През 1813г. естественикът Ж. Ж. Одюбон наблюдава ято ектописти, прелетни американски гълъби. Преценява броя им на един милиард. Прелитането им трае 3 дни. Един век по-късно обаче, през 1914г., последният представител на този вид умира в САЩ след един безумен лов. Фолклендският вълк, морската видра, новозеландското моа и южноафриканската куага също са изчезнали заради лова. Източник на храна и печалби, ловът често се практикува като развлечение. Завади него изчезва додото на о-в Мавриций. Бенгалският тигър е все по-рядък, а тези от Бали и Ява вече ги няма. И днес се стреля по белите мечки със снайпер.

От началото на миналия век риболовът унищожава популацията на сините китове. От 200 000 през 1950г. се останали едва 2000 в края на 80-те години. Забраната за лова и създаването на убежища трябва да позволява на вида да се разпространи отново. Днес особено заплашени са акулите заради вкусните им перки. Индустриалният риболов заплашва също делфините, защото малките им се давят, заседнали в огромните мрежи.

Днес 2000 животински видове са заплашени от изчезване. Вече има закон за лова, риболова, търговията с кожи, слонова кост, рогове и др. Но бракониерството и незаконната търговия още съществува. Така хиляди оцелоти и гепарди се убиват заради красивата им петниста кожа. Едно палто изисква кожата на двадесетина оцелоти! От кожата на убитите варани се правят чанти…

Слоновете и носорозите се унищожават заради бивните и роговете им слоновете са обект на защита, което намали леко търговията със слонова кост. Носорозите дължат спасението си на едно крайно решение: отрязването на рогата им. Бракониерите не убиват животни, лишени от най-ценната им част.

Предпиетите мерки за защита на някои животински видове доказват полезността си. Няколко години без лов позволиха на сивите китове да се увеличат от 1000 до 20 000 екземпляра. Все пак, за да се възстанови популацията на зелената морска костенурка, се наложи да се събират яйца и да се отглеждат малките в басейни. Всяко спасяване на един вид е предизвикателство за човека, Ако е лесно да се разрушава, то възстановяването на това, което природата е изградила за милиони години, е трудна задача.

The post Изчезнали и застрашени видове appeared first on Зелен Свят.

Семейството на мечките е на почти 25 милиона години. Разпространили са се в Европа, Азия и Америка и са се приспособили към различни климати. Единственият африкански представител (атласката мечка) днес е напълно изчезнал. Мечките могат да бъдат класирани в три категории: голяма мечка от умерените пояси. полярна мечка и по-дребните тропически мечки. Всички тези видове имат обща тъжна черта: те да застрашени от изчезване поради лов или разрушаване на биосредата им.

В областите със сурова зима, в края на есента мечката се настанява в убежище, за да прекара неблагоприятния сезон. Тя издълбава леговище или нещо като иглу, но може да подготви и естествена кухина (пещера или хралупа). Бърлогата й е застлана със сухи треви, листа и клонки, служещи за постеля. Тогава тя изпада в дълбок сън, прекъсван от пробуждания, когато излиза, за да се храни, ни никога не се отдалечава от леговището . Тя живее главно от запасите мазнина, натрупани през есента.

Силно отслабнали от зимния сън, мечките излизат през пролетта за нов сезон. Женската, останала сама след съвкуплението (май-юни), използва тази почивка, за да роди в леговището от 1 до 3 мечета. Много внимателно към малките си, майката ги отглежда две години до раждането на ново поколение.

The post Големи, пухкави мечета appeared first on Зелен Свят.

Делгинът принадлежи към разред Китоподобни, като кита, кашалота и морската свиня, т.е. топлокръвен бозайник, дишащ с бели дробове, който ражда своите малки и ги кърми. Съществуват 37 вида делфини, които се отличават помежду си по размера и по местоживеенето (студени и топли морета, реки). Този бозайник превъзхожда рибите в много области: с неоспоримата си интелигентност, със силно развитите си сетивни органи, но съще и с анатомията си, която му осигурява във водата забележителна скорост и ловкост.

Делфинът може да умре, ако в плен е изолиран в басейн. Действително, когато е на свобода, той никога не живее сам. Движи се спред семейна група от няколко възрастни екземпляри, мъжки и женски, без йерархия помежду им, придружени от техните малки. Всички ловуват и играят заедно.

Женската ражда най-често само по едно малко. Майката изтиква новороденото на повърхността, за да поеме първата си глътка въздух. Още с разждането си, малкото може да следва майка си, ако тя не плува много бързо. Кърменето става под водата. Бозките, снабдени с мускули, изтласкват млякото под налягане. То е много хранително: за 2 месеца малкото удвоява теглото си. Кърменето продължава приблизително 16 месеца, а после се заменя с риба. През целия този период майката пази отблизо своето малко. Ако го нападне акула, тя не се колебае да разкъса черния й дроб с мужуната си!

