Миризмата, която асоциираме с прясно окосена трева, всъщност е химически сигнал за бедствие, с който растенията молят близките същества да ги спасят от атака (обикновено това е нападение от насекоми, но в този случай е ножът на косачката). В крайна сметка, когато се появи опасност – независимо дали е градинска техника или гладна гъсеница – растенията не могат да вдигнат корените си и да избягат. Те трябва да се борят там, където стоят.

За да се предпазят, растенията използват молекулярни реакции. Тези химически комуникации могат да бъдат използвани за отравяне на враг, предупреждаване на околните растения за потенциални опасности или привличане на полезни насекоми за извършване на необходимите услуги. Понякога молекулярната защита на растението играе двойна роля. Например, растенията, които произвеждат кофеин, използват химикала като самозащита, но също така дава на пчелите кофеин. Пчелите, които получават кофеин, се отнасят към растението като към кафенето на ъгъла, връщайки се отново и отново, оставяйки опрашването като вид заплащане.

Ясно е, че растенията могат да общуват. Но означава ли това, че могат да чувстват болка? Това е обезпокоителен сценарий за любителите на салати – само си представете как се чувства марулката, докато я хрупкате.

Според изследователи от Института за приложна физика към Университета в Бон, Германия, растенията освобождават газове, които са еквивалентът на плач от болка. Използвайки микрофон с лазерно захранване, изследователите са набрали звукови вълни, произведени от растения, които освобождават газове, когато ги нарязват или нараняват. Макар и да са недоловими за човешкото ухо, тайните гласове на растенията са разкрили, че краставиците крещят, когато са болни, а цветята се оплакват, когато им режат листата.

Има и доказателства, че растенията чуват, когато ги ядат. Учените установиха, че растенията разбират и реагират на звуците от дъвчене, издавани от гъсениците, които се хранят с тях. Веднага след като чуят шума, растенията отговарят с няколко защитни механизми.

За някои изследователи доказателството за тези сложни комуникационни системи – излъчване на шум чрез газ, когато са в беда – сигнализира, че растенията усещат болка. Други твърдят, че не може да има болка без мозък, който да регистрира усещането. И все пак повечето учени предполагат, че растенията могат да проявяват интелигентно поведение, без да притежават мозък или съзнание.

Докато растат, растенията могат да променят своите траектории, за да избегнат препятствия или да достигнат до подкрепа с разклоненията си. Тази дейност произлиза от сложна биологична мрежа, разпространявана чрез корените, листата и стеблата на растенията. Тази мрежа им помага да се размножават, да растат и да оцеляват. Дърветата в гората, например, могат да предупреждават роднините си за нападения от насекоми.

Един учен инжектира ели с радиоактивни въглеродни изотопи и видя, че в рамките на няколко дни въглеродът е бил изпратен от дърво на дърво, докато всяко дърво в периметър от 30 квадратни метра е било свързано. Ученият научил, че зрелите дървета “са комуникирали” с мрежата, за да споделят хранителните си вещества чрез кореновите им системи, за да хранят близките филизи, докато не станат достатъчно високи, за да започнат сами да получават светлина.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Не късайте цветята – боли ги appeared first on Зелен Свят.

Болката от замразяването на мозъка може да започне в рамките на секунди, след като бъде изложена на ниски температури, а интензивността й се повишава много бързо, често в рамките на няколко секунди, казва д-р Стефани Голдбърг, невролог и специалист по главоболие в Медицинския център Tufts в Бостън.

Замразяването на мозъка, наричано още “сладоледено главоболие”, е известно в медицината като “главоболие, причинено от студеното”, каза Голдбърг. Това е често срещано явление, което засяга хората от всички възрасти, но лекарите не са съвсем сигурни защо се случва.

Основната причина за това главоболие е излагането на всякакъв вид значително студена температура, казва Голдбърг. То не е причинено само от вътрешен спусък, тъй като яденето на замразени лакомства става твърде бързо; то може да бъде причинено и от външен спусък, като излизане без шапка в мразовит ден или гмуркане в много студени води.

Замразяването на мозъка може да започне, когато много студено вещество – например храна или въздух – докосне небцето на устата или задната част на гърлото и повлияе върху кръвоносните съдове и нервите в тези чувствителни на температура области.

