През 1924 г. Рейкявик забранява на местните жители да имат кучета като домашни любимци в опит да контролират разпространението на болест. Забраната е въведена, за да се сведе до минимум рискът местните жители да бъдат засегнати от избухването на ехинококоза – вид тения, разпространяваща се на острова. В днешно време притежаването на куче в Рейкявик е разрешено, но собствениците трябва да спазват строги здравни правила.

Змии, гущери и костенурки са незаконни за притежание като домашни любимци в Исландия, въпреки че има няколко случая, в които те са били контрабандирани през митниците. Случаят на контрабанда на костенурка през 90-те години е причината за забраната, тъй като собственикът е получил салмонела. Забраната оттогава е въведена, за да се предотврати развитието на болестта. Причината за такава строгост е запазването на видове като исландския кон от чужда инфекция, към която местната порода е податлива. Конете, които излязат извън Исландия, никога не могат да се върнат.

Необичайната забрана за алкохол е влязла в сила през 1915 г. и донякъде била премахната през 1935 г., когато били легализирани напитки (с изключение на бира) с повече от 2,25% алкохолно съдържание. Забраната на бирата е продължила до 1989 г. Преди легализацията пиенето на бира се смятало за датска дейност и следователно много не-патриотично. Днес Денят на бирата се чества на 1 март, за да се отбележи денят, в който пиенето на бира станало законно в Исландия.

Ако посетите Исландия през 1966 г., щяхте да забележите, че не е било показвано нищо в единствената държавна телевизионна станция в страната в четвъртък. Идеята била да се запази четвъртък като ден за общуване. Забраната се разширила до месец юли, когато било решено, че през целия месец няма да се показва нищо по телевизията. Тъй като юли се смята за ваканционен месец, също се очаква местните жители да прекарат дните си на открито. За щастие забраната за четвъртък приключила през 1983 г., а юлската забрана продължила до 1987 г.

Автор: Мартина С. Попова

The post Странни забрани в Исландия appeared first on Зелен Свят.

В същността си, менингитът е възпаление на мозъчните обвивки – три слоя, който предпазват най-важният ни орган. Това което прави заразата толкова опасна е бързата скорост, с която напада човешкото тяло. В най-лошите случаи, може да доведе до смърт само след един ден. Добра новина е, че това е рядкост. С ранна медицинска намеса може да бъде бързо овладяна.

Главно, се проявява в три вида – гъбичен, вирусен и бактериален. Последният вид е и най-опасният. Можем да се заразим с него при вдишването на малки частици слуз и слюнка, които се разпространяват из въздуха от болните. Целувките, споделянето на цигари или четки за зъби с заразен е също валиден начин за прихващане на менингит. Някой хора могат да бъдат заразени, но да не показват симптомите, което прави разпространението много по-опасно. Болестта навлиза в кръвта. Чрез нея, бактериите имат достъп до тъканите в тялото, включително клетките, който разделят кръвоносни съдове от мозъка. Учените все още не са сигурни как менингитът подвежда тази бариера и навлиза в мозъка. След този етап започва възпалението на мозъчните обвивки и да произвежда токсини. Те отравят кръвта, унищожавайки кръвоносните съдове.

Изключително важно е да се вземат предпазни мерки незабавно след проява на симптоми. От добрата гледна точна, докторите бързо засичат болестта и едно разхождане до болницата може драстично да намали рискът от усложнения. Много вярват, по една или друга причина, че не им е нужна медицинска намеса, за да се справят в болест. Но ако менингитът е не излекуван, с течение на времето, повредите в клетките на тялото и кръвоносните съдове могат да доведат до трайни увреждания. В повечето държави съществуват ваксини срещу най-опасните форми на менингитът. Във всички случаи, бързата реакция при тази зараза може да спаси вашият или животът на близък човек.

Автор: Мартина С. Попова

The post Колко е опасен менингитът? appeared first on Зелен Свят.