Водите на езерото са напълно неподходящи за пиене и напояване. То е не само солено, но и най-голямото содово езеро в света. Водата му съдържа високо съдържание на сулфат, хлорид и натриев карбонат или сода. Езерната вода е силно алкална (рН 9.7-9.8). Всички тези вещества се използват в производството на синтетични детергенти. Днес солта се добива на езерото за нуждите на битовата химическа промишленост: веществата се получават чрез просто изпаряване на езерната вода под слънцето.

Ясно е, че не всяко живо същество ще оцелее в такава вода. Само един вид риба, представител на семейство шарани, наподобяващо херинга е адаптирано към езерното местообитание.

Въпреки впечатляващите си характеристики, това езеро става известно с появата на легендата за митологично „чудовище” . Наричат го Van gölü canavarı или  в превод „Чудовището на езерото Ван.”

Преди много години във вестник „Саадет” от 29 април 1889г. се появява публикация, в която има шокираща новина. Трима вярващи спрели за традиционна молитва покрай езерото. Изведнъж, от водите излязло странно същество, което уловило единият човек за крака и започнало да го дърпа към водата.

Другите двама се опитали да му помогнат и едва, когато извадили оръжие и стреляли, съществото надало невъобразим писък, подскочило пред шокираните им погледи и изчезнало в дълбините на езерото.

Въпреки че оттогава са минали много години, учените не са могли да си обяснят това явление.

Въпросът дали това чудовище наистина съществува в езерото остава без отговор във времето.

Турската преса не само буквално залива хората с такива заглавия и статии по темата, но подобни статии могат да бъдат намерени и на страниците на доста уважавани научно-популярни списания. Естествено, има повече от хиляда свидетели, които според тях са наблюдавали появата на водно чудовище от езеро. Тези „очевидци” описват чудовището като същество с много дълга шия. Според описанията наподобява ихтиозавър или плезиозавър, дълъг повече от 15 метра. През есента на 2007г.  цяла делегация от японски учени, идват и в продължение на половин година, правят опити да запишат  на видеокамера появата на мистериозното създание.  В крайна сметка успели да снимат някакъв странен обект близо до брега. Качеството на снимките обаче не било добро и местните експерти се усъмнили в тяхната автентичност.

Местните водачи водят туристи до езерото, които искат да видят чудовището, което живее в езерото. Според местните убеждения, животното излиза извън водата с настъпването на залеза, а доста често, близо до брега могат да се видят палатки от туристи. 

В университета в град Ван е организирана цяла централа, която систематизира получените данни. Данните са били изпратени в университета в Кеймбридж. Въпреки това, биолозите никога не са били в състояние да разпознаят какъв вид същество е това.  Отдава се на лошото качество на изображенията.

За мен е странно, на фона на съществуваща толкова много съвременна техника, но може би е необходимо, за да се поддържа една легенда, жива, знам ли…

Източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Чудовището в езерото Ван appeared first on Зелен Свят.

На Юг от езерото Ван ( в Турция) витае една легенда свързана с миниатюрен остров наречен АкДамар. Историята е красива, затова реших да ви я разкажа.

Преди много години във Ван, един свещеник имал чудно красива дъщеря на име Тамара. Всеки, който я виждал се влюбвал в нея от пръв поглед.

Тълпата от обожатели не впечатлявала Тамара, защото сърцето ѝ туптяло само за един младеж, турчин.

Известно време влюбените се срещат тайно, но много бързо всички във Ван научили за тяхната връзка. Бащата на момичето също разбрал и напразно се опитвал да убеди дъщеря си да се раздели с младежа. Накрая решил, че единственият изход е да отдалечи дъщеря си от Ван.

Решава да построи храм на остров Акдамар и да прекара остатъка от живота си там с дъщеря си.

Любовта на Тамара и младежа била толкова силна, че всяка нощ Тамара упътвала любимия си като светела с един фенер, а той плувал всяка нощ, за да се срещне с любимата си.

Преди да настъпи утрото, отново плувайки, се връщал отново до брега. След известно време свещеникът разбрал, че двамата продължават да се срещат и решил да устрои капан за младежа.

Свещеникът тайно сменил мястото на фенера, с който Тамара давала знак на любимия си.

На следващата нощ, младият мъж се упътил към фенера както всяка нощ преди това, мислейки, че отива при любимата си.

В онази нощ морето било много бурно и всичко било обгърнато в тъма. На младият мъж му се струвало, че колкото повече плува към светлината, толкова повече тя се отдалечава.

Вълните ставали все по-бурни, а той все по-изтощен. Накрая се блъснал в едни скали и загинал.

В последният си мигове, той мълвял името на любимата си Тамара. Ехото на жалните му вопли се удряло в скалите и стигнало чак до любимата. Разбрала какво се е случило и отчаяна се хвърлила в бурните води при любимия си.

Местните вярвали, че двамата влюбени са се срещнали във вечността и преименували местността на Акдамар.

По стените на Църквата има изписани сцени от свещените книги, но тя сама по себе си е отделен разказ, за който ще говорим друг път.

източник снимки: Neslihan Osman Kırtıl; Google

за вас преразказа: Феята на Любовта

The post Akdamar – легенда за любовта appeared first on Зелен Свят.