Забраната да се яде червено месо и постът са форма на въздържание по време на Великия пост, който продължава четиридесет дни до Великден.

Въздържанието е жест на покаяние, в който вярващите се лишават от червено месо. Въпреки това, можете да ядете пиле, риба, морски дарове или други обикновени ястия.

Думата “въздържание” идва от латинската дума “жертва” и чрез тази жертва човек принася душата и тялото си като компенсация за щетите, причинени от греха.

Кодексът на каноничното право гласи, че „всички вярващи, всеки по свой собствен начин, трябва да се покаят според Божия закон”.

Следователно, от 14 до 59 години, хората са призовани да практикуват въздържание в чест на Христос.

В миналото приготвянето на храна, която включва месо, било скъпо и се е считало за много удовлетворяващо. Така „формата на пост е била отказът от месо“, казва отец Донато Хименес.

В момента въздържанието означава не само „да се откажеш от месо, но и други изискани деликатеси”, като бързо хранене, сладкиши, закуски и други приятни гастрономически ястия, каза той.

Трябва да отбележим, че въздържанието не е едно и също нещо като пост. Постенето обикновената храна трябва да замени с хляб и вода.

Целта на въздържанието от храна и напитки е да въведе в човешкото съществуване не само необходимия баланс, но и човек да изостави своите „потребителски“ навици.

Потребителите са една от характеристиките на западната цивилизация. Материално ориентираният човек често злоупотребява. Напоследък цивилизоваността се измерва с количеството и качеството на нещата, които могат да бъдат осигурени.

Тази цивилизация на потреблението осигурява материални ползи не само, за да служи на човека за развитието на творческите му и полезни дейности, но и да задоволява чувствата и удоволствията.

Истинският човек трябва да се въздържа от много средства за консумация. Той просто трябва да се научи да казва „не“.

Постът е запазен с по-голяма тежест на изток; докато на Запад традициите са леко опростени, но духът на покаяние е запазен.

Превод – Нина Жишева

The post Защо по време на Великия пост не бива да се яде червено месо appeared first on Зелен Свят.

Но като се има предвид важността на смъртта на Исус от самото начало на християнството, доста изненадващо е, че практиката на признаване на този значителен период се е променила значително през последните две хиляди години – и по някои много странни начини.

Днес Великият пост е свързан с 40-дневното въздържание, което Исус претърпява (Марк 1:13; Матей 4: 1–11; Лука 4: 1–13). Марк ни казва, че Исус е бил изкушаван от Сатана, но именно в Матей и Лука детайлите на изкушението са разкрити. И трите писания казват, че Исус е останал без храна за 40 дни.

Християните, като привърженици на много други религии, отдавна са постили. Но едва след като християните започват да постят конкретно преди Великден, около 300 години след смъртта на Исус, някой се е обърнал към Библията, за да намери източника за тази практика. Преди това, изненадващо, двете не се били свързани. И как се е случило това?

Постенето – не яденето (а понякога и пиенето) за продължителен период от време – е практика, която се връща много преди Исус. Древните евреи са постили в определени дни през цялата година. Марко 2: 18–23 и Матей 6: 16–18 например приемат за даденост, че постът е нормална част от еврейската религиозна практика. Други еврейски текстове от гръко-римския период показват поста като ефективен заместител на жертвата. Около сто години преди Исус Псалмите на Соломон 3: 8–9 описват пост като начин да се изкупят греховете и като обичайна практика на праведните.

В най-ранните години на християнството, християните изглежда са съблюдавали същите дни на пост, както и юдеите. Някои автори се противопоставят бурно на това културно и религиозно смесване. Йоан Златоуст (около 349-407 г.), пишещ срещу християни, които споделят нещо общо с евреите, предупреждава християните, които постят в еврейския ден на умилостивението Йом Кипур.

