Дъщеря на египетското божество слънце Ра и съпруга на бога на луната Тот, тя представлява един вид дух на справедливостта за египтяните. Тя решава дали човек ще успее да достигне до живота след смъртта, като претегля душата му срещу перото й на истината. Била е олицетворение на космическия ред и е представлявала стабилността на Вселената. Най-ранните писания, в които се споменава, датират от старото Египетско царство преди повече от 2300 години.

Поддържане на реда на небето и земята

Египетската култура е била съсредоточена в ред, в който всяко нещо имало своето място в света. Това включва религия, общество и сезонни промени. Богинята Ма’ат имала за цел да представи концепцията за баланс и ред, защото много египтяни имали нужда да си обяснят света наоколо. Тя била тази, която пазела звездите в движение, сменяла сезоните и поддържала реда на небето и земята.

Противоположната сила на Маат и нейния ред и баланс била известна в древността като „isfet“ или хаос. Древните египтяни смятали пустинята отвъд река Нил за хаотична; като се има предвид, че районът в близост до Нил се е считал за подреден. Заедно, тези две сили държели в баланс света, в който живеели египтяните и били важна част от ежедневния им живот.

Изображения на Маат

Маат обикновено е изобразявана като жена, седнала или стояща с разперени крила, прикрепени към двете й ръце. На много места може да бъде видяна да държи скиптър в едната ръка и анкх (символ на живота) в другата.

Статуята й стои върху каменна платформа, изобразяваща стабилна основа, върху която е построен редът. Общ символ, свързан с нея, е перо от щраус, което почти винаги се появява, забодено в косата й. Често перото на Маат е било отличителна черта на нейната прическа.

По-рядко богинята е била изобразявана без глава, като са я заменяли с перото. В други изображения самото перо представлява нейното присъствие. Това перо е символизирало нейното същество, както и представянето на баланса и реда, то се е превърнало в йероглиф за “истина”.

Превод – Нина Жишева

The post Древноегипетска богиня на истината, справедливостта и морала appeared first on Зелен Свят.

…ще стигнем и във Великобритания

През лятото на 1921 г. археологът-аматьор Алфред Уоткинс стоял на хълм в Херефордшър, Англия, когато забелязал права линия от църкви, градски кръстове и древни могили, а през 1925 г. публикувал книгата си Стария прав път, според който цялата английска провинция е била преплетена от подобни подравнения. Клайв Ръгълс е водещият авторитет в Обединеното кралство по археоастрономия и в своята Древна астрономия Енциклопедия на космологиите и митовете (2005) той отбелязва, че подредбите на сградите, описани от Уоткинс, имат имена, съдържащи сричка „лей“, откъдето идва и терминът “лей-лайн”.

По онова време и, като цяло и днес, археолозите все още пренебрегват теорията на Уоткин, защото, ако не по друг начин, то „Древните британци се смятали за твърде примитивни”, за да измислят система, в която да разполагат сградите си по древните правила за подредба. Ако до днес скептичният аргумент е бил само вероятен, тъй като толкова много древни характеристики преливат из английската провинция, то сега шансовете за откриване на определена подредба стават доста високи“

Сега в интернет може да се намери катастрофална бъркотия от подреждания и често им се дава „древен чужд произход“ и може би Уоткинс ще се обърне в гроба си, ако знае какво е направила Новата епоха с неговите наблюдения. Това настроение бе споделено преди няколко години от Джон Бруно Харе от Интернет архив за свещените текстове (ISTA), който написа параграф в „Ранни британски пътеки” в защита на Уоткинс: „Той беше интензивно разумен човек с активен интелект и аз мисля, че той ще бъде малко разочарован от някои от неблагоприятните аспекти на днешните линии.

Превод – Нина Жишева

The post Ако тръгнем по слънчевия път на бог Виракоча, сътворил инките,… appeared first on Зелен Свят.

В религията на древен Египет има стотици богове, датиращи от праисторическите времена: тогава Египет е съставен от царства, всяко със стоите божества. Страната е обединена, но всяка област почита своите богове. През вековете се появяват нови вярвания, но старите се запазват: така животните – покровители на първите обитатели на бреговете на Нил – кобрата, котката, крокодилът, ибисът – продължили да бъдат почитани, но под други форми. Към местните богове, свързани с град или провинция – Птах, патрон на захаятчиите, “господар” на Мемфес, Хатор, Богинята на Любовта и Радостта, “повелителка на Дендера – се прибавили обожествените природни феномени – Океанът, Небето, Земята, Слънцето и популярните божества. Последните играят първостепенна роля сред простолюдието, очакващо намесата им в ежедневния живот: Хапи олицетворява прииждащия Нил, Непри е богът на Зърното, Бес – безформено и жизнерадостно джудже с щръкнала брада – покровителства бременните жени.

