Но като се има предвид важността на смъртта на Исус от самото начало на християнството, доста изненадващо е, че практиката на признаване на този значителен период се е променила значително през последните две хиляди години – и по някои много странни начини.

Днес Великият пост е свързан с 40-дневното въздържание, което Исус претърпява (Марк 1:13; Матей 4: 1–11; Лука 4: 1–13). Марк ни казва, че Исус е бил изкушаван от Сатана, но именно в Матей и Лука детайлите на изкушението са разкрити. И трите писания казват, че Исус е останал без храна за 40 дни.

Християните, като привърженици на много други религии, отдавна са постили. Но едва след като християните започват да постят конкретно преди Великден, около 300 години след смъртта на Исус, някой се е обърнал към Библията, за да намери източника за тази практика. Преди това, изненадващо, двете не се били свързани. И как се е случило това?

Постенето – не яденето (а понякога и пиенето) за продължителен период от време – е практика, която се връща много преди Исус. Древните евреи са постили в определени дни през цялата година. Марко 2: 18–23 и Матей 6: 16–18 например приемат за даденост, че постът е нормална част от еврейската религиозна практика. Други еврейски текстове от гръко-римския период показват поста като ефективен заместител на жертвата. Около сто години преди Исус Псалмите на Соломон 3: 8–9 описват пост като начин да се изкупят греховете и като обичайна практика на праведните.

В най-ранните години на християнството, християните изглежда са съблюдавали същите дни на пост, както и юдеите. Някои автори се противопоставят бурно на това културно и религиозно смесване. Йоан Златоуст (около 349-407 г.), пишещ срещу християни, които споделят нещо общо с евреите, предупреждава християните, които постят в еврейския ден на умилостивението Йом Кипур.

Да не се яде и да не се пие може да се разглежда като средство за изкупление, както при Йом Кипур, но също така може да разчисти пътя за очаквана среща с Бога. Моисей, например, пости, преди да се изкачи на планината, за да се срещне с Бога и да получи Десетте заповеди в Изход 34:28. Постът също е забележителен в други текстове, по-близо до времето на Исус, като например Езра 4. В този текст от първи век Езра се подготвя да получи откровения от Бога, като се въздържа от храна и напитки в продължение на седем дни. След периода на пост, ангел му казва божествени тайни.

Тогава постът на Исус в пустинята би бил разбран, за да го подготви да общува с Бога и да го укрепи срещу изкушенията на дявола. Не е чудно тогава, че по-късно християните започнали да свързват поста с това, да се доближат до Бога. Може би най-известното развитие на постната практика, която се появява след древността, са така наречените „свети анорексички” – жени като Анджела Фолиньо (1248–1309) и Катрин Сиена (1347–1380), които отказват всякаква храна, освен светото причастие

Християнските текстове още през втория век говорят за пост, който води до Великден, но различни християнски групи изглежда, че наблюдават различни типове и дължини на пост и дори в рамките на една църква има различия в мненията. Ириней Лионски отбеляза разнообразието:

„Спорът не е само за деня, но и за действителната форма на поста. Някои си мислят, че трябва да постят един ден, други два, други още повече; някои, по тези причини, смятат деня си за състоящ се от 40 часа ден, както и нощта“.

Най-ранното споменаване на траен пост от повече от два или три дни е в Дидаскалия, сирийски християнски документ, вероятно от третия век след Христа:

„Затова да постите в дните на Пасхата от десетия ден, който е вторият ден от седмицата; и да се държите само с хляб, със сол и с вода, в деветия час, до петия ден от седмицата. Но в петък и съботен ден изцяло, и нищо не вкусвайте… Защото така постихме и ние, когато пострадаше нашият Господ, за свидетелство за трите дни…“

Този текст свързва шестдневен пост с Великден и страданията на Исус, но изненадващо все още не е свързано с 40-дневното изкушение на Исус, изобразено в Матей, Марк и Лука. Петър I от Александрия през четвърти век свързва християнското покаяние (все още не пост) с 40-дневния пост на Исус в пустинята:

