Мейн Сети се намира на северния склон на Кевън Брин, с невероятна гледка към Ландриниян сандс, устието на река Лохър и към залива Къмармен. Самото вдъхновяващо местоположение помага да се обясни защо хората са избрали това място, за да струпат надгробната камара някъде около 2500 г. пр.н.е., ако не и по-рано.

Двукамерата мегалитна гробница се оформя от масивен камък, кацнал върху серия от остри камъни. Капилярният кварцов конгломерат тежи около 25 тона и има приблизителни размери от 13 фута ширина и 7 фута височина. Някога е бил и по-голям, но в един момент 10-тонна част от камъка се е отцепила и сега се намира встрани. Съществуват различни теории за това, защо се е отделило това парче камък. Някои казват, че мелничар е откъснал скалата, за да си направи нов воденичен камък, но парчето е било твърде тежко, за да се движи. Други предполагат, че е било ударено от светкавици по време на буря, или че Свети Давид е отсякъл камъка с меча си в знак на протест срещу друидското богослужение. Най-вероятната, но много по-прозаична теория е, че частта се е отделила вследствие на замръзване на вода в естествена пукнатина.

Размерът на най-горния камък впечатлява толкова много, че Мейн Сети някога е бил наричан един от “трите изпитания, изпълнявани в Британия”. Но издигането на камъка върху каменните подпори може да не е било толкова трудно, колкото изглежда. Ледниковата скала се е търколила съвсем естествено, точно там, където седи сега. След това хората са създали камерата под нея.

Все пак гробницата остава впечатляваща – продължава да привлича посетители от стотици, ако не и от хиляди години насам. Едно забележително посещение било това на бретонските войници, на път за битката при Босуърт през 1485 г., които намерили време и енергия да направят отклонение от 60 мили, за да я видят.

През вековете за Мейн Сети са се разказвали много легедни. Нейното английско име, Камъкът на Артур, произлиза от легендата, която разказва как крал Артур, докато се отправял за битката при Камлан, усетил камъче в обувката си. Запокитил го ядосан надалеч, а камъкът паднал на Кевън Брин. Или великият крал Артур е бил гигант с гигантски обувки, или самият камък е нараснал от гордост, че бил докоснат от легендарния британски лидер.

Друга колоритна приказка разказва как камъкът плува по морето (някои казват поток) всеки ден (други казват само в новогодишната нощ), за да се охлади, преди да се върне на мястото си близо до билото на Кевън Брин.

Разбира се, не може без легенда за влюбени двойки. Според нея, девойчетата носели при скалата торти от ечемичено брашно и мед, напоени с мляко. Те поставяли тортите си върху камъка и го обикаляли три пъти. Този ритуал трябвало да изобрази лицата на любовниците им в магичния камък. Ако не се появят образи, девойките разбирали, че гаджетата им не стават за нищо.

Автор – Нина Жишева

The post Камъкът на крал Артур appeared first on Зелен Свят.