Да не се яде и да не се пие може да се разглежда като средство за изкупление, както при Йом Кипур, но също така може да разчисти пътя за очаквана среща с Бога. Моисей, например, пости, преди да се изкачи на планината, за да се срещне с Бога и да получи Десетте заповеди в Изход 34:28. Постът също е забележителен в други текстове, по-близо до времето на Исус, като например Езра 4. В този текст от първи век Езра се подготвя да получи откровения от Бога, като се въздържа от храна и напитки в продължение на седем дни. След периода на пост, ангел му казва божествени тайни.

Тогава постът на Исус в пустинята би бил разбран, за да го подготви да общува с Бога и да го укрепи срещу изкушенията на дявола. Не е чудно тогава, че по-късно християните започнали да свързват поста с това, да се доближат до Бога. Може би най-известното развитие на постната практика, която се появява след древността, са така наречените „свети анорексички” – жени като Анджела Фолиньо (1248–1309) и Катрин Сиена (1347–1380), които отказват всякаква храна, освен светото причастие

Християнските текстове още през втория век говорят за пост, който води до Великден, но различни християнски групи изглежда, че наблюдават различни типове и дължини на пост и дори в рамките на една църква има различия в мненията. Ириней Лионски отбеляза разнообразието:

„Спорът не е само за деня, но и за действителната форма на поста. Някои си мислят, че трябва да постят един ден, други два, други още повече; някои, по тези причини, смятат деня си за състоящ се от 40 часа ден, както и нощта“.

Най-ранното споменаване на траен пост от повече от два или три дни е в Дидаскалия, сирийски християнски документ, вероятно от третия век след Христа:

„Затова да постите в дните на Пасхата от десетия ден, който е вторият ден от седмицата; и да се държите само с хляб, със сол и с вода, в деветия час, до петия ден от седмицата. Но в петък и съботен ден изцяло, и нищо не вкусвайте… Защото така постихме и ние, когато пострадаше нашият Господ, за свидетелство за трите дни…“

Този текст свързва шестдневен пост с Великден и страданията на Исус, но изненадващо все още не е свързано с 40-дневното изкушение на Исус, изобразено в Матей, Марк и Лука. Петър I от Александрия през четвърти век свързва християнското покаяние (все още не пост) с 40-дневния пост на Исус в пустинята:

Достатъчно е, казвам, че от времето на подчинението им трябва да им се налагат други четиридесет дни, за да ги пазят в спомен за тези неща; четирите четиридесет дни, през които, въпреки че нашият Господ и Спасител Исус Христос пости, Той още беше, след като беше кръстен, изкушен от дявола. И когато те през тези дни са се упражнявали много и постоянно постили, тогава те нека гледат в молитва, размишлявайки върху това, което Господ е говорил на този, който Го е съблазнил, за да падне и да му се поклони. Отдръпни се, Сатана! Защото е написано: “Да се ​​покланяте на Господа, вашия Бог, и на Него само да служите.”

Всъщност вероятната причина, поради която постът по-късно е бил свързан с подготовката за Великден, е, че хората започнали да кръщават по Великден. Триседмичната подготовка за превръщането в християнин чрез кръщението включва гладуване и тъй като кръщението става по-силно свързано с Великден през четвърти век след Христа, възможно е гладуването да е станало по-обобщено и да е започнало а включва хора, които вече са били християни. Когато християните се спрели на един начин за изчисляване на деня на Великден, по времето на император Константин, не е имало един специфичен Велик пост.

Променящите се традиции, свързани с Великия пост, могат да се видят и в неотдавнашното съобщение на папа Франциск, че жените ще бъдат включени в службата по измиване на краката, за да се отбележи как Исус е измил краката на учениците си (Йоан 13: 1-20).

И в двата случая е ясно, че много от празниците и дните за пости на християнството предхождат религията, но също са били трансформирани във времето от нейните привърженици. И служи като напомняне, че нищо не остава същото – дори религията.

Превод – Нина Жишева

The post Първоначално Великият пост не е бил великденски appeared first on Зелен Свят.