В началото операцията е планирана да бъде изцяло военноморска, изпълнена от британския флот с подкрепата на френски кораби и минимален принос от страна на Русия, и Австралия.

Полуостровът образува северния бряг на пролива Дарданели, морският път към Руската империя, една от участничките в Антантата по време на войната. Великобритания и Франция започват атака по море с намерението да завладеят пролива, последвана от десант на полуострова, с крайна цел завладяване на османската столица Константинопол (днес Истанбул). Атаката по море е отблъсната и след 8-месечни боеве с много жертви и от двете страни, операцията е прекратена и десантните войски са евакуирани в Египет. Тази победа на турската армия е една от най-големите по време на войната и в Турция се разглежда като преломен момент в националната история. Последен подвиг в защита на отечеството при разпадането на Османската империя. Той дава начало на Турската война за независимост и обявяването на република, осем години по-късно под водачеството на Мустафа Кемал Ататюрк, който се проявява като командир в боевете на Гелиболу.

Кампанията на съюзниците е провалена от неопитни войски, лошо планиране, недостатъчна артилерия, неточни карти и липса на разузнавателни сведения, излишна самоувереност и тактически пропуски на всички нива. А. Дж. П. Тейлър пише: „Галиполската кампания е ярък пример как една гениална идея се превръща в ужасна катастрофа заради неадекватната подготовка и некадърното командване.“

Списъкът с жертвите надвишава 200 000 души, убити в бой или от болести. Великобритания и Франция подценяват възможностите на победената в Балканската война, Османска армия и дават огромни жертви: над 250 хиляди души, основно от британските части и в частност от Австралийско-новозеландския армейски корпус.

Всяка година на 25 април хиляди хора от най-различни националности почитат паметта на загиналите при Гелиболу. Макар силите на Антантата да са включвали британци, ирландци, французи, индийци и канадци, Гелиболу се свързва изключително с австралийците и новозеландците.

Турция отбелязва събитието под друго име – Войната за Чанаккале, и на друга дата – 18 март. Това е денят, в която османската армия отблъсква морското настъпление на съюзниците при Дарданелите и спира придвижването им към Истанбул.

Гробищата на Гелиболу не приличат на военните гробища в Европа. След подписването на примирието, пристига специална комисия на съюзниците, която решава загиналите да бъдат погребани там, където са паднали. Затова са организирани множество гробища, някои с по сто, други с хиляди. Те са навсякъде, където е имало боеве.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Битката при Дарданелите – Çanakkale appeared first on Зелен Свят.

Спартак бил номадски тракиец, който живял из българските земи. Той служил в римската армия, но бил хвърлен в затвора за дезертьорство. Скоро бил закупен от треньор на гладиатори и бил изпратен да се обучава. Процесът бил изключително тегав. Новобранците трябвало да се закълнат да бъдат горени, вързани, бити и в крайна сметка да умрат от меча. Трябвало да се подчиняват изцяло на волята на господарят им. Но всичкото мъчение не можало да пречупи духа на Спартак. През 73 година пр. Хр., той повел 73 роби да откраднат ножове от кухнята. Извоювали своята свобода на сила.

Когато вестите достигнали до Рим, империята била прекалено заета с война, за да се притеснява за избягали роби. Неразтревожен, претора Клаудиус Глабър поел с армия от 3,000 души към Везувий – убежището на бежанците. Запушили единственият изход. Трябвало просто да изчакат времето да свърши своята работа. Но в тъмнината на нощта, бунтовниците се спуснали по планината с въжета направени от лозя. Те обградили и унищожили армията. Така започнала легендата за този велик гладиатор.

С разпространението на вестите, множество войници дезертирали армиите, и стотици роби избягали от господарите си. Много от тях били необучени в битка, но чрез добре премислени тактики Спартак създал страховит отряд от войници. Опити за отстраняването има от Римската империя и били неуспешни, благодарението на остроумните им стратегии. Спартак вярвал в политиката, че всеки заслужава равен дял от печалбата, което привлякло повече последователи. Рим изпратил два легиона, който били победени, но бунтовниците загубили много от собствените си войници.

Масивната бройка от последователи, които Спартак събрал се оказали трудни за организация. Той решил да премине отвъд Алпите, извън римска територия, където народа ще бъде свободен. Но много от тях искали да нападнат и свалят от власт Рим и се обърнали обратно на Юг към столицата, отказвайки шанса за свобода. Армията била приклещена от римляните, и след множество опити да избягат на лодки, били победени. Спартак умрял в битката, докато 6,000 души били разпънати на кръст.

Макар погрома му, легендарното завещание на робът, който накарал най-мощната империя да трепери, е станало синоним на свобода и смелостта, нужда за да се бориш на нея.

Автор: Мартина С. Попова

The post Животът на Спартак appeared first on Зелен Свят.

Принципно, те живеят доста простичък живот. През деня правят хралупи в пясъкa, а вечерта търси семена, които да складира там. По време на тази своя мисия най-важното е да оживее. Избягването на смъртоносни хищници не е лесно за малките създания. Те често стават плячка за койоти, лисици, ястреби, сови и змии. Специфично змиите се оказват най-голямата пречка. Трудно е да се избегнат тъй като те чакат жертвата си в засада на местата където има най-много семена. Те имат термично зрение, остри зъби, силна отрова, а захапката им е с бързина 0.1 секунди. Природата е просто на тяхна страна.

Пустинният кенгуров плъх са развили специални мерки за противодействие. Ако вземем предвид термичното зрение на змията – плъхът има способността да понижи цялостната си телесна температура, особено около ходилата и ушите, за да може да премине незабелязан. Често те на пук известяват змията, че засадата им е развалена чрез тропане с крака.

Най-доброто оръжие с което разполагат са огромните им задни крака, дължина 10 см., които могат да ги изтласкат за скок около 3 метра. Кенгуровите плъхове имат непропорционално големи мускули, сухожилия и кости, от които се нуждаят, за да могат да направят този грамаден скок. Използвайки мускулите за отскок, на плъха му отнема само 8 милисекунди да отреагира. Това ги прави сравнително по-бързи от змиите.

Те не използват големите си крака само за скачане. Както вече споменахме, те не се страхуват да изритат змията в лицето преди да направят своето бягство. Силен удар може да зашемети хищника, което им дава повече време. Учените, които наблюдават тези битки в природата казват, че змиите печелят само 1 от всеки 23 битки. Може да са малки, но пустинните кенгурови плъхове са наистина изобретателни и смели.

Автор: Мартина С. Попова

The post Малкия побойник на змии appeared first on Зелен Свят.