Тялото ѝ и дори подметките на лапите са покрити с гъста вълна, която помага да издържи на суровия климат.

Дължината на тялото на полярната мечка е повече от 2 м., теглото е от 200 до 400кг, но има случаи, когато някои мъжки достигат 1 тон. Опашката ѝ е малка и трудно забележима под слоя козина. През зимата, цветът е снежнобял, през лятото – с жълтеникав оттенък. Шията е дълга, подвижна. На големите и силни лапи има мощни нокти. Под кожата има дебел слой мазнина, която предпазва от студ и помага да се поддържа лесно на повърхността.

Полярната мечка прекарва живота си близо до ледовете на Арктика. Този хищник се среща главно в районите на Арктическия океан, Хъдсън и Бафин Бей, в северната част на Берингово море и на островите на Арктика.

Основната плячка на мечките са тюлени, които хищниците улавят близо до дупките им. Освен това се хранят с риба, пилета, мърша. Може да ловят и морж.

Периодът на чифтосване трае от началото на пролетта до края на лятото. В този момент женските започват да изграждат пясъчни дюни в големи снеговалежи. Там те живеят от началото на бременността. Периодът на бременността продължава 250 дни. Мечетата се раждат доста мънички. Слепи и безпомощни малки мечета, които не могат без майка си. Зъбите при малките, се появяват на възраст от 1-2 месеца. В този период,  те вече започват да излизат от леговището и да изследват територията.

На възраст около шест месеца, децата все още навсякъде следват майката. По това време опасността за малките идва от мъжките мечки. Поради тях смъртността на бебетата е много висока. Почти 50% от малките измират през първата година от живота си.

Малките живеят плътно с майка си приблизително до възраст около две години, след което започват да живеят самостоятелно.

Според експерти, полярната мечка е единственият сухоземен бозайник, чиято по-голяма част от живота е свързана с плаващите ледове на Северния ледовит океан. Полярните мечки ловуват основната си плячка – тюлени, само на лед. Така, в допълнение към заплахата, която представлява човекът, на числеността на този вид влияе и изменението на климата в Арктика.

Днес общият брой на белите мечки, според експертни оценки, е около 20-25 000. Основните причини за намаляване на броя на полярните мечки са:

При природни условия, полярната мечка не е застрашена от никого, освен от хората. Тъй като тези животни са много любопитни, много случаи са известни, когато навлизат в селища или се доближават до кораби, ставайки лесна плячка за ловците. Голяма заплаха за полярните мечки са бракониерите, които могат да ловуват малки.

Замърсяването на околната среда е също сериозен фактор, който ги засяга. Това рефлектира върху възпроизводството им, намалява имунитета им и забавя развитието на животните.

Най-голямата опасност за тях е изменението на климата. Поради рязкото повишаване на температурата, ледената покривка, която им е основна среда , започва да намалява. Това води до намаляване на популацията на тюлени, моржове, които както вече споменахме са в основата на храненето на полярните мечки.

Ето и малко любопитни факти относно тези белоснежни гиганти:

За разлика от кафявите и черни мечки, белите не спят зимен сън.

Белите мечки нямат естествен враг в хранителната верига.

След ловуване си почиват в продължение на около 20 часа.

Ловуват веднъж на 4-5 дни.

Бебетата на полярната мечка се раждат без козина и тежат около 500грама. Най-често се раждат близнаци.

Нюхът им е силно развит. Могат да подушат друго живо същество в разстояние от около 16 километра.

Във вода могат да достигнат скорост до 10 км/ч.

Уникални, мощни и респектиращи, за съжаление, те са на изчезване.

Така, че извън романтичната представа наложена ни от популярните западни реклами, е добре да се замислим, как ние хората с нашите действия сме по-опасни, дори от едни от най-големите хищници на планетата.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Белоснежни, полярни гиганти appeared first on Зелен Свят.