В рамките на два века обаче византийският град Елуса (известен още като Халуза) се срутил, оставяйки зад себе си древни сгради, разделени от по-късните поколения или просто погребани под променливи пясъчни дюни. Историците като цяло смятат, че византийските социални и икономически системи в региона на Негев са спаднали с възхода на ранния ислямски период в средата на VII век, време, което е довело до промени като ограничения върху производството на вино, стока, която генерирала много пари и търговия за Елуса.

Благодарение на по-внимателния поглед към общинските сметища на Елуса обаче, археолозите вече осъзнават, че спадът на града е настъпил почти век преди ислямските влияния да навлязат в района. Виновникът? Бърза и смъртоносна промяна в климата, предизвикана от поредица от далечни вулканични изригвания.

В едно изследване, публикувано в докладите на Националната академия на науките, Гай Бар-Оз, професор по археозоология в университета в Хайфа, и неговият изследователски екип описват резултатите от разкопките на градските сметища, които все още се виждат из покрайнините на Елуса. Копаенето бе подтикнато от любопитството на Бар-Оз за падането на византийското общество в Негев. За улики, изследователите се обърнали към сметищата на Елуса, аргументирайки се, че краят на събирането на боклука ще отбележи края на функционирането на обществото на високо равнище в градска среда.

След изкопаване през пластове отпадъци като пепел от камини, кости от месо и риба, семена от грозде и маслини, изхвърлен строителен материал и счупени винени чаши, изследователите открили, че главните сметища са спрели да получават боклук около 550г. Краят на събирането на боклука в Елуса обаче е в съответствие с новите тенденции в науката за климата, които показват, че средата на VI век всъщност е било ужасно време за живот в по-голямата част на Европа и Азия.

The post 1500-годишнo византийско сметищe за боклук appeared first on Зелен Свят.

Публикувайки своите открития в Nature Communications, изследователският екип е първият, който определи драстичното увеличение на океанската пластмаса от 90-те години на миналия век.

Изчисляването на количеството пластмаса в океана е трудно. Много изследователи и публикации се позовават на проучване от 2015 г. в списание Science, според което всяка година в океана влизат от 4,8 до 12,7 трилиона парчета пластмаса. Широкият диапазон е резултат от смесени методи за изчисляване на отпадъците, като навици на отпадъци, потребление и капацитет за рециклиране.

Изследователите също така знаят, че пластмасата се намира из целия океан, благодарение на визуалните доказателства като пластмасова торба, която се вижда в Марианската траншея, и пластмасова опаковка с цигари, забелязана от медузи.

В северната част на Атлантическия океан учените се обърнали към една стара и надеждна уредба, наречена Continuous Plankton Recorder . Торпедообразната измишльотина взема проби от северния Атлантик за планктон от 30-те години на миналия век. Тя е прикрепена към гърба на лодката чрез метална жица и е изтеглена по повърхността на водата.

“Те са много здрави”, казва авторът на изследването Клеър Остле, морски биохимик в Морската биологична асоциация. “Те са проектирани през 20-те години на миналия век, а дизайнът остава същият. Затова разполагаме с този набор от данни.”

В историята малките метални устройства са изминали повече от 7,4 милиона мили в северната част на Атлантическия океан, често са се движили зад бързо движещите се корабни контейнери и фериботи. От 16,725 пътувания, извършени от CPR, 669 били уловени от пластмаса. Въпреки, че CPR никога не е бил умишлено използван за преброяване на пластмасови отпадъци, тези дневници на дефектни пътувания предоставиха набори от десетилетия.

Какво могат да направят изследователите с тази информация?

След 2000 г. най-често срещаният вид пластмасови са риболовни съоръжения. Тъй като Северният Атлантически океан е място за риболов, Остле иска да проучи връзката между видовете риболовни съоръжения и практики и количеството пластмаса в морето. Знанието, че пластмасата има тенденция да се концентрира, ще бъде важно за опазването, казва ток.

The post Пластмасата в Северния Атлантик се е утроила appeared first on Зелен Свят.

Техните пътища са канализационни тръби. Съществуват изключително много видове плъхове и мишки, които са се адаптирали към градският живот. Те са били там дори през Средновековието, когато се смята, че точно те са разпространили чумата. В големите градове в САЩ като Сиатъл и Ню Йорк популацията на градските плъхове е нарастнало с 15 до 20% през последното десетилетие според експертите. Слоновете, полярните мечки и лъвовете може да са на изчезване, но в нашите градове все още ни е трудно да контролираме популацията на плъхове.

От всички животни, които процъфтяват в нашия индустриален свят – гълъби, мишки, врабчета, паяци – намираме за най-неприятни плъховете. Те се славят като мръсни и подли. Те са признак на упадък в града, като носят със себе си болести и епидемии. Повече от всяко друго градско създание те вдъхновяват страх и отвращение. Хората просто ги мразят.

Наистина ли тези малки зверове заслужават такава репутация?

