В Украйна се смята, че магьосник може да атакува един човек три пъти. Ако не успее да навреди на човека, индивидът става много мъдър. Така магиите ще се обърнат срещу магьосника, който ги е изпратил и той умира.

Най-често човек може да придобие злите сили на магьосничеството по неволен начин при смъртта на магьосник. Смята се, че привиденията са се родили, когато умре човек с опашка. Ако магьосникът не предаде своите сили в момента на смъртта си на някой друг, се смята, че той ще остане наполовина мъртъв и ще стане привидение. Ето как от гроба си излизат привидения, за да преследват живите си роднини, а починалият магьосник няма да се възползва от вечната почивка в отвъдното.

Един магьосник не може да вземе със себе си знанията си за магьосничество в гроба. Ето защо всеки магьосник, когато трябва да умре, бил длъжен да предаде всичките си магически знания за магьосничеството на някой друг. „Предаването на науката“, както се е наричало, било правено по един от двата начина. Първият се отнасял до предаването на знанието на новак. Обикновено това е бил млад мъж или племенник на магьосника. Този младеж трябвало да се закълне, че няма да сподели това знание с никого.

Вторият метод се отнасял до предаване на знанието на избран. Избраният обикновено не знаел силата, която е получил. Този метод се нарича „предаване на силите на магьосничеството чрез заразяване“. Избраният индивид получава от магьосника онова, което е обикновена вещ, без съществено значение, но по този начин поглъща всички предадени знания.

Пример за такова предаване на силите на магьосничеството има в историята за магьосника, който почувствал, че времето на смъртта му е наближило. Усещайки това, той се обърнал към племенника си, добро дете на десет години, което било любимец на стареца. Старият магьосник му казал: “Племеннико, скъпи племеннико, вземи това!” Племенникът получил малка метла, която взел и си тръгна. Малко след това детето започнало да има видения и кошмари. И тогава демоните дошли на негово разположение.

Друга история разказва за магьосник и умно момиче. Магьосникът казал на момичето: “Ето, вземи това!” Но момичето веднага разбрало какво се случва, така че отговорило: “Дай го на онзи, от когото си го взел!”

Тези убеждения относно принудителното посвещаване и предаването на демоничните сили на магия са свързани с убеждението, че магьосниците обикновено имат ужасна смърт. В една силно етична визия на нещата, магьосниците са длъжни да предават знанията си.

Все пак има многобройни убеждения, които свидетелстват за обратното, например, в случаите, когато магьосник не е успял да предаде магическите си знания. Ако някой е бил заблуден и е взел онова, което му е било дадено, магьосникът можел да умре в мир. Това се е смятало за основен принцип на магията. Самият обект, получен от начинаещия, не притежава магични сили, но предаването му, само по себе си, е това, което осъществява прехвърлянето.

Случай от Румъния казва, че преди смъртта си човек, притежаващ “дарбата”, трябвало да го даде на някой друг. Ако не успее да направи това, магьосникът ще бъде измъчван и няма да му бъде позволено да умре. Случаят е на богат човек на име Кости от Михалцея. Когато бил на смъртно легло, никой не пожелал да го докосне. Всички се страхували, че той може да каже „Предавам ти го“. По този начин демоните щели да бъдат прехвърлени у този, който докоснал умиращия и той по никакъв начин нямало да може да се отърве от прехвърлените сили и знания до своята смърт, когато трябвало да ги предаде на някой друг.

Превод – Нина Жишева

The post Защо се страхуваме да докосваме умиращите appeared first on Зелен Свят.

Баба Яга обикновено се придвижва в хаван, а не с метла, като използва чукалото и за летене и като магическа пръчка. Приказките с нея обикновено се случват в колибата й. Тя се намира дълбоко в гората, стои на кокоши крака и има глава на петел, с ограда от човешки кости.

Тя лежи на печката, а огромната печка се простира от единия край на колибата до другия, което подчертава нейната големина и магия. Печката е друг общ детайл в приказките за Баба Яга, тъй като наказанието за неизпълнена задача е било да бъдеш сготвен и изяден. Въпреки нейния апетит за хора, Баба Яга винаги е изобразявана като слаба и кокалеста старица.

Основните характеристики на Баба Яга пораждат несигурността около нея. Тя варира от това да действа като благодетел или като злодей – помага на героя на славянския мит или му пречи. Тя не преследва никого, без да бъде провокирана, без човекът да дойде поне до вратата на колибата й, а това навежда на мисълта, че все пак тя притежава някакъв морал. Независимо от това, каквото обещание дава на героя след завършването на задачите й, тя държи на думата си.