Всички делфини мигрират, за да следват рибните пазажи, с които се хранят, Риби, калмари и ракообразни: това е менюто на делфините. Косатката напада дори китове или своите събратя. Някои учени смятат, че делфинът парализира с ултразвук, излъчват от изпъкналото му чело. Това китообразно е снабдено и с остри зъби, като всички месоядни. Те му позволяват да разкъсва плячката си.

The post Жъвотът на делфините appeared first on Зелен Свят.

Сивият кит е единственият, които се храни с организми от дъното на морето, като прецежда тинята. Този кит от Северния Тихи океан предприема дълги сезонни миграции. Прекарва лятото в Арктика и идва през зимата да се размножава в топлите води на Калифорнийския залив. Сивият кит се съвкуплява по пътя си на юг. Женската ражда по едно малко всеки две години. При раждането си то е дълго 5 метра и тежи 500 килограма.

Като бозайник, китът трябва да се изкачи на повърхността, за да диша. Той изхвърля мощно въздуха от дробовете през “пръскалата”, а после вдишва. След кратка пауза той повтаря многократно операцията, за да издиша, влажният и топлият въздух от дробовете се кондензира над водата и образува донтан от капки. Височината и формата на фонтана зависи от вида. Така гренландският кит издишва две струи, а гърбатият – ниска дебела струя. Някои китове могат да останат до 80 минути под водата, без да дишат. Финвалът пък може да се гмурне до 500 метра дълбочина.

Дълго време научното наблюдение на китовете е било трудно. Наистина тези животни прекарват от 5 до 10% от времето на повърхността, а много от тях живеят в открития океан. Днес спежиалистите разполагат с нови техники. След разпознавателни снимки те правят биопсии. За целта те се доближават до кита с лека лодка и забиват до гръбния му плавник стрела с кух връх, с който вземат проба от кожата и мазнината. Пробите, анализирани в лаборатории, позволяват да се опознае добре животното и да се определи полът му. Днес вече е сигурно, че ако два кита плуват заедно, то това е семейна двойка. Скоро ще може да се определят генетичните връзки между групите китове в една и съща зона.

The post Нещо повече за китовете appeared first on Зелен Свят.

От появата на предците им преди 400 милиона години, акулите са се разпространили във всички морета. Повечето не обичат твърде топлите води. Много тропически акули прекарват зимата до екватора, след това мигрират на север или юг в по-хладни води. Някои, като гренландската акула, са се приспособили към ледените води на полярните морета. Акулата булдог може даже да живее в сладки води и изкачва понякога течението на реки, като Амазонка в Южна Америка, изминавайки над 3000км!

Акулите имат от 5 до 7 хрилни цепки, разположени отстрани зад главата. Водата нахлува през устата и минава през хрилете – органи, които филтрират водата, за да усвояват кислорода, след което изхвърлят въглероден двуокис. Водата излиза през хрилните цепки. Някои дънни акули, като котешката, притежават мускулна система за изпомпване на водата през хрилете, а други нямат такава система. За да дишат, те трябва да плуват винаги с отворена паст, за да осигуряват непрекъснат поток вода през хрилете. Все пак Кусто е наблюдавал абсолютно неподвижни спящи акули.

За разлика от рибите, акулите нямат плавателен мехур, който им помага да плуват. По-тежки от водата, те веднага потъват, щом спрат придвижването си. При някои видове черният дроб съдържа леко масло, чието количество се променя според дълбочината и им позволява да контролират плавателността си. Така те могат лесно да изплуват и да се потапят.

Много грапава при допир кожа на акулите е покрита с изострени люспи. Те се наричат кожни зъбчета, защото наистина са такива, сраснали с кожата!

The post Акули във всички морета appeared first on Зелен Свят.

Според ново проучване, по-богатите градски райони в Южна Африка привличат повече местни видове птици, отколкото по-малко заможните. Това е така, защото кварталите съдържат повече зелени площи, които осигуряват местообитание за животните. Първоначално идентифициран по време на проучване от 2003 г. на растителното биоразнообразие във Финикс, Аризона, този т.нар. „Луксозен ефект“ оттогава е бил открит в множество видове, включително насекоми, прилепи и гущери.

Големи и силно озеленени дворове, както и изобилие от вода са всички фактори, които привличат дивата природа и растенията. Проблемът с минали проучвания, казва водещият автор Дан Чембърлейн, еколог в италианския университет в Торино, е, че почти всички от тях са били проведени в сравнително богати страни в Северна Америка, Европа и Австралия. Урбанизацията и загубата на биологично разнообразие обаче са по-концентрирани в части от Южна Америка, Югоизточна Азия и Африка.

