В рамките на два века обаче византийският град Елуса (известен още като Халуза) се срутил, оставяйки зад себе си древни сгради, разделени от по-късните поколения или просто погребани под променливи пясъчни дюни. Историците като цяло смятат, че византийските социални и икономически системи в региона на Негев са спаднали с възхода на ранния ислямски период в средата на VII век, време, което е довело до промени като ограничения върху производството на вино, стока, която генерирала много пари и търговия за Елуса.

Благодарение на по-внимателния поглед към общинските сметища на Елуса обаче, археолозите вече осъзнават, че спадът на града е настъпил почти век преди ислямските влияния да навлязат в района. Виновникът? Бърза и смъртоносна промяна в климата, предизвикана от поредица от далечни вулканични изригвания.

В едно изследване, публикувано в докладите на Националната академия на науките, Гай Бар-Оз, професор по археозоология в университета в Хайфа, и неговият изследователски екип описват резултатите от разкопките на градските сметища, които все още се виждат из покрайнините на Елуса. Копаенето бе подтикнато от любопитството на Бар-Оз за падането на византийското общество в Негев. За улики, изследователите се обърнали към сметищата на Елуса, аргументирайки се, че краят на събирането на боклука ще отбележи края на функционирането на обществото на високо равнище в градска среда.

След изкопаване през пластове отпадъци като пепел от камини, кости от месо и риба, семена от грозде и маслини, изхвърлен строителен материал и счупени винени чаши, изследователите открили, че главните сметища са спрели да получават боклук около 550г. Краят на събирането на боклука в Елуса обаче е в съответствие с новите тенденции в науката за климата, които показват, че средата на VI век всъщност е било ужасно време за живот в по-голямата част на Европа и Азия.

The post 1500-годишнo византийско сметищe за боклук appeared first on Зелен Свят.

Тайната история на Теодора

Теодора е родена около 497 г. сл. Хр. Малко се знае за ранния й живот. Според тайната история на Прокопий бащата на бъдещата византийска императрица е Акасий, пазител на мечката на хиподрума в Константинопол. Прокопий продължава да разкрива, че от ранна възраст Теодора е работила като актриса и проститутка, професии, които не се смятали за почтени в тогавашното византийско общество.

На 16-годишна възраст Теодора заминава за Северна Африка като компаньонка и остава там през следващите четири години. На връщане в Константинопол, Теодора спира в Александрия, където приема монофизитизъма – неортодоксален клон на християнството. Това кара Теодора да промени напълни и начина си на живот и да се върне в столицата като съвсем различен човек

Почитта към императорската наследничка

Теодора хваща окото на Юстиниан, който служи при чичо му, император Юстин I. Юстиниан е привлечен от интелигентността и красотата на Теодора и я прави своя любовница, след което се жени за нея. Поради лошата слава на Теодора се наложило да се приеме специално законодателство, за да се пренебрегне един стар римски закон, който забранява на мъже със сенаторски или по-висок ранг да се обвързват с актриси.

През 527 г. Юстин умира и бива наследен от Юстиниан. Въпреки че никога не е била регент на Юстиниан, Теодора е оказала толкова голямо влияние върху управлението на империята, че мнозина са я смятали за съуправител на Юстиниан във всичко.

Родена за владетелка

Един от най-добрите примери за способностите на Теодора като владетелка може да се види в начина, по който тя се справя с бунтовете на Ника. През януари 532 г., привърженици на Зелените и Сините, популярните групи състезатели с колесници в Константинопол, се обединяват на бунт срещу Юстиниан. Императорът бил посъветван от служителите си да избягат от столицата. Теодора, от друга страна обаче, съветва съпруга си да остане и да спаси своята империята си. Тя изрича една бурна реч пред императора и неговите съветници, убеждавайки ги да останат. Императорът заповядал на войските си да потушат въстанието със сила. Водени от генерал Велизарий, войниците на Юстиниан примамват бунтовниците в Хиподрума и там ги посичат до крак.

Въстанието Ника предизвиква много разрушения в града, което дава възможност на Юстиниан и Теодора да го възстановят. Имперската програма за възстановяване превръща Константинопол в един от най-красивите градове в света по онова време. Най-емблематичното постижение на тази програма за възстановяване е  църквата Света София. По време на бунтовете Ника църквата е била разрушена, а Юстиниан построява на нейно място нова (трета и настояща структура).

Защитничка на човешките права

Теодора въвежда и редица реформи, които могат да бъдат описани като изпреварили времето си. Например, тя успява да сложи край на преследването на монофизитите през 553 г. сл. Хр. Редица реформи на Теодора са насочени към благосъстоянието на жените. Например тя приема закони, позволяващи на жените да притежават и наследяват имущество; закони, които предоставят на жените повече права за развод и закони, които налагат смъртно наказание за изнасилване.

През 548 г. Теодора умира, вероятно от рак или гангрена. Смъртта на императрицата е тежък удар за Юстиниан, който царува още около 20 години. Погребана е в Църквата на Светите апостоли в Константинопол. Теодора, заедно със съпруга й са канонизирани за светци от Източната православна църква и се почитат на 14 ноември.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Теодора – как една проститутка става императрица appeared first on Зелен Свят.

Византийската империя например са имали странно оръжие, което са използвали срещу враговете си. Течност, изстрелвана през тръба, горяла във водата и можела да се изгаси само с оцет или пясък. Византийците пазели в тайната как точно се правила тази течност и с времето било напълно забравено.

Архимед е известен гръцки математик, философ, астролог и изобретател. Историците докладват, че той изобретил оръжие, което използвало слънчева светлина, за да създаде огнени лъчове. Използвали това в битка срещу кораби, които били моментално унищожени. Оръжието било направено от огледало, върху което било нанесен слой от мед. Учени днес го пресъздали и установили, че наистина когато насочили лъча светлина към реплика на римски кораб, той избухнал в пламъци за секунди.

Римският цимент е не по-малко интересно постижение. При огромното количество доказателства от римски постройки, които съществуват до ден днешен, римският цимент е сравнително по-добър от този, който използваме днес. Казват, че модерните архитекти никога не биха си позволили да се опитат да създадат постройка подобна на грандиозните колизеуми. Вулканичният пясък, който римляните използвали при направата на цимент направило сградите им да издържат изключително дълго време. Точната рецепта е непозната.

Със сигурност не трябва да подценяваме хората от миналото. Прекалено много от историческото ни минало е сглобено от различни източници и малкото информация намерена са владетелите на времето. Може би из античността се крият тайни, които биха променили начина ни на живот.

Автор: Мартина С. Попова

The post Мистериозните антични изобретения appeared first on Зелен Свят.