Преди да стане изобретател на шведското бонбонче полкагрис, бедната Амалия Ериксон преживяла множество нещастия. Осиротяла на 10 години поради епидемия от холера, която убила семейството й, тя отишла да работи за богато семейство, за да се издържа. По-късно нещата започнали да изглеждат малко по-светли; тя се преместила в малкото градче Грена, омъжила се за шивач и родила дъщеря. Но скоро бедствието отново й нанесло удар – съпругът й починал само година след сватбата. Борейки се да свърже двата края, тя си помагала, като работела на няколко места.

Легендата разказва, че веднъж, когато дъщеря й се разболяла, Ериксон забъркала лекарство от ментово масло, оцет и захар. Макар да не е имало много лечебен ефект, със сигурност било вкусно. Въпреки всичко, през 1859 г. тя получава разрешение да открие пекарна и да продава сладкиши и мента, което я направило една от първите жени предприемачи в Швеция.

В същото време, наскоро въведеният танц полка станал доста популярен и така новата мека червено-бяла бонбонка получила името. Бонбонът скоро бил известен като полкагрис, тъй като думата грис (“свиня”) била местен жаргон за бонбони.

Подобно на танца, бонбоните станали популярни в града. Ериксон станала богата и запазила рецептата си в тайна до смъртта си през 1925 г. Въпреки това, полкагрис дебютира в палитра от различни цветове и вкусове. Грена се гордее с героинята си и, в чест на Амалия Ериксон, хората издигат нейна статуя в родния й град. Магазини и улици в града са пълни с любимите бонбони. Докато лекарството се е появило в сладкарниците и в магазините за захарни изделия в цяла Швеция, необходими били почти 100 години, преди да бъде отворен магазин, посветен на полкагрис извън родното градче на госпожа Ериксон. Този магазин се намира в Стария град на Стокхолм.

Превод – Нина Жишева

The post Бонбонките Полкагрис appeared first on Зелен Свят.