Сега Чембърлейн и колегите му потвърдиха, че луксозният ефект съществува в Южна Африка и те призовават градските архитекти да гарантират, че всеки има достъп до природата. Учените предлагат половината от градските зони в света да бъдат посветени на паркове и други зелени площи, в полза на хората и дивите животни.

“Заможните имат достъп до предимствата на зелените пространства – защо бедните хора трябва да са лишени от това?”

Това, което прави Южна Африка привлекателно място за проучване, е високите нива на неравенство в доходите, както и процъфтяващите градски райони с жилища, вариращи от богати, западни жилища до бедни квартали, казва Чембърлейн. Използвайки данни от втория проект за южноафрикански атлас за птици, гражданска научна инициатива, в която доброволци идентифицирали видове птици, наблюдавани по време на посещения в конкретни области, Чембърлейн и колегите му от университетите на Кейп Таун и Витватерсанд измерват биоразнообразието на местните птици в 22 градски зони.

Количественият анализ разкри, че луксозният ефект не съществува ако пътната настилка, жилищата и други градски укрития са над 38%.

“Чудесно е, че те са изчислили броя”, казва Мишел Траутвайн, ентомолог от Калифорнийската академия на науките, която изследва луксозния ефект. В проучване от 2016 г. тя открила, че богатите домове в Северна Каролина са домакин на повече видове насекоми, отколкото жилища с по-ниски разходи.

The post Защо птиците предпочитат богатите квартали? appeared first on Зелен Свят.

Има водорасли с различен размер и във всички влажни среди: морето, реките, канализацията, даже в горите и калта. Не всички водни растения да водорасли. Последните да много особени: без корени, стъбло, цветове, даже без истински листа – изградени са от разположени една до друга клетки. Те образуват тялото, наречено “талус”.

Водораслите, както повечето разтения, имат хлорофил: той им позволява да се хранят с минерални соли от почвата. Тъй като водораслите хямат корени, целият им талус абсорбира тези соли, които хлорофилът преобразува в жива материя. Някои редки видове, виреещи на места без светлина, като канализацията, или в дълбоки води, нямат хлорофил: те се хранят като животните, абсорбирайки органични вещества, разтворени във водата.

Най-често се възпроизвеждат по безполов начин: без полови клетки и оплождане. При някои част от талуса се откъсва, за да се роди ново растение. Други се размножават чрез делене на клетките: една клетка-майка дава две дъщерни клетки, от които се образуват нови растения.

Приблизително 30,000 вида са изградени само от една клетка. Те съставят основно морския планктон. Съществуват над 8,000 вида зелени водорасли, някои от които са едноклетъчни. Повечето са сладководни. По-сложните форми, както при морската салата и харовите водорасли, се срещат в солени води. Морските видове са с разнообразни форми: куполи, нишки, туфи.

Кафявите са около 2,000 вида. Талусът има при ясто различими части, наподобяващи стъбло, листа и корен, с който водораслото се закачва за морското дъно. Живеят на по-големи дълбочини от зелените водорасли.

Червените водорасли за почти 4,000 видо, главно морски. Често пъти разклонени, закачват се с мустачки. Живеят на големи дълбочини: дебел слой вода пропуска малко светлина го тях. Червеният цвят им помага по-добре да използват тази светлина за изработване на храната си.

The post Най-простото растение – водораслото appeared first on Зелен Свят.

До 1 милион видове са изложени на риск от изчезване поради човешка дейност, според проект на доклад на ООН, който ще бъде публикуван на 6 май. Предварителните заключения от доклада са получени от френската информационна Агенция ФрансПрес.

Човешката дейност, като свръх консумация, незаконно бракониерство, обезлесяване и вредни емисии на изкопаеми горива, тласкат екосистемите към точка, от която няма връщане. Една четвърт от известните растителни и животински видове вече са застрашени – и загубата на видове е десетки и стотици пъти по-висока, отколкото е била средно за последните 10 милиона години, предаде Агенция ФрансПрес.

Природата се изкривява под натиска, губи чистия си въздух, питейната си вода, девствените си гори, опрашващите насекоми, рибните популации и буйните си мангрови гори. Нещо повече, три четвърти от земята, почти половината от морската среда и половината от вътрешните водни пътища са били “сериозно” променени от човешката дейност, твърди се в доклада. Тези промени ще навредят сериозно на хората, особено на коренните групи и на живеещите в най-бедните общности.

Сто и тридесет държави се срещнаха в Париж на 29 април, за да разгледат доклада от 44 страници, който обобщава оценка от 1800 страници научна литература, проведена от Организацията на обединените нации..

“Начинът, по който произвеждаме храната и енергията, подкопава регулиращите услуги, които получаваме от природата”, каза Робърт Уотсън, председател на групата, съставила доклада. „Щетите, каза той, могат да бъдат намалени само с “трансформативна промяна”“.