Повечето известни истории за Баба Яга не са за нея, а за героите, които я срещат.

Баба Яга често се отъждествява и като фигурата на Майката Земя, която оказва влияние върху естествения свят чрез трима от слугите си, за което свидетелства Василиса. Два пъти Василиса вижда трима ездачи – бял, червен и черен. Когато попитала кои са те, Баба Яга й казва, че те са Денят, Слънцето и Нощта, всеки контролиран от нея, всеки неин слуга. В този случай читателят може да види силата на Баба Яга да контролира живота на земята.

Друга приказка за Баба Яга включва селските деца, които са жертви на жестока мащеха. Тя праща децата при Баба Яга, за да се отърве от тях, но те успяват да избягат от хижата на вещицата с помощта на всички животни, растения и предмети, които Баба Яга пренебрегва. Черният котарак им помага, защото те го хранят; една порта затваря Баба Яга, защото тя никога не я смазва; дори дърветата от гората се опитват да препречат пътя й, защото тя не ги уважава. Така децата се връщат вкъщи живи и здрави. Приказката завършва щастливо, мащехата е изгонена и бащата защитава децата си, а Баба Яга е един от важните фактори – ако не беше тя, нещата нямаше да се проявят в истинската си светлина. Така, приемайки я за божество, близко до Майката Природа, естественият свят се обръща към нея, за да положи страданията си в нейните ръце. Учените все още трудно я поставят в определена категория, тъй като тя определено принадлежи на много.

Именно поради неуловимостта на характера й Баба Яга остава такъв интригуващ митичен образ и продължава да бъде обсъждана и изследвана от учените. Тя добавя мистерия и несигурност към всяка една от приказките, в които участва, тъй като до края им читателят не е сигурен дали намеренията й ще бъдат злонамерени или спасителни. Именно тази дилема – добра ли е Баба Яга или е зла вещица, е една от многото, които полагат основата на проучванията на учените в областта на славянската литература.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Баба Яга – Нечестивата вещица от славянския фолклор appeared first on Зелен Свят.

Символът на мъдростта и свещената птица на Атина, бухалът е потопен в суеверия. От християнската ера птицата натоварена с негативизъм, който е ясно отразен в старите суеверия. Това може да се дължи на езическата му символика и на факта, че е птицата на древногръцката богиня Атина.

Появата на бухал през нощта, когато хората са безпомощни и слепи, го свързва с неизвестното. Плиний (23-79 г. сл. Хр.) описва бухала като: „самото чудовище на нощта“ и твърди, че „когато се появи, то предвещава нищо друго освен зло“.

Вътрешностите на совите притежават лечебни свойства, които могат да възстановят здравето и да облекчат болката. Например, смес от мозък на сова и масло, нанесена директно в ушния канал, лекува болки в ушите.

Бухането на совите се смятало за лошо предзнаменование. В древен Египет, ако един нисш служител получи глиф на сова от фараона, се е разбирало, че получателят трябва да отнеме живота си. В културата на Теотиуакан, бухалът също се възприемал като зъл знак, както и като едно от многото свещени животни на бога за дъжд Тлалок. През Средновековието в Европа, бухалът е бил придружител на вещици и обитател на тъмни и нечестиви места.

В древността са вярвали, че магарешка кашлица се лекува със супа от бухалско месо.

Ако бухал бухне в полунощ, това се приемало за поличба, че някой скоро ще умре, но, ако бухне посред бял ден, било на пожар. Тъй като християнското суеверие гледало на бухала изключително негативно, хората вярвали, че ако бухал бухне директно в лицето на някого, това било на лош късмет. От друга страна езическите схващания приемали това за добра поличба- смятало се, че по такъв начин мъдрата птица предавала мъдростта си на човека.

Ако през нощта бухалите започнат да бухат усилено, в Средновековието смятали, че вещиците са навън и шетат наоколо. Не е кой знае каква изненада свързването на бухала – птицата на свещеното познание с вещиците – ученичките на свещеното познание.

На други места са вярвали, че ако срещнете бухал през нощта, предстои ви да се придобиете голямо предимство над другите хора в работата си.

За белите сови се е вярвало, че са душите на мъртви хора, другаде са смятали, че птиците могат да показват къде има скрити съкровища.

Ако вие бухнете на бухала и той ви отговори, очаквайте късмет през останалата част от месеца.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Бухалът – зла поличба, предсказание за добро или просто птица appeared first on Зелен Свят.