Водните безгръбначни са най-многобройните животни в сладките води. Блатата и реките подслоняват множество червеи, мекотели и ракообразни. Повечето намират нужния им кислород направо във водата. Насекомите пък трябва да носят резервоар с кислород, когато се гмуркат за плячката си. Някои в различните стадии на разивие изграждат хриле, които после изчезват.

Една трета от познатите 25 000 видове риби живеят в сладките води. Блатните риби с малки изключения са същите като тези в реките. Главочи, сьомги и пъстърви живеят заедно в потоците, речните мрени предпочитата по-широките и спокойни места на реките. В равнините реките са царство на кефили, линари, лешанки и шарани. Още по-надолу в естуарите, змиорки от далечното Саргасово море идват да продължат растежа си в сладко-солената вода.

Земноводните от умерените зони се делят на две групи: опашати и безопашати, наричали жаби. Повечето от тях живеят едновременно на сушата и във водата. Подобно на рибите и влечугите, те са студенокръвни животни, като са по-многобройни в тропическите реки и езера, отколкото в умерените зони. Повечето имат гладка, гъвкава и влажка кожа и снасят яйцата си във водата.

The post Кой живее в сладките води? appeared first on Зелен Свят.

Там се намират подводни и надводни растения, които дават подслон и храна на червеи, мекотели, ракообразни, насекоми, риби и земноводни. Животът става по-беден с увеличаване на дълбочината, особено заради по-малобройните растения. Мекотели, ларви и прешленести червеи, например пиявици, живеят след растителните остатъци, които образуват тинята. По-едри животни, главно риби, се спускат в дълбоките води. На повърхността на езерата и блатата, особено до брега, живеят също плаващи бозайнижи и птици.

В теките животът зависи от бързината на течението. Водата тече с такава скорост, че прастенията не могат да се захващат за дъното или да плуват по повърхността. Единствените растения, приспособени към тази богата на кислород среда, са микроскопичните водорасли, които се прикрепват към скалите и дъното. Освен някои насекоми и земноводни край бреговете, потоците са царство на мощни риби: главочи, пъстърви, сьомги. С намаляване на наклона течението се успокоява и температурата се покачва. Потокът става река.

Усповията в тях са по-благоприятни за живот. Вкоренени или плаващи растения образуват места за хвърляне на хайвера, където мъжките идват да оплождат яйцата. Тези растения са също храна и убежище за новоизлюпените рибки. Там се намират мекотели, сладководни миди и насекоми: водни кончета, еднодневки и твъргокрили.

The post Животът в сладките води appeared first on Зелен Свят.

Изглежда, че животното е изчезнало от дома си в източния проток Торес на Големия бариерен риф, твърдят учени. Животното е видяно за последен път от рибар през 2009 г., но неуспешните опити за залавяне в края на 2014 г. подтикват учените да кажат, че вероятно е изчезнало.

Гризачът е живял на Брамбъл Кей, малък остров, който е около 10 метра над морското равнище. Плъховете за пръв път са наблюдавани от европейците на острова през 1845 г., а от 1978 г. там са били само няколкостотин. Но от 1998 г. частта на острова, която се намира над прилива, се свила. Това означава, че гризачите са загубили около 97% от местообитанието си.

“Основният фактор, отговорен за екстирпацията на тази популация, е почти сигурно, че океанското потапяне на ниско разположеният кей, много вероятно многократно, през последното десетилетие, причинява драматична загуба на местообитания и може би директна смъртност на индивидите”, пише екипът, воден от Иън Гюнтер от отдела за опазване на околната среда и наследството на Куинсланд. „За ниско разположените острови като Брамбъл Кей, разрушителните ефекти от екстремните водни нива в резултат на тежки метеорологични събития се усложняват от въздействията от повишаване на морското равнище, предизвикано от антропогенно изменение на климата”, добавят авторите.

По целия свят морското равнище се е повишило с почти 20 см. между 1901 и 2010 г. Около пролива Торес, нивото на морето се е повишило с почти два пъти повече от средния глобален процент между 1993 и 2014 г. Следователно този малък бозайник е само първият от многото видове, които се сблъскват със значителен риск поради затоплящия се климат.

The post Бозайниците изчезват поради климата appeared first on Зелен Свят.

Като начало знаем, че са най-разпространени в сухите савани на Африка, където се скитат сред открити равнини и гори. Известни са 4 вида жирафи: Северен, Южен, Мрежест и Кенийски. Жирафите са най-високите бозайници в света. Височината на жирафа му е от полза, за да може да се предпазва от нападението на хищници, като например лъвове и хиени. Отличното им зрение, им позволява да ги забележат отдалеч. Възрастен индивид може да достигне до височина от 5,5м. За тях е известно, че са тревопасни. Любимата им храна са листата на акациевото дърво. Те се славят с добър апетит. Прекарват по-голямата част от времето си в хранене и могат да изядат до 45кг. Листа и клонки на ден.

За разлика от храненето, те не пият много вода, защото си я доставят чрез листата, които ядат. Пият вода веднъж на няколко дни. Както казахме, те са социални и живеят в малки групи от по 15 члена, водени от възрастен мъжки индивид. В дивата природа тези красиви същества живеят около 25 години. В плен те живеят по-дълго и е известно, че достигат 40-годишна възраст. След раждането си, новороденото жирафче е способно да се изправи на крака в рамките на половин час. След около 10 часа вече могат да тичат.

Жираф в зряла възраст може да развие скорост около 55км/ч.

Голяма част от живота на жирафа, минава на крак. Спят на крака, раждат на крак… Спят от 10 минути до 2 часа и са в списъка на бозайниците, които имат най-малка нужда от сън.

До  навършване на 5 месеца, малките живеят и играят в малки групи под зоркото наблюдение на майките си.
Жирафите са социални и мирни животни. Те влизат в конфликт много рядко. В редките сблъсъци се наблюдава, че изразяват гнева си, удряйки вратовете си един в друг. Много рядко тези конфликти завършват с нараняване на едната страна.

Разположението на петната на жирафите е строго индивидуално и уникално, както пръстовите отпечатъци при хората.

Езикът на жирафа е дълъг около 45см. Това му позволява да достига до места, които са недостъпни за други животни и да си набавя храна по този начин.

Принципно са тревопасни, но се знае, че може да оближат някой труп за да абсорбират калций.

Най-голямата им защита са ритниците. Могат да убият лъв само с един удар.

Жирафи съществуват от около 10 000 години, но в момента съществуването им е застрашено главно заради дейността на бракониери и земеделци.

Защо?!? Някой да ми обясни защо трябва да убиваме мирни животни, които не вредят никому?!?

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post В света на жирафите appeared first on Зелен Свят.