Превод – Нина Жишева

The post До 1 милион видове са застрашени от изчезване и всичко това е по наша вина appeared first on Зелен Свят.

Отстраняването на големите участъци от горите – безразборно – предизвика най-голямата загуба на горска покривка. Голяма част от това било сторено за да се направи място за животновъдство, но били включени и други търговски дейности като добива и производството на соя. Загубата на гори се е понижило като цяло от 2017 година с близо 50%, до голяма степен поради големите пожари през 2016 и 2017 г. Но без горски пожари загубата на гори е нараснала с около 13%. Това има значение за изменението на климата, както и за други екологични проблеми, отбелязват изследователите.

Освен че осигуряват местообитания за животни и други растения, горите са също критичен инструмент за борбата с изменението на климата. Големи участъци от гори като тропическите гори на Амазонка са въглеродни поглътители, които помагат да изсмучат излишните въглеродни емисии от атмосферата.

През лятото на 2017г. екологичните групи обявили инициатива „30х30” с цел да се постигнат 30% намаления на емисиите, определени от Парижкото споразумение за климата, чрез устойчиво управление на горите. Използването на сателитни снимки, изследователите на Global Forest Watch са успели да видят, че през 2018 г. по света са изгубени поне 120 хиляди квадратни километра гори. От тях,над 3,500 кв. км. са първични гори. Също наричани стари гори, първичните гори са зрели гори, които не са нарушени от човешкото развитие в близката история. Те често са горещи точки на биологичното разнообразие и често съдържат защитени и дори неизвестни видове.

Въпреки че много страни са поели ангажименти за намаляване на обезлесяването, ключови региони, в които се помещават най-старите в света гори с биоразнообразие се движат в погрешна посока.

The post Изгубените гори на Амазонка appeared first on Зелен Свят.

Широко разпространено вярване например, е че той спомага процесът на отслабване. В кулинарията, служи като подправка за ястия от домашни птици и риби.

Използва се като марината и за плодови компоти. Малини, дюли, касис и дори домати също са добра основа за оцет. В Нова Зеландия, например, за производството на оцет използват киви, а в Южна Корея  – Райска ябълка.

Виненият оцет е популярен в страните, където се развива винопроизводството. Оцетът, приготвен от червено вино, се счита за класика и се използва за  салати, като марината и компонент на много сосове. Белият винен оцет е по-лек от червеният.

Испания има свой собствен винен оцет – оцет шери, който има сладък вкус. А в Турция правят мек винен оцет от стафиди.

Оризовият оцет се обича на изток, особено в Югоизточна Азия. Оризовият оцет е бял, червен и черен. В Япония белият оризов оцет е за салати и суши. Китайците предпочитат силен черен оцет, идеален за месни ястия. Подсладеният червен оризов оцет се използва в ястия с морски дарове.

Оцетът от захарна тръстика е продукт на ферментация на сироп от захарна тръстика. Този вид оцет е най-често срещан във Филипините. Той е сладък и затова е добра добавка към пържени и задушени свинско месо, риба и домашни птици.

Кокосовият оцет е популярен във Филипините, за които кокосовото мляко се ферментира директно в ореха.

Смята се, че малцовият оцет е изобретен от британците. Той е обичан в Бавария, в Холандия и в Австрия. Малцовият оцет се предлага в три форми: дестилиран, светъл и тъмен. Прозрачният дестилиран малцов оцет се използва за приготвяне на марината, светлия за салати и сосове, а тъмният, кисел малцов оцет е най-подходящ за пържена риба и месо.

Балсамовия оцет се счита за цар на естествените оцети. Той се произвежда в Италия, като в продължение на няколко години се съхранява смес от винен оцет и варена гроздова каша в бъчви от различни сортове дърво. За ярък акцент са достатъчни само няколко капки балсамов оцет.

Ето и малко от хитрините на оцета:

Оцетът се използва широко при приготвянето на различни зеленчуци за зимата, т.е. за консервиране. Повечето микроорганизми, които развалят храната, не могат да живеят в кисела среда.

Оцетът придава специален вкус на ястия от японската и китайска кухня, особено суши и печено свинско.

Оризът няма да залепва, ако във водата, където се вари, се добави една чаена лъжичка оцет.

За повече обем и блясък на косата ви, използвайте ябълков оцет при изплакване.

Ябълковият оцет може да помогне при лечението на белези от акне, майка ми твърди, че прозорци се почистват идеално с оцет, а има твърдения, че помага дори за отпушване на канали.

Сега след като знаете за многобройните ползи на оцета, надявам се, че ви беше полезно и няма да гледате на него като “просто подправка”…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Оцетът не е просто подправка! appeared first on Зелен Свят.