Откритите на брега на река Old Crow през 70-те години на миналия век, ново описаните вкаменелости са най-северните доказателства за хиените, съобщават изследователите в списание Open Quaternary. Досега най-северните вкаменелости от хиена в Северна Америка били намерени в Канзас, на около 4000 километра южно от Юконската територия. Новооткритите вкаменелости принадлежат към животни от изчезналия вид Chasmaporthetes, който е живял между 800 000 и 1,4 милиона години. През това време условията в Арктика може би са били дори по-тежки, отколкото днес, с почти постоянен сняг и лед през цялата година.

“Тези нови вкаменелости добавят към географския и биологичния обхват, който хиените биха могли да имат”, казва водещият автор Джак Ценг, палеонтолог в университета в Бъфало в Ню Йорк. Откритието също добавя доказателства, че древните хиени са дошли от своя еволюционен дом в Евразия до Северна Америка през Беринговия мост, пресичайки този северен участък, въпреки хладните условия.Четирите вида живи хиени днес са най-вече ограничени до Африка и са адаптирани за по-ниски савани и по-топла, по-суха среда. Но палеонтолозите знаят за около 70 вида праисторически хиени, намерени навсякъде в Северното полукълбо.

“Ако погледнете само живите видове, изследвате по-малко от 10% от хиеновото разнообразие”, казва Ценг. Chasmaporthetes имали дълги крака в сравнение с модерните хиени и вероятно били по-бързи бегачи и по-добри хищници. “Ние не казваме, че те са ловували възрастни мамути – това би било подвиг за всеки месояден вид по това време”, казва Ценг. “Но млади и дори непълнолетни (африкански) слонове имат способността да забелязват хиени. Виждам, че това е добър аналог, за да интерпретираме как биха могли да ловуват Chasmaporthetes. “

Екипът смята, че е възможно тези арктически хиени да са имали дебела кожа, подобна на тази на мамутите, и че хиените може да са претърпели промени в цвета на козината с сезоните, подобни на това, което се среща днес в арктическите зайци и лисици.

“Не е толкова пресилено да си представим, че тези арктически хиени са били рошави и дори са имали тези промени на козината, с по-светло палто през зимата, така че те да са успешни при лов в снега”, казва Ценг.

The post Хиени в Арктика? appeared first on Зелен Свят.

Пол Оливър, херпетолог от Музея на Куинсланд и университета Грифит в Австралия, всъщност е открил тези любопитни амфибии на полева експедиция през 2008 г., докато той и екипажът му се крият от дъжда в планината Индонезия Фоя. Случайно се огледал и забелязал зелена, кафява и жълта жаба, които седели на една торба с ориз.

“Може да се каже, че те ни намериха, а не ние тях,” казва Оливър, който официално описва този новия вид, Litoria pinocchio, в последния брой на Zootaxa.

Пинокио жабата е само една от шепа дървесни жеби от Нова Гвинея в същия род, които имат тези остри носове или трибуни. Оливър и неговият екип описаха два други нови вида в друг скорошен доклад, също в Zootaxa. Сега Оливър и колегите му работят усилено, за да разберат за какво са очарователните малки шнози.

“Особено поразително е, че е еректилна”, казва Оливър в имейл. – Понякога изпъква доста правилно, а в други случаи се спуска надолу. Така че, това е доста сложна структура, която трябва да има някаква цел. ”
Една от теориите е, че носът привлича женските – но това е също проблематично, казва той.

“Когато други биолози са разгледали развъждането при жаби с рога, те са открили, че няма модел за дължината на мъжките носове, с която привличат повече женските”, казва той.

Оливър също подозира, че рогата могат да помогнат на жабите да идентифицират един вид от друг в богатите на разнообразие гори. Вече са описани повече от 450 вида жаби и има още много други, които предстои да бъдат открити. В Нова Гвинея – вторият по големина остров в света – има повече видове жаби, отколкото всеки друг остров на картата.

The post Новата жаба Пинокио appeared first on Зелен Свят.

Люспите се използват в традиционната китайска медицина, за всичко – от облекчаване на артрита до подпомагане на кърмещи майки, а месото на животното се смята за деликатес в някои азиятски страни. Макар да не знаем точно колко вида са останали в дивата природа, очевидно е, че това ниво на лов не е устойчиво.

Понякога наричани „шишарки с крака“, панголините са много чувствителни същества и в по-голямата си част не се справят добре в плен. В дивата природа те бавно се възпроизвеждат и раждат само по едно бебе. Панголините са нощни, самотни и срамежливи. Едно от най-големите предизвикателства за панголините е, че толкова малко хора незнаят кои са те и защо са в опасност. Това, че не можем да се докоснем до тях не означава, че не можем да им помогнем. Разпространението на информация из социалните мрежи ще ги постави под прожектора.Помогнете на децата да научат за панголините и какво ги прави специални.

Друг начин за помощ е просто да не ядем месо от панголин и да не купувайме продукти от панголин. Създаден е и нов кризисен фонд Панголин. Партньорство между нестопанските организации за опазване на дивата природа, спаси Панголин и фондация “Леонардо ди Каприо”, фондът използва 100% от дареното директно за опазване на паголините.

The post Търговията на пангалините appeared first on Зелен Свят.

Изглежда, че животното е изчезнало от дома си в източния проток Торес на Големия бариерен риф, твърдят учени. Животното е видяно за последен път от рибар през 2009 г., но неуспешните опити за залавяне в края на 2014 г. подтикват учените да кажат, че вероятно е изчезнало.

