Мозъкът чува или вижда нещо смешно и подсказва на мускулите да се задействат, за да изразят емоцията. Петнадесет мускула се активизират, притварят очите и изкривяват бузите. Но това е само скулната главна мускулатура – отговорна за повдигането на ъгълчетата на устата нагоре, което привлича цялото внимание. Междувременно мозъчният ствол получава посланието, че следва веселба и че функцията на белите дробове ще трябва да се справи със задачата да осигури въздух за две действия – дишане и смях, особено когато епиглотисът е наполовина затворен, което води до смесване на въздух и звуци, което звучи като ха-ха, хи-хи или хо-хо. На всеки 210 милисекунди. Сериозно, има специано проучване на това. Може дори да ви се случи и емоционално изтърване на течности – да ви потекат сълзи от смях.

Цялото това кискане налага допълнителни изисквания към вашето тяло, към сърцето ви, което сега изпомпва по-бързо, за да навакса кислорода, който широкият маркуч на устата ви изхвърля. Докато мускулите на лицето и стомаха ви се съкращават, останалите мускули се отпускат, докато енергията на смеха изтласква навън ресурсите на тялото.

И тогава се появява онзи сладък поток от хормони под формата на ендорфини, които, в съчетание с отслабването на мускулите, може да причини еуфория. В същото време хормонът на стреса, кортизолът, си взима кратка почивка.

И всичко това само  в рамките на 75 милисекунди.

А това, кое подбужда този 75 милисекунден смях, е съвсем друга история.

Превод от аглийски – Нина Жишева

The post Анатомия на смеха ни appeared first on Зелен Свят.