Достатъчно е, казвам, че от времето на подчинението им трябва да им се налагат други четиридесет дни, за да ги пазят в спомен за тези неща; четирите четиридесет дни, през които, въпреки че нашият Господ и Спасител Исус Христос пости, Той още беше, след като беше кръстен, изкушен от дявола. И когато те през тези дни са се упражнявали много и постоянно постили, тогава те нека гледат в молитва, размишлявайки върху това, което Господ е говорил на този, който Го е съблазнил, за да падне и да му се поклони. Отдръпни се, Сатана! Защото е написано: “Да се ​​покланяте на Господа, вашия Бог, и на Него само да служите.”

Всъщност вероятната причина, поради която постът по-късно е бил свързан с подготовката за Великден, е, че хората започнали да кръщават по Великден. Триседмичната подготовка за превръщането в християнин чрез кръщението включва гладуване и тъй като кръщението става по-силно свързано с Великден през четвърти век след Христа, възможно е гладуването да е станало по-обобщено и да е започнало а включва хора, които вече са били християни. Когато християните се спрели на един начин за изчисляване на деня на Великден, по времето на император Константин, не е имало един специфичен Велик пост.

Променящите се традиции, свързани с Великия пост, могат да се видят и в неотдавнашното съобщение на папа Франциск, че жените ще бъдат включени в службата по измиване на краката, за да се отбележи как Исус е измил краката на учениците си (Йоан 13: 1-20).

И в двата случая е ясно, че много от празниците и дните за пости на християнството предхождат религията, но също са били трансформирани във времето от нейните привърженици. И служи като напомняне, че нищо не остава същото – дори религията.

Превод – Нина Жишева

The post Първоначално Великият пост не е бил великденски appeared first on Зелен Свят.

Марк Твен със сигурност би се съгласил с нейната оценка. Негови са думите, че човек трябва да избере „Рая заради климата, ада заради компанията“.

Повечето от нас имат някаква концепция за рая, дори ако тя е формирана от филмите. И въпреки че не е толкова сложно като библейските идеи за ада, библейската концепция за рая също не е особено проста.

Като учен от Новия завет Паула Гудер пише:

“Невъзможно е да се твърди категорично какво казва Библията за рая … Библейските убеждения за небето са разнообразни, сложни и течни.”

Какво е Раят?

В християнската традиция небето и раят са свързани като отговор на въпроса „къде отивам, когато умра?” Идеята за мъртвите, които са на небето или се радват на рая, често носи огромен комфорт на опечалените и надежда за страдащите или умиращите. И все пак небето и раят първоначално са били повече за това къде живее Бог, както не и последен пристан на праведните.

Първият ред на Библията гласи, че небето е създадено заедно със създаването на земята (Битие 1). Това е преди всичко Божието обиталище в библейската традиция: паралелно царство, където всичко действа според Божията воля. Небето е място на мир, любов, общност и поклонение, където Бог е заобиколен от небесен двор и други небесни същества.

Библейските автори са си представяли земята като плоско място с преизподнята долу (царството на мъртвите) и купол над земята, който я отделял от небесата или небето горе. Разбира се, ние знаем, че земята не е плоска и тази тристепенна вселена няма смисъл за съвременния ум. Въпреки това, концепцията за небето (където и да се намира) продължава в християнската теология като място, където Бог обитава, както и богословските твърдения, че този свят не е всичко, което съществува.

Другата основна метафора за Божието обиталище в Библията е Раят. Според версията на Лука за разпъването на кръста, Исус разговаря с мъжете от двете му страни, докато чака да умре, и обещава на съседния кръст „днес ще бъдеш с мен в Рая“.

Позоваванията на Рая в Библията вероятно се дължат на влиянието на персийската култура и особено на персийските кралски градини (paridaida). Персийските оградени градини били известни с красивото си разположение, разнообразието на растителността, красивите огради и мястото, където кралското семейство можело спокойно да се разхожда. На практика те били рая на земята.

