Златото е извънземно.

Вместо да произлиза от земята, то се е „сготвило“ в космоса. Имаме го на Земята заради катастрофални звездни експлозии, наречени супернови. Звездите са главно направени от водород – най-простият и лек елемент. Огромното гравитационно налягане компресира и задейства ядрен синтез в ядрото на звездата. Този процес излъчва енергия от водородните, което кара звездата да блести. В продължението на милиони години синтезът трансформира водорода в по-тежък елемент. Ако звездата експлодира тежките елементи започват да консумират по-леките от налягането, превръщайки се от желязо в сребро, в злато и най-накрая в уран.

Налягането на избухването изпраща елементите навсякъде из вселената. Газовете и отпадъците от звездата се натрупват и сформират нови планети. Нашата Земя вероятно е била създадена точно по този начин. Билиони години по-късно, ние извличаме ценните материали чрез добив – скъп процес, създаден заради рядкостта на златото. Всичкото злато, което някога сме изкопали от земята може да бъде събрано в 3 олимпийски басейна. Самото злато е около 20 пъти по-тежко от вода.

Но как можем да го създадем?

Като използваме ускорители на частици, можем да имитираме сложната ядрена реакция, който създават златото във вселената. Но тези машини могат да създадат злато атом по атом. Така, че ще отнеме годините на вселената, за да се създаде един грам злато, на цена много по-скъпа от текущата цена на златото. Хипотетично, ако изкопаем всичкото злато на Земята има други места, на който можем да го намерим. Океаните ни съдържат около 20 милиона разтворено злато, но в изключително малка концентрация.

Може би един ден ще видим астронавтите ни как полаят повърхността на другите планети в слънчевата ни система в търсене на злато.

Автор: Мартина С. Попова

The post Можем ли да създадем злато? appeared first on Зелен Свят.

Тауринът получил името си през 1820 година от латинската дума „тауръс“, което означава вол или бик. Вероятно причината за това наименование е, че първоначално веществото било произведено от жлъчната течност на воловете. Таурина е аминокиселина, органична молекула, която съдържа амино група. Но няма карбоксилна група както двадесетте стандартни аминокиселини. Телата ни могат да създават таурин, но също може да бъде набавен от консумирането на храни като месо и риба. Той се съдържа и в човешката кърма. Има тауринови молекули в мозъка, сърцето, мускулна тъкан и жлъчните течности.

Учените вярват, че тауринът помага с балансиране на течностите, правилно развитие на скелета и централната нервна и сърдечно-съдовата система. Може да служи и като антиоксидант, помагайки предпазването на клетките. Някой проучвания смятат, че мускулите могат да отделят таурин по време на физични упражнения. За това, много сметнали, че веществото би било добра добавка и в крайна сметка, то попаднало в енергийните напитки. Проучванията на веществото не са особено обширни, което довежда до неточни резултати. Някои хора показали леко повишаване на издръжливоста, бдителноста и мисленето, докато други не показани никаква промяна.

Енергийните напитки съдържат изключително много кофеин, витамин Б, захар и други вещество, който могат да постигнат същият ефект в мозъка. Със всичките тези съставки взети заедно е трудно да се каже дали тауринът има ефект върху човешкото тяло. Всички са съгласни, че е нужно по обширно проучване за да се установи действието на тауринът. За сега, количеството, което енергийните напитки съдържат е безопасно и няма проблем да бъде добавено като съставка.

Автор: Мартина С. Попова

The post Таурин в енергийните напитки? appeared first on Зелен Свят.

Когато кажем, че нещо е „горещо“ или „пикантно“ означава, че то активира чувствителни на топлина неврони. Конкретният рецептор задейства болка когато е изложен на високи температури или киселини. Пикантните неща са горещи, защото мозъкът мисли, че сте се изгорили. Капсаицин, основният пикантна съставка в чилито, активира този рецептор. Ресинефатоксинът прави същото, но с по-голяма сила. Лабораторните тестове показват, че е от 100 до 10,000 пъти по-пикантен. Разбира се, хранителните продукти измерват пикантността, като използват топлинната единица в сковал, кръстена на нейният създател, фармацевтът Уилбър Сковал. Използвайки тази скала, чушката халапеньо е около 2,500 до 8,000 сковални единици топлина, докато каролина рийпър е от 1,5 до 2,2 милиона. Чистият екстракт от капсаицин е 16 милиона сковала. Ресинефатоксинът обаче надхвърля всички тях с зашеметяващите 16 милиарда сковала топлина. Няма горещ сос, съдържащ това вещество за доброто на човечеството.

Учените смятат, че поглъщането на по-малко от 10 грама от веществото може да бъде фатално. Смята се за толкова опасно, че учените, работещи с него трябва да вземат специални мерки против изгаряния. Може да бъде създадено само по един начин. Използва се кактус, произхождащ от Мароко. Колкото и странно да звучи, изглежда, че учените се опитват да го превърнат в лечение на силна болка. Причината е, че то активира невроните за болка толкова силно, че те се изтощават.

Но докато медицинският потенциал на ресинефатоксин е интригуващ, веществото е изключително опасно за употреба. Със сигурност не е нещо, което трябва да опитате вкъщи, терапевтично или като подправка за къри. Съществуват много по-приятни и безопасни начини да направите храната си пикантна.

Автор: Мартина С. Попова

The post Най-горещият химикал на света appeared first on Зелен Свят.

А някога питали ли сте се какво точно гледате?

Очевидно е, че това което виждате не е солидно. Но също така не е и течност. Тогава остава да е газ? Да, но от научна гледна точна огънят е различен от газовете. Можете да го видите и посочите. Газовете съществуват в едно състояние, докато огъня евентуално ще изгори и ще затихне. Грешка е да се каже, че огъня е плазма, подобна на светкавицата. Плазмите не съществуват в стабилно състояние. Те са част от мигът, в който електроните им се отделят в пространството.

Тогава както е огънят?

Оказва се, че огънят не е изобщо материя. Това е нашето сензорно усещане на химическа реакция горене. Огънят прилича на процеса, при който листата си сменят цвета, миризмата на зрелите плодове или светлината на светулките. Всички тези да сензорни сигнали, които ни показват, че се случва химическа реакция. Разликата при огъня е, че задейства няколко обоняния наведнъж. Горенето прави това възможно като използва гориво, топлина и кислород.

При лагерен огън, когато клонките са нажежени от топлината, стените на техните клетки се разлагат. Те отделят захар и други молекули във въздуха. Тези отделени вещества реагират с кислорода и създават въглероден диоксид и вода. В същото време, всички остатъци от вода по клонките се изпаряват и изсушават дървото. Това произвежда задоволителният звук на пукащото дърво в огъня. С нажежаването на огъня водата и въглеродния диоксид се разширяват и създават издължена, виеща се ивица. Гравитацията спомага да неравномерностите, които виждаме. Това създава характерната форма на огъня, която всички познаваме.

Виждаме всичко това защото процеса „горене“ също произвежда светлина. Молекулите излъчват светлина когато се нагорещят. Цветът на молекулите зависи от горещината. Най-горещите пламъци за бели или синкави. Видът на молекулите също може да повлияе на цветът.

Огънят, погледат под лупа, е толкова странен, че не е учудващо, че първите хора, които са успели да го създадат са си помислили, че е дар от бога. За по-голямата част от нашата история дори не сме знаели какво представлява, освен това, че без него животът ни бил хиляди пъти по-труден, а еволюцията ни много по-бавна.

Автор: Мартина С. Попова

The post Огънят – твърд, течен или газ? appeared first on Зелен Свят.