Малко проучване, представено през 2012 г., установи, че внезапното увеличаване на кръвния поток и произтичащото от това уголемяване на предната церебрална артерия, кръвоносен съд, разположен в средата на мозъка зад очите, може да е причина за болката от замразяване на мозъка. Проучването установява, че когато замразяването на мозъка на пациентите приключи, артерията се свива и намалява притока на кръв, което вероятно е причината болката да изчезне. Според изследователите, възможно е увеличаването на налягането в черепа, предизвикано от увеличения приток на кръв към главата, да причинява болката.

Друго възможно обяснение за замразяването на мозъка е, че усещането за студ активира важен нерв в главата и лицето, известен като тригеминален нерв. След като тригеминалният нерв се задейства, кръвоносните съдове в главата моментално се свиват и след това бързо се отпускат или разширяват, което води до внезапно усещане за болка, казва Голдбърг.

Когато студеният стимул е премахнат, кръвоносните съдове се връщат към нормалния си размер и болката има тенденция да изчезва, казва Голдбърг. Въпреки че се нарича “замразяване на мозъка”, този кратък епизод в главата не причинява трайни увреждания и не е животозастрашаващ.

Проучванията показват, че хората, които имат мигрена, може да бъдат по-склонни към замразяване на мозъка. Това е така, защото тригеминалният нерв при тези, които имат мигрена, вече е чувствителен и студеният стимул може да го активира още повече, каза Голдберг.

Как да го предотвратим

Болката от замразяването на мозъка е толкова краткотрайна, че няма нужда да се лекува, но може да бъде трудно да се избегне, каза Голдбърг. Разбира се, хората биха могли да се откажат от замразени храни и напитки, но така се съсипва насладата?

Ако сте предразположени към това безобидно главоболие, най-добрият начин да го предотвратите е да забавите консумирането на ледено студени храни и напитки и да държите студените вещества далеч от горната част на небцето.

Някои хора казват, че бавното пиене на топла вода след започване на болката може да помогне за намаляване на симптомите. Други препоръчват извиване на долната част на езика към небцето, като по такъв начин се затопля това чувствително място.

Автор – Нина Жишева

The post Когато ти замръзне мозъкът appeared first on Зелен Свят.

Също така болката предизвиква и емоционална реакция, а не само физическа. Някои болки могат да бъдат причинени от скръб или депресия, но не е лесно такива болки да се измерят или класифицират.

От друга страна, липсата на болка може да насърчи някои други действия. Еднакво вероятно е да хванете както горещата тава във фурната, така и напълно студена от шкафа. За да разберете разликата, е достатъчно да направите тест с кратко, бързо докосване.

Всеки изпитва болка в определени моменти от живота си.

Как тялото регистрира болка?

Тялото е изключително ефективно при регистриране на съобщенията за болка и изключително бързо ни кара да извършвате подходящо действие, за да намалите усещането за болка. Например, докоснете изключително горещ обект и импулсът или посланието преминават от нервите в пръстите ви, по гръбначния ви мозък към мозъка ви. Тя почти мигновено, в рамките на част от секундата, изпраща съобщението до вас, за да премахнете пръста си веднага от източника на топлината.

Нервната система се състои от две части: централната нервна система, която се състои от гръбначния мозък и главния мозък, и сензорните или двигателните нерви, които образуват така наречената периферна нервна система. Сигналът за болка се изпраща на таламуса, откъдето той се изпраща в лимбичната система, за да бъде интерпретирана болката. Дали сме се уболи? Дали сме се изгорили? Счупили ли сме си нещо?

Но нещата не са толкова прости. Колкото повече неща, като състоянието на ума, здравословното състояние, възрастта, преживяванията, които сме имали в миналото, очакванията ни, могат да повлияят на това колко силно ще изпитаме болката.

Приливът на адреналин през нашата система по време на нараняване ни накара да осъзнаем, че сте се наранили, чак известно време след инцидента. Адреналинът функционира малко като вградено болкоуспокояващо средство. Но това, уви, е само временно.

Значението на болката е да ни съхрани и често да спаси живота ни.

Автор – Нина Жишева

The post Стражата ни, наречена Болка appeared first on Зелен Свят.