Гризачът е живял на Брамбъл Кей, малък остров, който е около 10 метра над морското равнище. Плъховете за пръв път са наблюдавани от европейците на острова през 1845 г., а от 1978 г. там са били само няколкостотин. Но от 1998 г. частта на острова, която се намира над прилива, се свила. Това означава, че гризачите са загубили около 97% от местообитанието си.

“Основният фактор, отговорен за екстирпацията на тази популация, е почти сигурно, че океанското потапяне на ниско разположеният кей, много вероятно многократно, през последното десетилетие, причинява драматична загуба на местообитания и може би директна смъртност на индивидите”, пише екипът, воден от Иън Гюнтер от отдела за опазване на околната среда и наследството на Куинсланд. „За ниско разположените острови като Брамбъл Кей, разрушителните ефекти от екстремните водни нива в резултат на тежки метеорологични събития се усложняват от въздействията от повишаване на морското равнище, предизвикано от антропогенно изменение на климата”, добавят авторите.

По целия свят морското равнище се е повишило с почти 20 см. между 1901 и 2010 г. Около пролива Торес, нивото на морето се е повишило с почти два пъти повече от средния глобален процент между 1993 и 2014 г. Следователно този малък бозайник е само първият от многото видове, които се сблъскват със значителен риск поради затоплящия се климат.

The post Бозайниците изчезват поради климата appeared first on Зелен Свят.

Мястото от преди 518 милиона години, наречено Цинцзян, се присъединява към бройката на само няколко други места по света, където съхранението на изкопаеми е толкова необичайно, че е запазило дори телата на меки животни. Наричани Lagerstätten, тези специални видове депозити включват известния канадски шист Бърджис, който датира преди 507 милиона години, и китайското местност Ченцзян, която се е образувала приблизително по същото време като Цинцзян, но в по-плитки води.

Досега изследователите са идентифицирали 101 животински вида в останките и повече от половината от тях са чисто нови за науката. Откритието допринася значително за нашето познание за ранния камбрийски период, когато животът процъфтява със впечатляваща скорост. Само за няколко десетки милиона години по целия свят се появяват сложни морски екосистеми, изпълнени със същества, които формират основата на днешните основни групи животни. Смята се, че много фактори са предизвикали тази безпрецедентна радиация на видовете – от нови плитки морски местообитания до еволюцията на ДНК регулацията, което е позволило формирането на сегментирани планове за тялото.

Изящните вкаменелости биха могли да помогнат на учените да разкрият още една еволюционна мистерия, която бушува от години: Къде тези необичайни животни, които все още съществуват днес, се побират на дървото на живота?

Автор: Мартина С. Попова

The post Впечатляващото откритие на Цинцзян appeared first on Зелен Свят.

Изследователите казват, че тъй като хората продължават да използват все повече и повече земя, другите видове, живящи на нашата планета остават с малко място, което свободно да обитават. В резултат на това рязко намаляване на населението може да настъпи за над 1,700 вида земноводни, птици и бозайници. Еколозите направили тази прогноза чрез комбиниране на два вида информация: настоящите географски разпределения на около 19,400 вида в световен мащаб и прогнозираните промени в земното покритие при четири различни траектории. Казват, че техните открития свързват тези приемливи бъдещи перспективи и техните последствия за биологичното разнообразие. Направените анализи позволяват да се проследи как политическите и икономическите решения се очакват да доведат до намаляване на обхвата на местообитанията на животните в световен мащаб.

През следващите 50 години засегнатите видове ще загубят около 30-50% от сегашните си местообитания. Най-рискови са 886 вида земноводни, 436 вида птици и 376 вида бозайници. Предишни проучвания предвиждат, че до 2050 г. повече от 400 месоядни бозайници и видове копитни животни ще спаднат с една трета. Загубите в популациите на видовете могат необратимо да възпрепятстват функционирането на екосистемите и качеството на живот. Последиците за човешкия живот могат да се отразят в световен мащаб.

Време е да приеме, че ние също сме част от голямата, вечно работеща машина на природата. Ако не се грижим за нея ние също можем внезапно да се окажем застрашени от изчезване.

Автор: Мартина С. Попова

The post Драстичните промени в природата appeared first on Зелен Свят.

Снимки от неочакваният улов залели интернет пространството, което предизвикало множество спорове дали не са фалшифицирани. Можем да потвърдим, че това е наистина облика на тази нестандартна риба. Паку произлизат от пираните, но нямат много общо с тях. Пираните имат малки, остри, триъгълни зъби, а вече известната риба има човекоподобни зъби. Това до голяма степен е така заради избраната им диета. Хората притежаваме такива зъби защото те ни помагат да смиламе растителни продукти.

Със странните зъби на рибата паку идва и странна диета. Кога сте чували риба да се храни с плодове и ядки? Може би се питате къде ги намират във водата? Отговорът е, че не ги намират във водата, а чакат да паднат от някое дърво. Доста учудващ начин на живот за риба. Макар и изхождащи от пираните, паку нямат никакъв интерес в това да нападат хора или животни, макар и да изглеждат като чудовище от филм.

Как обаче уловеният индивид е попаднал чак в Северна Америка, толкова далече от дома си?

Оказва се, че рибата паку била представено в югоизточна Азия като хранителен продукт, а тези намерени в Америка или Европа вероятно са започнали своето пътешествие като нечий домашен любимец. Принципно могат да се гледат в аквариум, но могат пораснат до 1 метър, за това много собственици просто ги изхвърлили в близката река.

Паку се считат за инвазивен вид, който днес може да бъде намерен по целия свят, а всичко това сме си го причинили самите ние. Тази риба не е мутация копираща нашите най-ужасни сънища, а просто още една учудваща природна приумица.

Автор: Мартина С. Попова

The post Рибата с човешки зъби appeared first on Зелен Свят.