напрежение, което може да понесе.

В продължение на много години антибактериалният сапун се счита за “най-добрия” начин за защита срещу вредни болести и бактерии. Обаче съставките „триклозон” и „трихлорокарбон” в състава им са вредни. Проучванията показват, че антибактериалният сапун не предпазва бактериите по-добре от обичайният, и не е биоразградим, следователно e вреден за  природата.

Вашият килим може да изглежда достатъчно безвреден, но излъчва потенциално опасни химикали, известни като летливи органични съединения, които се намират в лепилото и оцветителите. Затова влажното почистване на килима е много по-ефективно от прахосмукачката. Освен това, вътре в килима се натрупват различни замърсявания, като прахови акари, пърхот за домашни любимци, плесен, мръсотия, които не се отстраняват след работа с прахосмукачка. По-добре е къщата да няма голямо количество текстил, а съществуващата да бъде подложена на редовна обработка. При килими е необходимо да се извършва мокро почистване на всеки шест месеца с помощта на почистващи продукти.

Почистващите препарати за тоалетни чинии в магазина са много кисели и именно поради това, те успяват да разтворят петна от ръжда и стари замърсявания в тоалетната. Тези корозивни съставки, които почистват вашата тоалетна могат да причинят изгаряния на кожата и очите, затова при работа с тях трябва да сте много внимателни. Също така почистващите средства за тоалетна чиния образуват разяждащи пари, когато се смесват с други видове почистващи продукти. Когато почиствате банята, проветрете помещението и носете маска и ръкавици.

Повечето пасти за зъби, купени в магазина, имат следното предупреждение: “Ако сте погълнали паста за зъби, незабавно потърсете медицинска помощ.” Поглъщането на големи количества паста за зъби може да причини стомашни болки и чревни проблеми, или, ако пастата за зъби съдържа флуорид, тя може дори да предизвика крампи, затруднено дишане и други ужасни странични ефекти.

Знам, че тази информация е стряскаща. Така ми въздейства и на мен. Надявам се да ви убеди да обръщате повече внимание, особено, когато става дума за здраве и безопасност.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Безопасен ли е домът ви? appeared first on Зелен Свят.

Защитниците на храни се оплакали, че сосът често се прави от домати, сгъстени със смлени тикви, с ябълкови кюспе или с царевично нишесте. Един автор на френска готварска книга описва кетчупа, продаван на пазарите като „мръсен, разложен и гнил”.

Към края на 19-ти век, производителите започнали да добавят химически консерванти, за да забавят разлагането в бутилката. Но истинската промяна – изобретяването на съвременния кетчуп – се е случило през 20-ти век. Започва с малко вероятен съюз между един от най-богатите производители на храна в страната, Хенри Дж. Хайнц и ниско платен федерален химик. Двамата мъже, обвързани с взаимното убеждение, че несигурната в ненадеждна храна е нарастващ национален проблем.

Позицията на Харви Вашингтон Уайли по въпроса не изненадал никого. Като началник на бюрото по химия в американското министерство на земеделието, Уайли настоявал за стандарти за безопасност на храните. По това време неговият малък отдел е бил единственият федерален отдел, отговорен за качеството на храните в страната. Позицията на Хайнц била шокираща, особено за колегите му. Той отказал да се съгласи с другите американски корпорации, които най-вече се опитвали да блокират всяко усилие за установяване на стандарти за храни и напитки.

До 1888 г., на 44-годишна възраст, Хайнц имал свой собствен бизнес за производство на храни. През 1896 г. компанията произвела около 60 продукта. Хайнц вярвал, че за да успее, самият продукт трябва да е добър, а производителят да е надежден. Той разрешава публични обиколки на фабриката си в Питсбърг, така че хората да могат да се възхищават на чистота и добрете работници. Той построил оранжерии, за да експериментира с най-добрите сортове плодове и зеленчуци. Продължил да използва прозрачни бутилки, вместо цветни, за своите продукти. За кетчупа той създал бутилка с осем страни, за да могат клиентите да изучават соса от всяка страна.

Хайнц помолил генералния директор на компанията да започне разработването на подправки, които не се нуждаят от химически добавки. Те започнали да експериментират с рецепти за домашно приготвен кетчуп, който имат по-дълъг срок на годност. Неговата компания започна да пуска реклами, публично прокламирайки чистотата на своите продукти. Хайнц се увери, че президентът Теодор Рузвелт е наясно с неговите опасения. През юни 1906 г. първите два главни закони за защита на потребителите в Съединените щати – Законът за инспекция на месото и Законът за чистата храна – станали закон, поставящ основите на федералните правила за безопасност.

Автор: Мартина С. Попова

The post Хранителната революция на кетчупа appeared first on Зелен Свят.