Райската градина в Битие 2 е поразително подобна на персийския кралски двор или Рая. Той има изобилие от водни източници в реките, които минават през него, плодове и растения от всякакъв вид за храна и е бил „приятен за окото“. Бог обитава там, или поне посещава, и разговаря с Адам и Ева като цар в царска градина.

В големите митични истории, които съставляват Библията, хората са изхвърлени от Едем заради непокорството си. И така, започва разказ за човешкото отделяне от божественото и как хората намират пътя си към Бога и Божието жилище (Рая). В християнската традиция Исус е средство за завръщане.

Великденската история

Великденското събитие, което християните празнуват по света по това време на годината, е за възкресението на Исус след насилствената му смърт на кръста три дни по-рано. Възкресението на Исус се възприема като обещанието, което е възможно за всички хора – възкресение за вечен живот с Бога. Това, разбира се, е въпрос на вяра, а не нещо, което може да бъде доказано. Но помирението с Бога е в основата на историята на Великден.

Последната книга на Библията, Откровения, обединява идеята за небето и Рая. Авторът описва видение за ново, новосъздадено небе, слизащо на земята. Не бягство от тази планета, а утвърждаване на всичко, което е създадено, материално и земно, но сега изцелено и обновено.

Това последно библейско виждане за небето много прилича на Райската градина – пълна с Дървото на живота, реките, растенията и Бога – въпреки че този път тя е и един огромен, мултикултурен град. В това, което по същество е завръщане в Едем, хората се примиряват с Бога и, разбира се, един с друг.

Небето или Раят в Библията е утопично виждане, предназначено не само да вдъхнови вяра в Бога, но и да се надява, че хората могат да въплъщават ценностите на любовта и помирението в този свят.

Превод – Нина Жишева

The post Какво и къде е Раят? appeared first on Зелен Свят.

Първият документален източник на легендата за Великденското зайче е историята, публикувана през 1680 г. (!!!) , в която е разказано за едно магическо създание, като заек, което  хвърля яйца в градината.  

Според центърът за детска литература и култура към Университета на Флорида, Великденският заек произхожда от 13-ти век. В предхристиянска Германия, между другото, хората се покланяли на богинята на зората, пролетта и плодородието  Еостра . Англо-саксонците също почитали тази богиня. Честванията в нейна чест се провеждали в деня на пролетното равноденствие. Асистенти на Еостра, били зайци, а те носели светлините, които давали  началото на зората на сутринта. И най-вероятно древните германци и англо-саксонците заели своя култ от много по-древните гърци, чиято Афродита също имала зайци в свитата си.

Но заекът не се е превърнал светкавично в символ на Великден. Трябвало да се бори с други суеверия. Има твърдение, че през 19-и в., германците и англосаксонците все още търсели символа на Великден, тъй като в Бавария кукувицата тайно слагала яйца, в Елзас това било щъркел, в Саксония петел, а в Хесен хората били убедени, че лисицата скрива яйцата.

Великденският заек дошъл в САЩ в началото на 18-ти век с имигранти. Сантименталните германци не искали да изоставят традицията си и след гражданската война заекът завладял Америка . И оттогава, в продължение на няколко века, американци и европейци си подаряват шоколадови зайци  на Великден. И децата им се разхождат из къщата, търсейки с ентусиазъм дори в най-уединените и труднодостъпни места, магически великденски яйца.

Признавам, че търговците много умело яхват всяка мания на човечеството. Преди Великден зайчета има в кухнята, във вид на сувенири, по дрехите, по карнавални костюми и партита за децата…

Понякога това стига до крайности, но ако носи радост на малки и големи. Ако усмихва децата и обединява хората, какво толкова лошо има в това? Аз съм за празнуването на всички празници, стига истинските ценности покрай празникът да не се изгубват в някаква външна демонстрация.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Защо Великденски заек?!? appeared first on Зелен Свят.

Да започваме!

