Баварският владетел Лудвиг втори, вдъхновен от легендата за рицаря Лоенгрин и от сюжетите в оперите на Вагнер, започнал да гради замъка на мечтите си.

Далеч от шумните градове, близо до границата с Австрия, през 1869г. започнало строителството на замъка. Но поради екстравагантните вкусове и странности на Лудвиг,  работата напредвала бавно. Например, само върху дърворезбата в самата царска спалня, 14 дърводелеца са работили 4,5 години.

Замъкът бил построен с идеята да бъде сцена, на която да поставят оперите на Вагнер. Това обяснява и декорацията на стаите и залите със сцени от немската митология. Бил съоръжен с удобства, които постройките от онова време не са притежавали като система за отопление и изградена канализация.

Лудвиг Втори вложил всичките си средства в строителството на замъци. Когато те свършили, похарчил и парите от държавната хазна, която практически опустошил.

Строежът на замъка бил спрян, поради интриги в собствения му кабинет. Кралят рядко лично докосвал въпросите на правителството и със своите злини, си спечелил славата на луд. Той също е страдал от халюцинации-например, той е вечерял с духа на Луи 16.

Според баварския закон, кралят можело да бъде отстранен от властта, ако не е в състояние да управлява. След докладът на неговия кабинет през 1886г., той бил свален и транспортиран до замъка Берг, където при мистериозни обстоятелства потънал  в езерото Стърнберг. Лекуващият психиатър на краля, имал същата съдба, като на своя пациент. След неговата смърт, строителните работи били прекратени. Довършен бил, когато замъците вече са загубили отбранителните си функции.

Тези загадъчни събития създали много легенди и интригуващ ореол около замъка Нойшванщайн, което го е направило най-известният замък в Германия.

Интериорът на  Нойшванщайн е много различен от пруските замъци на Берлин. Само там е забранено да се стреля. В момента замъкът е музей. Посещението е възможно само в група.

Интериорът на замъка е смесица от различни архитектурни и артистични стилове, комбинация от мавритански, готически и барокови елементи.

Всяка година през ,,Нойншвайн“ преминават повече от 1 милион туристи. До замъка може да се стигне с кола, която се оставя на паркинга в подножието на Лебедовата скала. До самата крепост туристите се изкачват пеша. Пътят отнема половин час. По пътя има десетки места за почивка и дори (съвсем по немски) две бирарии.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Нойшванщайн – плод на лудост или вдъхновение appeared first on Зелен Свят.