Първите божества са представлявани от животни (сокол, кобра, бик), а някои запаззват този свой облик, като Себек, богът-крокодил. Малко преди началото на I-вата Династия, египтяните създават божества по свое подобие, например Изис и Озирис. Някои божества обаче запазват животинска глава на човешко тяло: главата на ибис за Тот, на сокол за Хорус, на чакал за Анубис.

В началото второстепенно божество на град Тива, Амон, припознаван като Слънцето под името Амон-Ра, Става главно божество на царството в началото на Новата Империя, когато князете на Тива утвърждават властта си. Той е почитан като “цар на боговете”, създател на света. Амон е смятан за баща на фараона, името му се появява в имената на някои фараони, като Аменофис (“Амон е доволен”) или Тутанкамон. Жреците на Амон придобиват значително влияние и богатство. Фараонът Аменофис IV напразно се опитва да се противопостави на властта на жреците на Амон, като установява култа към божеството Атон, и се назовава Ехенатон (“Това се харесва на Атон”).

Той конфискува богатствата на жреците и храмовете на Амон и създава нова столица. Култът към Амон е възстановен след смъртта на Ехнатон, а върховенството му запада едва след разрушаването на Тива от асирийците и пресийците.

The post Безбройните египетски богове appeared first on Зелен Свят.

В началото всичко е объркано в безкрайното пространство. Това е Хаосът, от който произлиза Гея (Земята), която ражда Уран (Небето). После Гея и Уран се събират, за да родят Титаните, Циклопите и Гигантите. Хронос, най-малкият от Титаните, сваля баща си от престола и изяжда собствените си деца от страх да не направят същото на него. Жена му Рея пожелава да спаси най-малкия, Зевс. Тя дава на мъжа си да погълне камък, завит с пелените на бебето. Вече пораснал, Зевс принуждава баща си да повърне децата си, бъдещи богове, и го оковава в Ада. Признат за цар на боговете, Зевс разделя света с двамата си братя: Посейдон, цар на моретата, и Хадес, цар на подземния свят. Той прави от Олимп жилище на главните богове. Но има и груди, като Асклепий (бог на медицината) и Нимфете (божества на изворите), Музите (покровителки на изкуствата)…

Панеленизмът или “обединяването на всички гърци” е особено религиозно явление, което илеснява единението им. Гърците, чиито градове често си съперничат, спират да враждуват, за да честват някое божество в известно светилище. Горко на този, който прекъсне примирието: той извършва светотатство. Шест големи центрове посрещат подобни събирания: Олимпия с голямото светилище на Зевс, където се издигала изваяна от Фидий колосална статуя от злато и слонова кост, едно от Седемте древни чудеса на света; Делфи и Делос, светилища на Аполон, чийто култ е много разпространен в Гърция; Епидавър, светилище на Асклепий, който лекува чрез сън; Додоне, където шепотът на вятъра в листата е гласът на Зевс; Елевзин, където по време на малко позната церемония, “Елевзинските мистерии”, се обещава на участниците нов живот след смъртта.

The post Значението на гръцките богове appeared first on Зелен Свят.

С падането на Коринт през 150 г. пр.н.е., гръцки жени-затворнички били отведени в Италия, където тези с медицински познания били продадени на най-високата цена. В своята колекция от творби, наречена Шестнадесет книги по медицина, Аетиус от Амида, византийски гръцки лекар, описва хирургическите техники на Аспазия, гръко-римска лекарка-хирург. Тези книги служат като видни хирургически текстове още през 11 век, когато италианката на име Тротула, която била утвърден лекар, става известна с това, че преподава на мъже лекари за женското тяло и раждането.

Въпреки това, по-късно в историята, крал Хенри VIII от Англия провъзгласил, че „Никой дърводелец, ковач, тъкач или жени не трябва да практикуват хирургия.” Следователно постиженията на жените в медицинската наука в историята не са постигнати без борба, тъй като всички е трябвало да се борят с ограниченията на времето им.

Могъщите богини на изцелението в древната митология

Митологичната асоциация на жените с раждането, смъртта и безсмъртието е добре документирана и това води до асоциацията на богините с изцелението и възстановяването, въпреки че по-късно те биха могли да бъдат по-добре познати от техни други функции. В древна Гърция, например, богинята Атина лекувала слепота и богинята на брака, Хера, също била известна като главното изцелително божество.

Други лечебни богини в древна Гърция включват: Акеса, богинята на лекуващата болести и и рани; Ейлития, богинята на раждането; Епиона, богинята, успокояваща болката; Хигия, богинята на здравето, чистота и канализация; и Панацея, богинята на универсалното лечение.