Някои от нещата, които най-много мразим за плъховете – замърсяването, плодовитостта, способността за оцеляване – са качества, с които бихме могли да опишем самите себе си. Тяхната мръсотия е наистина наша: в повечето места плъховете процъфтяват из нашия боклук и нашите небрежно захвърлени остатъци. Ние им помагаме когато не пазим околността ни чиста.

Нюйоркчани обичат да се натрапват с истории за плъхове, големи като кучета. Животинките са ежедневие за тях. Доминиращият плъх в Ню Йорк е норвежкият плъх, известен също като кафяв плъх. Te живеят в семейства. Много градове се опитват да контролират плъховете с отрова, но за съжаление бързодействащите отрови не работят достатъчно добре. Плъховете спират да ядат от нея, ако не се почувстват добре след първите хапки. Така че се използват антикоагуланти или разредители на кръвта, които не ги засягат веднага и не ги убиват в продължение на няколко дни. Плъховете умират бавно от вътрешно кървене.

Намерили сме начин да се отървем от тях, макар и малко жесток. Но защо изобщо трябва да се стига до това? Проблемът не са те, а ние. Плъховете просто се възползват от нашето небрежие. Те ни показват черти в самите нас, които ние толкова умело се опитваме да скрием.

Автор: Мартина С. Попова

The post Плъх в града appeared first on Зелен Свят.

Тихият океан бил кръстен така от изследователя Фердинандо Магелан през 1520 г., докато е плавал през спокоен участък вода в океана. Въпреки името си, Тихият океан съдържа огромно количество вода, изпълнено с активност. Голяма част от океана все още чака да бъде проучена. Големият воден обект е дом на някои от най-уникалните форми на живот на Земята и съдържа най-дълбоките достижения на човечеството.

Тихият океан раздвижва някои от най-силните урагани. Ураганите, тайфуните и циклоните всъщност са различни имена за едино и също нещо. Ураганът се използва в източната част на Тихия океан, тайфун в северозападната част, а циклон в югозападната част. Бурите се хранят с енергията на топлата вода, което прави Тихия океан мощен развъдник.

Тихоокеанският басейн се нарича “Огнен пръстен” заради зона на земетресение и вулканичната дейност. Получената верига от вулкани извира до мястото, където тихоокеанската тектонична плоча се плъзга или се сблъсква с другите плочи, които я заобикалят. Подтискането на тектонични плочи – когато една плоча се плъзга под друга – в някои области също помага за образуването на дълбоководни изкопи. Марианският ров е един такъв дълбок океански изкоп, който се намира в Огненият пръстен, в архипелага Мариана на изток от Филипините. Това е най-дълбокото известно място на планетата – по-дълбоко от височината на планина Еверест.

Между Хавай и Калифорния има район, по-голям от щата Тексас, който е наречен Големият тихоокеански боклук. Въпреки че името може би подсказва, 94% от пластмасите са всъщност микропластика – малки парчета пластмаса, по-малки от оризово зърно и често невъзможни да се видят с око. Голяма част от най-тежката пластмаса е изоставена риболовна екипировка, често наричана „призрачни мрежи“. Те заплашват морския живот, защото лесно могат да уловят животните, които плуват. Района на отпадъци в Тихия океан е най-големия на планетата, но няколко други са били открити и в други океани.

Автор: Мартина С. Попова

The post Големият, тих океан appeared first on Зелен Свят.

Европейският съюз текущо е признал забрана на пластиката, която ще влезе в сила през 2021г. До тогава държавите трябва да се съобразят с изискванията и да спрат производството на описаните пластични предмети. Но една държава взима инициативата в собствените си ръце.

Това лято власти от Австралия инсталирали нова система за филтриране. Тази система е невероятно проста и полезна. Както правителството, така и гражданите вече са видели ползите от използването й. Състои се от мрежа, поставена на изхода на дренажна тръба, която помага за улавяне на големи отпадъци и за защита на околната среда от замърсяване. Тези тръби изпускат вода от жилищни райони в естествени райони, а отпадъците от тези места могат да бъдат в огромни количества, което сравнително вреди на околната среда. Освен това, този боклук обикновено се измива от силни дъждове, които го издърпват до дренажните системи.

Австралийските власти започнали с инсталирането на 2 мрежи и били изумени от резултатите – тяхната нова система за филтриране успяла да хване повече от 360 килограма боклук в продължение на няколко седмици. Така че, било решено да се инсталират тези “капани” и да се минимализира замърсяването на природата и конкретно водата. Въпреки че инсталирането и поддръжката струват пари, общата система е доста рентабилна, тъй като властите спестяват значителни разходи. Например, сега те спестяват от разходите за ръчен труд, които преди това е трябвало да плащат на хора, които да събират всички отпадъци.

Когато мрежите се напълнят, те се повдигат и боклукът се изхвърля в специални камиони за събиране на боклук. Мрежите се връщат на дренажните отвори и продължават работата си. Тази нова система за филтриране доказва още веднъж, че малките неща имат значение и че съсредоточаването върху тях може да има голямо и положително въздействие върху околната среда и човечеството като цяло.

Автор: Мартина С. Попова

The post Австралия срещу пластичното замърсяване appeared first on Зелен Свят.