Тези плетени щуротии напоследък са доста модерни, а ако сте сред сръчковците, които умеят да плетат, украсете още входната врата с нещо цветно и симпатично като плетен заек. Нека ахне още от вратата, мръсницата 😀

Ето и един еко вариант за венец. Сглобяването му не изглежда много лесно, но… говорим за сръчни хора тук. Останалите, заедно с мен – крачка назад, моля.

Нямаше как да пропусна… свежо, нестандартно и пораждащо усмивка!

Великденско мини дръвче декорирано с хартиени яйца… Аз бих използвала съд с някакви пастелни тонове, ама всеки си има вкус…

Изкуство за наистина сръчни хора….

Ето още една идея за декориране на тематично дръвче… Мммнного оригинално, браво.

За тези, които разбират от декупаж – много красота на едно място. Съчетанието от пеперуди и рози в нежни пастелни нюанси създава пролетно настроение и усмивка…

Упражнение за мързеливци. Купете нежна фигура на малка пеперуда. Боядисайте едно яйце и залепете пеперудата. После я закачете на подходящо място… Готово 🙂

Това изглежда лесно… мисля, че дори аз бих се справила…

Има хора, които притежават наистина завидно търпение… На мен не би хрумнало, но ето, че някой се е сетил да направи нещо, което доста прилича на драконово яйце от приказките. Ето и оцветен резултат.

За тези, които не жалят средства за да осигурят тематична атмосфера – производителите са помислили и създали дори тематични сервизи за хранене…Чудесно, но… не е ли малко в повече?!?

Не знам колко от вас все още разменят яйца по Великден със съседите си, но представете си тяхното очарование, ако вместо в по традиционният начин на цветни яйчица в чиния, която очаквате да ви върнат им подарите подобен буркан пълен с яйца… Не говоря за завистливата съседка от началото на статията… Тя е ясна!

Симпатични зайчовци, които може да пръснете из целият дом. Изработката им изглежда трудна, но убедена съм, че може да намерите чудесни и готови…

Малко желание, търпение и въображение и ще имате едно чудесно място по празниците!

източник снимки: Google, Pinterest

aвтор: Тезджан Ферад – Джани

The post Упражнения за сръчковци по Великден appeared first on Зелен Свят.

Но преди да започнете да поглъщате великденските си красоти, е важно да знаете колко дълго е необходимо да варите яйцата – никой не иска да прекара празника, или всеки друг ден от годината, болен от развалено яйце..

Колко време се варят твърдо сварени яйца?

Най-добре е твърдо сварени яйца е да се съхраняват в хладилник, според уебсайта на Incredible Egg. Необеленото твърдо сварено яйце би трябвало да издържи до една седмица, ако е съхранено правилно, но обелените яйца трябва да се консумират в същия ден. Сайтът препоръчва всички видове яйца да се съхраняват при температура 4°С или по-малко, „в оригиналната им опаковка върху вътрешен рафт и далеч от пикантни храни“. Не се препоръчва твърдо сварените яйца да бъдат замразявани, независимо дали са с черупка или не.

Колко време издържат твърдо сварените яйца на стайна температура?

Сега, когато става дума за яйца, които не са в хладилник, което вероятно е категорията на най-красивите великденски яйца, историята е съвсем различна. Цитирайки центровете за контрол и превенция на заболяванията, LiveStrong.com пише, че нетрайните храни, които включват яйца, издържат само около два часа извън хладилника. След това време те или трябва да бъдат изхвърлени или охладени отново. CDC добавя, че ако е над 32 градуса в зоната, в която се обслужват, да речем, на барбекю на заден двор или летен пикник, нетрайните храни трябва да бъдат изхвърлени само след един час.

Въпреки, че това би могло да разсее мечтите ви да се насладите на украсените си яйца като вкусна храна, със сигурност е по-добре да сте в безопасност, отколкото наистина болни. Най-добре просто им се наслаждавайте като произведения на изкуството си.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Колко дълго и как да съхраним великденските яйца appeared first on Зелен Свят.