Статуите на Хигия и Панацея се намират в над 300 лечебни храма в Гърция, където пророчествата са тълкувани от свещеници мъже и жени и така предписвали лечение на пациентите си.

По-стара богиня на изцелението е вавилонската богиня Нинтинуга. Друго име, носено от тази богиня, е Nm-din-dug (“дамата, която възстановява живота”). След Големия Потоп, тя помага да “вдъхне живот” обратно в човечеството. За нея често се говори като за “великия лекар” и съответно играе особено важна роля в заклинанията и ритуалите, за да облекчи страдащите от болести.

В египетската митология Сехмет играе двойна роля на богиня и богиня на изцеление. Друго забележително египетско лечебно божество е Серкет, богинята на плодородието и медицината; Също така тя е била божеството на скорпиона – можела е да лекува ужилвания от скорпиони и ефектите на други отрови, като ухапвания от змии. Подобно на Сехмет, Серкет имала и военен аспект, тъй като често се казва, че защитавала божествата от Апеп, великия змийски демон на злото, и понякога е изобразявана като негов пазач, когато бил заловен.

Превод – Нина Жишева

The post Жените – лекарки, лечителки, богини appeared first on Зелен Свят.

Драматичният произход – история на предателство и убийство

Произходът на Окото на Хор може да се намери в мита за Сет и Озирис. Древните египтяни вярвали, че Озирис е цар на Египет и че брат му Сет желаел престола му. Чрез хитрост, Сет успял да убие брат си и станал новият цар. Съпругата на Озирис Изида обаче успява временно да съживи съпруга си чрез магия и забременява с Хор.

Цената на отмъщението и дарът на възстановяването

Озирис става богът на Подземния свят, а Изида сама отглежда Хор. Когато Хор достигна зрялост, той се опитва да отмъсти за смъртта на баща си. Хор води борба със Сет и накрая побеждава чичо си. По време на тези битки обаче той загубил едно от очите си. Според една версия на мита, Сет е изтръгнал окото на Хор, разкъсал го на шест части и го хвърлил. Друг вариант е, че самият Хор извадил окото си като жертва, за да върне баща си от мъртвите. Във всеки случай, загубеното око на Хор било магически възстановено или от Хатор, често смятана за негова съпруга или от Тот, богът на мъдростта.

Тъй като окото на Хор било възстановено по магичен начин, древните египтяни вярвали, че то притежава лечебни свойства. Амулети с този символ са изработване от различни материали, включително злато, лазурит и карнел, и са били използвани като бижута от живите и мъртвите.

Дали Окото на Хор е магически математически символ?

Интересно е, че Окото на Хор не е просто магически символ. То е и пример за математическите знания, придобити от древните египтяни. В споменатия по-рано мит, Сет разкъсал окото на шест части. Като символ Окото на Хор съдържа шест части. На всеки от тях е дадена част като мярка – дясната страна на окото е 1/2, зеницата 1/4, вежда 1/8, лявата страна на окото 1/16, извитата опашка 1 32 и сълза 1/64. Тези фракции се равняват на 63/64, а липсващата част или се казва, че представлява магическата сила на Тот, или за да покаже, че нищо не е съвършено.

Отличителните значения на частите на Окото на Хор

Всяка от шестте части на Окото на Хор отговаря на различен смисъл. Дясната страна на окото е свързана с обонянието, тъй като тя е най-близо до носа и прилича на този орган. Излишно е да казвам, че зеницата представлява зрение, докато веждата представлява мисъл, тъй като може да се използва за изразяване на нашите мисли. Лявата страна на окото представлява слуха, тъй като сочи към ухото и има формата на музикален инструмент. Извитата опашка прилича на кълнове от пшеница или зърно. Като представяне на храната, тази част на Окото на Хор отговаря на вкуса. И накрая, сълзата трябва да представлява чувството за допир, тъй като тази част от окото представлява стъбло, засадено в земята, акт, който включва физически контакт и докосване.

Как се използва Окото на Хор днес?

Въпреки че древната египетска цивилизация е отминала, вярата в силата на Окото на Хор продължава и този символ все още се използва от мнозина днес. Например, в средиземноморските страни рибарите често нарисуват този символ на своите съдове за защита. Освен това много хора все още носят Окото на Хор като бижута, за да се предпазят от недоброжеланието на другите. Нещо повече, Окото на Хор е популярно сред окултистите, както и теоретиците на конспирацията, които гледат на Окото не само като на защитен символ, но и като символ на власт, знание и илюзия.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Окото на Хор – древен и мощен символ appeared first on Зелен Свят.

Дзен будистите имат поговорка за просветлението: „Да изгориш планината Сумеру с огънче от светулка.” С други думи, опитите да се достигне просветление чрез логика или здрав разум са толкова безсмислени, колкото невъзможно е да се запали планината с огънчето на малкото насекомо. Но това не е спряло местните жители на Какунодате да се опитват.

Всяка нова лунна година, около средата на февруари, един снежен край на префектурата Акита е домакин на Хибури Камакура, Празник на огъня и снега. Ритуалите отбелязват края на зимата и началото на пролетта, но също така приканват и положителната енергия на доброто настроение, или ками.  

По брега на замръзналата река Кинокинай близо до група от спящи черешови дървета, местните хора строят малки иглута, наречени камакура – светилища на Шинтоиския бог на водата Суи Джин. Децата бързат от едно камакура към друго, като пожелават с уважение на всички добро здраве и богатство. Подобно на останалите богове анимисти, Суи Джин е пристрастен към залагането на мочи топки и сакето.

Суи Джин е един от добрите духове и е основно отговорен за защитата на рибарите. Но в град Какунодате, който няма излаз на море, той е призован да защитава оризовите полета и да пази реколтата. Събирането на ориз е трудна работа и, тъй като много хора в този регион все още си изкарват прехраната чрез селското стопанство, никой не се наема да заеме мястото им. Особено като се има предвид заплахата от Юки-Онна или „Снежната жена“.

В някои истории Юки-Онна е изобразена като сложна жена, чиято злина е породена от трагичния й живот, но мнозина смятат, че тя още от самото й раждане си е била зла. В някои части на Япония и до днес смятат, че тези, които не разпознават пронизителните й викове, се наказват – биват затваряни в долината до смъртта им. На децата в Акита отрано се казва, че ако не внимават, снежната жена ще дойде да изяде душите им.

В японския анимизъм, всички духове трябва да бъдат успокоени, без значение колко неотзивчивите биха могли да бъдат. По време на първата част на фестивала Хибури Камакура се строи светилище в тяхна чест, украсено с пожелания и талисмани за късмет. Поклонението се води от шинтоистки свещеници или каннуши. Облечени в тънки копринени роби, техните розови, червени и сини фигури оживяват покрития със сняг пейзаж. Те рецитират молитви в спокойни, измерени тонове, като се противопоставят на времето с равнодушие. Пред тях върви група мъже, свели глави в благоговение, застанали стоически срещу злите духове на зимата.

С настъпването на нощта се запалва огън, а балите със сено и въглен се свързват със сламено въже. Местните жители, които участват в танца Хибури, се подготвят, като потриват косата си със забрадки и пъхат ръцете си в защитни ръкавици, за да не ги изгорят. Така се поставя началото на сцената на битката с Юки Онна.

Танцьорът хваща единия край на въжето и запалва балата и започва да го върти. Балата бавно поема инерция на главата му и образува защитен ореол над главата му. Вятърът подхранва огъня с кислород и той започва да фучи страховито, докато балата се върти все по-бързо и по-бързо. Горещината топи падащия сняг и го превръща в дъжд. Огнените езици магично се вият около тялото на танцьора.

Светлината на огъня преминава по лица от тълпата, сякаш ги изважда от фантастичен филм, а по тях се чете радост, удивление, страхопочитание. Хибури танцьорът бавно отнася публиката в духовното царство; в света, където управляват богове и духове, където няма логика и здрав разум; на място, където мистичните особености на огъня са единственото оръжие на човека срещу нещастията.

Хибури танцьорът трябва да издържи на силна топлина и гъсти облаци дим, докато не прогони злите духове на зимата. В крайна сметка, когато пламъците се доближат само на сантиметри от ръцете, балата се хвърля в огъня. Дали Юки-Онна си е отишла завинаги? Само времето ще покаже. Дали са направили достатъчно, за да призоват Суи Джин? Препитанието на местните жители в Какунодате може да зависи от това.

Не е съвпадение, че има симетрия в знаците за огън (火) и човек (人); извитите крака на тези два знака представляват потенциал и за добро, и за лошо. Огънят може да донесе смърт и разрушение, но също може да създаде топлина, светлина и енергия.

Възможно е на пръв поглед да ви се стори, че хората от Какунодати просто въртят едни огнени топки около телата си. Но, ако се вгледате по-внимателно, може и да успеете да видите вълшебната планина Меру, осветена от огньовете на Хибури Камакура.

Възможно е на пръв поглед да ви се стори, че хората от Какунодате просто въртят едни огнени топки около телата си. Но, ако се вгледате по-внимателно, може и да успеете да видите вълшебната планина Меру[1], осветена от огньовете на Хибури Камакура.

[1] свещена петвърха планина на хиндуистката, джайнската и будистката космология и се счита за център на всички физически, метафизични и духовни вселени.

Автор – Нина Жишева

The post Хибури Камакура: Празникът на огъня и снега appeared first on Зелен Свят.